ПРЕДВЕЛИКДЕНСКО ОТВОРЕНО ПИСМО, НАСТОЯВАЩО ЗА ДОБРОВОЛНО ПОКАЯНИЕ НА СЪГРЕШИЛИТЕ ВЛАСТНИЦИ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Цвета Караянчева, Председател на Народното събрание на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ПРЕДВЕЛИКДЕНСКО ОТВОРЕНО ПИСМО, НАСТОЯВАЩО ЗА ДОБРОВОЛНО ПОКАЯНИЕ НА СЪГРЕШИЛИТЕ ВЛАСТНИЦИ

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо омбудсман,

Чувстваме се длъжни (след обсъждане в нашите среди) да подкрепим питане, отправено до нас от страна на г-н Ангел Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование, който, като капак на всичко останало, не само беше безпощадно репресиран по чисто политически причини от самозабравили се властващи бюрократи в пловдивското образование, но и в крайна сметка беше лишен от преподавателски права и дори остракиран жестоко от образователната система, т.е. стана жертва на безпрецедентна разправа, истинската мотивация за която е да му бъде отмъстено заради това, че той си позволи да води неравна борба за промяна в анахроничната система и за непосредствена и практическа реална демократизация, либерализиране и декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности; за наш срам не някой друг, а г-н Грънчаров пак постави ето този актуален въпрос в крайно влошилата се ситуация напоследък около извънредното положение около безумната пропагандно-медийна кампания против т.н. "корона-вирусна епидемия":

Мое питане до небезразличните граждани: да мрат ли безработните учители?!

Позволяваме си да добавим, че безработните учители са в значително по-тежко положение от безработните артисти и други културни дейци по причина на това, че тяхната безработица е от времето преди кризата с вируса. Ето какво пише в блога си г-н Грънчаров, смятаме, че сме длъжни да направим нужното то да стигне и до Вас:

Важен въпрос към гражданите, които не сте безразлични; става дума за това: да мрат ли в тежката ситуация безработните учители?!

Тия дни заради епидемията и извънредното положение чувам, че Министерството на културата се било загрижило за безработните артисти ("самоосигуряващите" се, т.е. работещите на хонорар), щели да ги подпомагат парично и с безлихвени заеми; та в тази връзка ми хрумна: а не е ли добре да запитаме МОН за това какво ще става в тази тежка ситуация с безработните учители - те да мрат ли?! Не трябва ли да бъдат подпомогнати и те някак за да оцелеят? (Или на нас вече учители не са ни нужни, занапред ще я караме вече без учители?!) Защо културните дейци да бъдат подпомагани, а образователните да бъдат оставяни на произвола – и да продължават да живеят едва-едва в безкрайно унизителното мизерно съществуване?

Това, че аз, примерно, за да не умра от глад, съм принуден да работя като нощен пазач, едва ли е решение, което да може да ме спаси особено сега, в тия тежки условия; да, с нищожната минимална заплата трудно се оцелява, да не говорим за това как ме убиват преживяваните унижения! (Съпругата ми е също учителка, също е безработна, едва оцеляваме с моята минимална заплата!)

Та по този пункт си позволявам да ви запитам: как мислите, дали не е добре да подготвим едно запитване до МОН, пък и до Премиера в този дух?!

Дотук е текстът на публикацията на г-н Грънчаров, която ние цитирахме в нейната цялост. Държим в тази връзка да добавим следните нови моменти:

● По наше мнение не е справедливо по време на извънредното положение работещите на трудов договор учители да си стоят по домовете и да получават пълните си заплати, а в същото време безработните учители да са оставени на пълния произвол и да мизерстват, да се чудят как да оцеляват;

● По наша преценка т.н. "дистанционно обучение", което след бодряшките изявления на г-н Министъра уж било "въведено предсрочно" и дори "най-ефективно", е поредна "Пунта Мара" на МОН, по наша информация реалната картина е съвършено друга, на пръсти се броят учителите и училищата, които успяха да направят нещо смислено по този пункт, а повечето учители и училища само имитираха някаква дейност, за хвърляне на прах в очите на висшестоящите; на хартия, по документи, в отчетите, всичко е прекрасно, е толкова прекрасно, че повече не може да се желае, да де, но всички знаем, че отдавна на хартия в рамките на догмите и стереотипите на системата всичко е прекрасно; но, уви, това съвсем не е така в действителност и реално; иначе казано, в тези документи, многоуважаеми адресати на това отворено писмо, най-безобразно се лъже, а МОН прекрасно знае това, но и то лъже, с оглед да хвърля прах в очите на по начало съвсем безхаберния масов български данъкоплатец;

● По нашето дълбоко убеждение не е справедливо безработни учители (примерно като същия този г-н Грънчаров) да правят нещо реално и то не от вчера `включително и в сферата на дистанционното или онлайн-обучението на младите хора!), да го правят при това напълно безвъзмездно, по чисто идеалистични подбуди, а в същото време МОН да си затваря очите за това - и да хвърля нашите пари, парите на нас, данъкоплатците, на послушните типови учители, които уж, видите ли, били нещо променили едва по принуда и по заповед отгоре, и то в условията на извънредното положение;

● Смятаме, че МОН е добре все пак да не подценява толкова интелигентността на българския данъкоплатец, вярно е, огромното мнозинство от него е в летаргично състояние, но има и такива като нас, които не спим, които бдим – и при това сме готови да се борим за същностна промяна, за спиране на безобразията, на "Пунта-Марите" на самодоволната властваща министерска, регионална и директорска бюрокрация; ние продължаваме да се борим за истинска промяна към добро в сферата на образованието, а Вашето безразличие няма да ни откаже от борбата;

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Защо за тежката ситуация в образованието мълчите така упорито? Не схващате ли, че тук е разковничето на промяната към добро в цялото общество? Не разбрахте ли, че без действителна и практическа реална демократизация в образованието, т.е. без свобода на учителите и учениците, пък и на родителите, т.е. на всички реални участници в процеса на образованието, нищо смислено не може да бъде направено, щото този стар и порочен манталитет, а именно всички да чакат само разпоредби, заповеди и инструкции отгоре, отдавна е дошло времето да бъде изкоренен до корен?! 

Уважаеми господин Премиер,

В тази криза около истерията по повод тъй мистичния "корона-вирус" ние, гражданите, като върху длан видяхме основния порок на Вашата политика: Вие, г-н Премиер, без капка неудобство демонстрирахте беззаветната си вярност към догмите на по същество комунистическото презрение към личността и нейната свобода, на тоталното недоверие и неуважение към нас, гражданите: заложихте на принудата, на насилието, на репресиите, на заповедите, на наказанията, на шантажа, на гаврите, т.е. без капка свян демонстрирахте антидемократичния си манталитет; арестувахте целия народ по домовете, а можеше просто най-убедително да обясните на нас, хората, на нас, разумните същества, че се налага, примерно, да пазим "социална дистанция", да внимаваме и прочие; пропиляхте без замисляне великолепния шанс да стимулирате нас, гражданите, да покажем способността си самостоятелно и свободно да решаваме и да се грижим за собственото си здраве и за живота си; по принуда може да се действа само спрямо ония граждани, които вече са показали, че не разбират що е свобода, а не спрямо абсолютно всички, което не само е несправедливо, но е и обидно; защото сред нас има немалко граждани, които сме доказали, че умеем да живеем според повелите на разума и изискванията на човешката свобода. Другояче и накратко казано, Вие, г-н Премиер, с политиката си по последната антивирусна кампания обидихте целия наш народ - защото без капка неудобство показахте, че за Вас специално народът е нещо като стадо, което се нуждае от своя пастир, въоръжен с тоягата, със сопата. Така не стават тия неща в съвременния свят, доста сте се объркал нещо, продължавате да робувате на ретроградни, доказано вредни и неефективни представи и за живота, и за властта, и за политиката изобщо, което е непоправим недъг; по тази причина ни се налага за пореден път да искаме Вашата доброволна оставка. Сторете нужното,оттеглете се доброволно, за Ваше добро е, просто така не стават нещата както си ги представяте, отстъпете мястото си за по-кадърни, образовани и съвременно мислещи хора. Нима 10 годинки във властта не Ви стигнаха? Има ли смисъл да продължавате да се натискате във властта – та да се орезилявате напълно?!

Уважаема госпожо омбудсман,

В последните събития в свидното ни отечество властващите си позволиха по арогантен начин да потъпчат ред най-фундаментални права и свободи на гражданите, а Вие стоически мълчите, защо го правите?! Нима не съзнавате отговорностите на длъжността, на която сте избрана, отговорността, с която сте натоварена? Защо не реагирате никак - за да не загубите поста си ли? В тази връзка искаме да прибавим и още нещо, което по наша преценка е прекалено показателно и изразително, то демонстрира дълбоката криза на институцията, която възглавявате.

Във връзка с последното наше отворено писмо, което Ви изпратихме преди около седмица, омбудсманът на Пловдив инж. Борислав Стаматов си позволи да отправи по телефона директни заплахи спрямо г-н Любен Воденичаров по-специално, казал му е дословно следното: "... Как смеете да подписвате такъв документ, съзнавате ли каква отговорност поемате, нима не Ви е страх, че и на Вас може да се случи същото, а именно да бъдете извикан да давате обяснения в прокуратурата, така, както това се случи на Николай Димов?!...". Предаваме смисъла на казаното от него на нашия активист, не гарантираме, че това са точните думи, но за смисъла и за същината на внушението гарантираме. Питаме се: откога омбудсманите в свидното ни отечество се държат така сякаш са нещо като "рекламни агенти" на прокуратурата и на... народната милиция?! На кой свят изобщо, питаме се, живее пловдивският омбудсман, след като е дръзнал да си позволи такова едно недопустимо поведение?! Излиза, че той е способен да потъпче всички правила и закони, само и само за да угажда на властващите, които са го удостоили с честта и с привилегията да заеме тъй апетитния иначе пост?! Уведомяваме Ви за това екстравагантно поведение на г-н Стаматов и се надяваме, че ще предприемете длъжните стъпки да сезирате органа, който го е избрал, за случилото се, което, по нашето убеждение, е достатъчно основание г-н Стаматов да бъде освободен от длъжността, която заема (заема я уж временно, пък това временно се оказа доста продължително, трае години наред!) Надяваме се г-н Стаматов, като осъзнае какво е направил, сам да се покае и сам да си подаде оставката; ще ни се да вярваме, че той има нравствената сила да стори това, което трябва – в създалата се безпрецедентна ситуация около недопустимо грубото поведение на пловдивския омбудсман.

Да, моралът не е нещо, което е "несъществено" или пък "безобидно". По нашето разбиране той е най-фундаменталното нещо, той е здравият темел на всичко човешко, а политиката пък съвсем не бива да се превръща в нещо античовешко – като загуби своята морална и етична основа. И това бяхме длъжни да изтъкнем – за кой ли път вече.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Нашият Парламент под Вашето ръководство стана нещо като трансмисия за провеждане на волята и хрумванията на "силния човек", именно г-н Премиера, когото вече народът възприема за нещо като самозван падишах на България. Доста сте се объркала в представите си, че такава следва да е същината на Вашата работа. Поведението Ви показва, че хал-хабер си нямате що е това демокрация, слугувайки на Премиера, Вие потъпквате Конституцията, в която сте се клела. Минималният човешки морал изисква незабавно да си подадете оставката и не само да се покаете за стореното, но и да поискате прошка от нас, суверена, от нас, народа, от нас, гражданите, които не сме безразлични. А иначе ако продължавате да залагате на безочието, стойте си начело на бутафорния Парламент колкото искате още...

И какво, след това писмо с нас вече наистина ли ще се заеме Прокуратурата?! Откога на гражданите в свидното ни отечество е строго забранено да мислят и открито, публично, на глас да заявяват какво мислят?! Откога да мислиш и да говориш за обезпокоеността си е престъпление?! Или у нас Конституцията вече не действа?!

Пишем писмото си с плахата надежда да Ви повлияем поне малко от малко, що-годе или отчасти да се вразумите и да направите онова, което сте длъжни.

Ако не го направите, отсъденото пак ще се случи, по вече без вас. Сами решавайте кое е по-добре... за вас лично включително!

11 април 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, ВЛАДИМИР ПЕТКОВ-ТРАШОВ

упълномощени от групата на 

небезразличните граждани да

водят кореспонденцията с институциите)

БЕЗПОЩАДНО ЧЕСТНО ОТВОРЕНО ПИСМО ДО НАЙ-ВИСШИТЕ ВЛАСТВАЩИ ЛИЦА В ДЪРЖАВАТА

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Цвета Караянчева, Председател на Народното събрание на Република България

До г-н Иван Гешев, Главен Прокурор на Република България

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

БЕЗПОЩАДНО ЧЕСТНО ОТВОРЕНО ПИСМО ДО НАЙ-ВИСШИТЕ ВЛАСТВАЩИ ЛИЦА В ДЪРЖАВАТА

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми господин Президент на Републиката,
Уважаеми господин Премиер,
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Уважаеми господин Главен Прокурор,
Уважаема госпожо омбудсман,

Свидното ни отечество преживява тежък и съдбовно важен момент, в който не само вие, управниците, но и най-вече ние, гражданите (народът) трябва да сме на длъжната висота - и да поемем цялата отговорност за последиците от решенията и от поведението си. Преживяваме период на голямо изпитание, в който или ще докажем, че сме достойни да бъдем свободна и демократична, а също така и просперираща страна (без първото няма, не може да има второто, т.е. без свобода и демокрация няма и не може да има просперитет!), или ще се провалим и ще съсипем всичко постигнато в тъй епичния български преход - като допуснем да пропаднем в хаоса и кошмарите на анархията, на тиранията, на разгула на мизерията, насилието, произвола, страха и в крайна сметка и смъртта! Да, трябва да съхраним живота си, но и честта си; бъдещето ни ще бъде такова, каквото го направим ние самите, от нас все пак зависи ако не всичко, то поне най-главното.

Напоследък ние, небезразличните граждани на България (а ние в тия времена на изпитания ставаме все повече и повече!), с голямо безпокойство забелязваме как в управлението на държавата ни започнаха все по-ясно да изпъкват крайно злотворните тенденции, намерили място в живота на страната ни особено в периода след 2001 г.: вземат се безкрайно важни решения без тъй потребния пълноценен демократичен дебат в цялото общество; в името на единоначалието и поради копнежа на дадени слоеве към властта на "силната ръка" (на "твърдата ръка") всички решения в държавата ни в крайна сметка зависят от настроенията и хрумванията само на едно суетно, при това облечено в реалната власт лице (г-н Премиера), изживяващо се като авторитарен тартор и "последна инстанция на истината", а дебатът вътре в самите институции (най-вече в главната у тях според Конституцията ни, именнно Парламентът) е мижав, изкуствен, добре режисиран, има характера на пошла театрална постановка, оперета или дори водевил, игран от некадърни актьори, които повтарят заучени фрази, нашепвани им при това от задкулисни играчи и кукловоди; в държавата ни бляскава кариера правят предимно некадърниците и посредствените, кой знае защо те заемат и най-отговорни постове в администрацията и властта, тази сива, безлична маса е не само в Парламента, ами и на всички нива в държавната йерархия; по безобразен начин начело на Прокуратурата някакви задкулисни, мафиотски сили ни наложиха по недопустимо арогантен начин одиозно лице, което не само очебийно не е подготвено професионално-образователно за поста си, не само страда от абсолютно неверни, анахронични представи и за живота, и за функционирането на държавата, управлението и властта, не само е поклонник на отдавна отживели времето си авторитарно-мутро-милиционерски практики на регулиране и контрол на отношенията, но и като капак на всичко се отдаде на необуздан, безобразен политически мотивиран популизъм, "хората искат това, хората искат онова", "аз ще правя само това, което искат хората" (обаче казва това без да уточнява кои именно са хората, по чиято свирка той така усърдно рипа на хорото!), т.е. отдаде се на безсрамна демагогия, в стила на някогашния главен секретар на МВР Бойко Борисов почна да превръща работата си в медийно (телевизионно най-вече) шоу, вече се изживява като глезена и капризна телевизионна звезда и прочие, и прочие, загърбвайки изцяло ролята и функцията си, дотам, че ние, тия от гражданите, дето сме способни да мислим и да разбираме, започнахме да се питаме знае ли това лице изобщо за какво е на поста си, за каква работа е избран; горе-долу по същия маниер държавата се ръководи вече цели 10 години от главната звезда в нашето непресекващо политико-театрално (молим да ни прощават дейците на тия тъй достойни и велики изкуства, че използваме въпросните понятия и думи, то човек вече не знае какви думи, какви метафори да използва: за описание на случващото се в цялата му пищност дори и тъй богатият ни език ни се оказа доста беден!) шоу, резилище, позорище, сеирище..., тук, понеже по своя потенциал сме далеч от гениите Шекспир, Достоевски, Кафка, Бекет, Йонеско и кой ли не още от великите литературни светила, ни се налага съвсем да млъкнем, дори да онемеем; стигнахме дотам, че целият живот в страната и държавата ни е на път да замре, а целият народ, запрян в домовете си, е принуден да гледа... телевизионни фукльовщини и бабаитщини от сутрин до дълбока и късна нощна доба; за да бъдем порядъчно наплашени до смърт се намери дори и някакъв иначе твърде мил генерал-професор, наметнат със смразяващо кръвта ни черно расо с пагони, който от сутрин до вечер вещае, подобно на врачка, че ни чакат толкова страшни бъднини, че ако не се вразумим и не станем напълно покорни, послушни и изпълнителни, т.е. ако не започнем съвсем безропотно да изпълняваме строгите заповеди на властта, не само че ще измрем до крак, но и ще затрием родината си; за да е шоуто съвсем зашеметяващо отвреме-навреме избухват спорадични словесни престрелки между най-висшите ръководители на държавата, които изглежда имат задачата да имитират, че все още демокрацията ни не е загинала напълно, тотално и безвъзвратно, иначе казано, че агонизираща ни демокрация, така да се рече, все още шава; медиите станаха безумен, нагъл, арогантен и напълно користен рупор на властта, който е на път да надмине по бруталност дори и свинщината на агитационно-пропагандните центрове на властта от ерата на непрежалимия Правешки простак, сиреч, от ерата на не по-малко непрежалимия от дадени среди на оскотелия народец милиционеро-социализмо-комунизъм; който дръзне в тази отровна атмосфера да каже нещо различно или друго, не само го плашат, че е проклет злосторник, враг и губител на душите на монолитно немислещата народна маса, но и подготвят законодателно респективните наказателни репресии, глоби и в перспектива, вероятно, и натикване в затвора или в концлагер; забрани, шантажи, всяване на страх, мании, паранои от какъв ли не род се ширят и култивират, с оглед народът да стане колкото се може по-бързо нещо като стадо, та властта да си отдъхне най-сетне от толкова проклетата демокрация, която ни отне комай всичко, нали така? Виждате, че изпитваме непреодолими трудности в ярка словесна форма да изразим сюрреалистичния абсурдизъм и дори пароксизъм на случващото се, просто откровено си признаваме, че нямаме сили за това, пък и нямаме претенции, че сме факири в тази област. Добре де, приемаме, че просто се опитахме да намекнем за отровената атмосфера, в която съществуваме напоследък, сега искаме да поемем по друг път.

Какво трябва да се прави в тази заплашваща да стане хептен кошмарна обстановка ли? Кое е разумното поведение ли? Къде да търсим изхода от положението, как да изтикаме от рядката, но дълбока кал (на популизма-демагогията, сиреч, на обезумяването и най-вече на войнстващия аморализъм!) затъващата общобългарска каруца? Ще се осмелим да предложим своето виждане; ето нашите предложения, които постигнахме благодарение на неспирно водещия се в Мрежата горещ дебат; опитахме се да синтезираме в конкретни предложения най-важното от него:

- Никъде не е казано, че извънредното положение заради битката с корона-вируса може да суспендира действието на Конституцията и законите и то до степен, че да бъдат погазени най-базисните, фундаментални човешки права; дами и господа управляващи, клели сте се в Конституцията и народа, имайте добрината да спазвате техните норми, а ако сте забравили съвсем какво пише там, първом седнете да разучавате Конституцията, това изобщо няма да навреди на управленския плам, показващ напоследък все по-ясен крен към тъй сладките съблазни на авторитаризма, сиреч на тиранията;

- Поучете се от вековната народна мъдрост, примерно осъзнайте, че за да се спасим от бълхите все пак не е нужно да си изгорим не само юргана и дюшека, но и целия дом, нали така?

- Всички ние (за жалост това важи дори и за по-младите: щото те приемат пасивно ограничеността на възпитателите си!) сме обременени от отровите, от аморализма, от лъжите на изцяло погрешното и изкривено комунистическо възпитание, не бива да позволяваме в извънредно-тежката обстановка да почнат да се възпроизвеждат, да се разцъфтяват дори неговите толкова коварни стереотипи, водещи, както опитът на живота и на историята показа, до кошмарни последици; затова си позволяваме да ви призовем: следвайте отдавна доказалата предимствата си мъдра философия и така проникновена житейска стратегия на Христовото учение, чиято духовна мощ е способна да акумулира тъй потребните ни сили в този толкова решаващ за бъдещето ни момент! В този смисъл, понеже, за жалост, и църквата ни (пък и, за жалост, нейните работници, именно свещениците, особено по-висшите!) е обременена от пораженията на атеистично-материалистичната проказа, ви съветваме освен Конституцията колкото се може по-често да четете и Свещеното Писание; няма друг начин да утолим жаждата в душите си освен този: да пием от този най-чист извор!

- Позволяваме си, както се забелязва вече, да призовем към коренен духовен поврат, поврат в съзнанията и в душите; в кризисни времена ние винаги получаваме този шанс да променим самите себе си, ако в променената обстановка си останем все същите, рискуваме не само много да се изложим, но и да се провалим; нашият провал като личности и човеци ще доведе до неминуем провал не само държавата ни, но и страната ни! Тази злокобна възможност не трябва да я допускаме по никой начин!

- От всички нас се искат жертви, но не палиативни, лицемерни, демонстративни, демонстративни и демогогски, а истински; не да казвате "Няма да си увеличим заплатите, но няма и да ги намалим - за да можем да даряваме бедните и страдащите, т.е. с чужда пита ще правим помен!", както вече дръзнахте да се погаврите с нас, а се искат истински жертви; по тази причина като начало и като пример ви предлагаме коренна и цялостна административна реформа, свеждаща се поне до 50% намаление на държавната администрация; по този повод ви предлагаме да прочетете ето този текст Сега е момента да бъде съкратена разплулата се, корумпирана и паразитираща половинмилионна бюрокрация!, като при това си позволяваме да ви посъветваме: не механично трябва да бъде рязан и съкращаван размера на гигантския бюрократичния октопод, а по решителен, истински, верен начин, именно по начина, по който това направи преди няколко години в Грузия доказалият се реформатор Михаил Саакашвили: всички до един чиновници, които са се дискредитирали в служене на корумпираната система, е справедливо да бъдат освободени от службата си, а за длъжностите в една реформирана из основи, малка, ефективно, пределно прозрачно и модерно работеща администрация следва да бъдат проведени истински конкурси, които да не бъдат опорочавани по досегашния чисто партизански нечестен тертип; ето, кризата дава шанс да бъде свършена тази най-важна задача, отлагана толкова много години; ако изпуснем благоприятния момент, после ще бъде късно: тиранията на самозабравилата се, пределно корумпирана и деморализирана властваща бюрокрация е един от главните фактори за задържането на развитието на страната ни по пътя на достойнството и просперитета!

- Пандемията от корона-вируса и извънредното положение предизвикаха зорлем апробирането на един нов, модерен и доста ефективен метод на обучение какъвто е т.н. дистанционно (онлайн) обучение, което пък, от своя страна, може да изигре ролята на детонатор за отприщването на тъй дълго задържаната от властващата образователна бюрокрация коренна и същностна реформа на многострадалната ни образователна система, ядро на която реформа е непосредствената и практическа реална демократизация, либерализиране и по същество декомунизация на отношенията в конкретните образователни общности; когато, в съответствие с горния пункт, всички до един самозабравили се властващи директори на училища, регионални и централни министерски чиновници, изживяващи се като всевластни феодали-господари, бъдат уволнени, тогава, на тази чиста основа, по съвсем демократичен начин ще се формират жизнеспособни и пълноценни отношения и живи общности, заниващи се с възпитание и образование, способни да се справят по напълно нов начин с предизвикателствата на съвременния живот, т.е. ще заложат твърдите основи на едно наистина модерно образование, каквото следва да е българското образование в нашия тъй авангардно мислещи и живеещ ХХI век.

- За сегашното сътресение на здравеопазващата ни система, която страда от страшни пороци, тук няма да говорим, но пак държим да отбележим, че те по парадоксален начин дават шанс и тази затънала в корупция и аморализъм (разврат) система да бъде из основи реформирана и осъвременена; как ще стане това ще реши обществото чрез съответния пълноценен демократичен дебат, в който ще изкристализират съответните работещи и разумни решения.

- Катастрофалното състояние на съдебната система е най-страшният тумор на агонизиращата българска демокрация и държава. Като начало на промяната към добро ние, небезразличните граждани, предлагаме:

- Незабавна оставка на ония членове на Висшия съдебен съвет, които участваха в тъй компрометиралата ги публично-задкулисна едновременно операция по налагането на удобен за мафията главен прокурор; ако всичките тия лица не проявят нужния морал сами да си подадат оставката и да поемат отговорността за стореното, тогава те следва да бъдат освободени от длъжност по извънреден начин, съобразен със съответните спешни промени в законодателството; но този гаф с налагането на въпросното лице на тъй отговорния пост на главен прокурор трябва незабавно да бъде заличен по единствено възможния и достоен начин, който ние, небезразличните граждани, предлагаме;

- От само себе си се разбира, че предлагаме на лицето Иван Гешев сам да си подаде оставката от поста, на който беше наложен по толкова екстравагантен и недопустимо нагъл начин; ако това лице не намери нужното мъжество и достойнство да стори това без принуда, то по съответния екстраординарен начин другите власти следва да използват целия си морален и властови ресурс въпросното лице да освободи поста си и в съответвие с длъжните промени в Конституцията на този възлов пост следва да бъде избрано лице, имащо не само нужната професионална подготовка, но и респектиращ нацията морал и личностно достойнство; прокуратурата не е нито менте-оперета, нито телевизионно звездно шоу, нито чалготека, тя е нещо съвършено друго.

- Разбира се, за да настъпи предлагания поврат, са необходими длъжните фундаментални и решителни промени в съзнанията на гражданите, на обществото, на нацията; ние не сме неспасяеми идеалисти и не вярваме в утопии; за целта трябва незабавно да бъде уволнен целия състав на СЕМ и да се проведе пълна реформа в медийната област; компрометираните в непристойно и продажно (за съответните облаги) служене на властта медии (телевизии, вестници, сайтове и прочие) следва да бъдат наказани от нас, зрителите-данъкоплатци, с оглед да загубят властта си върху съзнанията, която крепи пагубното статукво вече толкова години; как ще стане това практически е труден въпрос, на който тепърва ще се опитваме да отговорим; като начало предлагаме целия бюджет на Обществената национална телевизия да бъде спрян и да бъде даден на единствената истински гражданска, народна и демократична телевизия, каквато е Пловдивската обществена телевизия; другият вариант е г-н Евгений Тодоров да бъде избран и назначен за генерален директор на БНТ (Кошлуков пак да се върне в руската телевизия АЛФА, където очевидно му е мястото!); с тия предложения целим пълното реално демократизиране на обществената телевизия, която е крайно време да започне да си изпълнява ролята; непростимо е малка и бедна частна медия като ПОтв да изпълнява ролята на българската обществена телевизия, а БНТ да харчи нахалост парите на данъкоплатеца - задоволявайки печалбарските интереси на разните там телевизионни и други мафии.

Уважаеми господин Президент на Републиката,
Уважаеми господин Премиер,
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Уважаеми господин Главен Прокурор,
Уважаема госпожо омбудсман,

Надяваме се разбрахте и се убедихте колко катастрофално е действителното положение в страната и държавата. Предложихме горното с оглед да предизвикаме дебат, това наше отворено писмо явно ще изиграе ролята на камъче, което ще цопне в смъртоносно-отровното блато на пагубното мутро-комунисто-ченгесарско статукво, от което и вие самите сте не само част, но също така сте и негово творение или порождение. Дали ще ви трогнем, с оглед на казаното, е доста съмнително, дали ще има някакъв ефект това писмо също е крайно несигурно; но нашата идея е да си изпълним дълга, да кажем истината, с оглед да помогнем, пък и съвестта ни един ден да е чиста. Знаем добре, че всичко зависи в крайна сметка от съзнанията на всички нас, е, по този начин, като се произнася истината пределно открито и гласно, се влияе тъкмо върху съзнанията; има съзнания, капсулирани в лъжи и хранещи се с лъжи, но с лъжи, за щастие, съвсем не може да се живее; благотворна и съзидателна е само истината, да, истината е тази, която освобождава съзнанията от веригите на догмите, на коварните лъжи, на остарели представи и на дискредитираните анахронични идеи (в каквито обикновено, за жалост, са оковани съзнанията на повечето неспособни към свободно мислене човешки, по-скоро човекоподобни същества!). Новото неудържимо ще наложи себе си, със и без нас, старото неотвратимо ще си умре и нищо не може да го спаси. По тази причина ние вярваме, че ще дойде денят, в който нашата мила България ще се освободи от тежестта на инертността, безхаберието и безотговорността, тегнещи като воденичен камък връз тялото на цялата нация, но целият въпрос сега е: защо трябва да плащаме толкова скъпи жертви за да стане това?!

Ще се радваме поне да се замислите върху казано, което изобщо не е малко. Дали нещо ще промените у себе си е съмнително, но е желано. За вас самите е важно това. Дано го осъзнаете по-скоро. Щото иначе, ако си останете все същите, неизбежно ще погубите всичко, но най-напред себе си ще опозорите навеки...

6 април 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

упълномощени от групата на 

небезразличните граждани да

водят кореспонденцията с институциите)

Шефката на РУО-София отговори с общи безсъдържателни приказки на писмо на небезразличните граждани

На писмото със заглавие ПОРЕДИЦА ОТ ПИТАНИЯ ВЕДНО С НЯКОИ НАВРЕМЕННИ ПОЗИТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ е отговорила шефката на РУО-София д-р Ваня Кастрева: 

Изх. №РУО1-7666/03.04.2020 г.

ДО
Г-Н ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ
ИМЕЙЛ: nebezrazlichnite@abv.bg

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВОДЕНИЧАРОВ,

Във връзка с Ваше писмо с вх. № РУО1-7313/26.03.2020 г., относно въпроси и предложения за обучението по философия и освобождаването на Ангел Грънчаров от длъжността „учител по философия“ в 56. СУ ”Проф. Константин Иречек”, гр. София, Ви уведомявам, че кадровото осигуряване по философия в 56. СУ „Константин Иречек" за целия период на обучение през настоящата учебна година от 16.09.2019 г. до момента е в съответствие с изискванията на Наредба № 15/22.07.2019 г. на министъра на образованието и науката за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. От началото на втория учебен срок на мястото, заемано от Ангел Грънчаров и от г-жа Коцева, се е завърнал титулярът, правоспособен учител по философия.

Цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Уверявам Ви, че Регионално управление на образованието - София-град се отнася с внимание към отправените към него въпроси, като оказва подкрепа и контрол на образователните институции в рамките на своите правомощия.

Д-Р ВАНЯ КАСТРЕВА
НАЧАЛНИК НА РУО
СОФИЯ-ГРАД


РУО - София-град
София 1303, ул. „Антим I”, № 17,
тел.:9356050, факс:9883937,
www.ruo-sofia-grad.com

РЕШИТЕЛНО ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Кирил Ананиев, Министър на здравеопазването

До д-р Дани Каназирева, Oбластен управител на област Пловдив

До г-н Здравко Димитров, Кмет на Пловдив

До г-н Борислав Стаматов, Омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

РЕШИТЕЛНО ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични български граждани

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаеми г-н Министър на здравеопазването,

Уважаема госпожо Oбластен управител на област Пловдив,

Уважаеми господин Кмет,

Уважаеми г-н Омбудсман на гр. Пловдив,

Преживяваме тежки дни на изпитание и проверка на нашите духовни сили, това важи както за управляващите, така и за нас, гражданите. Обаче в създалата се кризисна ситуация, по нашето дълбоко убеждение, не бива да бъде прекъсван демократичният дебат между управляващите и управляваните – защото той е залог за вземането на разумни и ефективни решения. По наша преценка, за жалост, преобладаващата част от управляващите решиха да заложат на отдавна дискредитирания подход на авторитарно декретиране и „спускане“ на недообмислени решения, които при по-близко разглеждане след това се оказват съвсем несмислени, т.е. абсурдни.

Едно такова решение е тъй „авангардната“ идея на хептен престаралия се бургаски кмет да премахне пейките в парковете – та гражданите да не бъдат съблазнявани да сядат на тях (въпреки че централният щаб за борба с корона-вируса пък по-рано спусна забраната гражданите изобщо да влизат в парковете – и да бъдат глобявани със страховитите 5000 лева ако все пак съберат кураж да минат през някой парк!). Изглежда, засегнат от авангардизма на бургарския кмет, кметът на Пловдив пък ни смая с решението си да забрани ползването на велоялеите! И ето, тази заран осъмнахме със забранителни ленти, което показва, че съревнованието за най-идиотско административно-управленско решение набира сила. Питаме се: добре де, ония граждани, които предпочитат да се предвижат до работното си място, ползвайки велосипед, няма ли по-ефективно да се предпазят от заразяване с корона-вирус – отколкото ако им се наложи всеки ден поне два пъти да се предвижват в компанията на кихащи и кашлящи граждани в автобусите?! Разбира се, много е трудно да се открие логика или здрав разум в такава една забрана за ползване на велосипеди и за движение по велоалеите – добре де, велосипедистите отново да започнат да се движат сред колите на пътното платно ли? Ами тогава дали не трябва отговорността (за евентуални инциденти, катастрофи и потрошаване на кокалите на велосипедистите!) да се поеме от Кмета, взел това толкова неразумно (да не кажем малоумно, безумно и дори идиотско!) решение?!

А какво да кажем за станалата вече пословична забрана граждани да посещават парковете и градините в градовете – ако не разхождат обаче куче: с куче да се разхождаш из парка, излиза, може, а без куче не може (и дори те глобяват с астрономичните за масовия българин 5000 лева)? Отново се връщаме на този пример защото той показва дефекта на прилагания от властите подход. В днешно време, в реалностите на нашия тъй хуманен, либерален и демократичен 21-ви век вече е невъзможно по този пределно ретрограден начин да се спускат „премъдрите“ решения на властващите, сиреч, да бъдат налагани по силов и репресивен начин решения, които не са преминали през суровото изпитание на един смислен демократичен дебат с участието на нас, гражданите. Нима още не се съзнава, че от такъв един пълноценен дебат, който е в интерес на всички, който е полезен за всички, печелят най-вече за управляващите – защото ще ги редпази от вземането на прибързани, несмислени, недоомислени, волунтаристични и погрешни решения. Тук искаме да кажем нещо принципно, с оглед да подпомогнем властващите да осъзнаят какво по точно дръзнаха да правят.

По абсолютно произволен начин, с напълно несмислени аргументи в тези тежки за нацията и страната дни, беше прекратена и работата на българския Парламент, където е тъкмо мястото за провеждане на демократичен дебат между властващи и опозиция! В тази връзка нашата принципна забележка има още по-значим смисъл. Ето за какво става дума; касае се за пределно базисни (фундаментални!) принципи, на които е подчинено съществуването на обществата в нашия толкова напреднал във всяко едно отношение век.

За жалост подходът на властващите в условията на извънредното положение е в корена си сгрешен – защото е обременен, защото робува на догмите на забраняващия, принуждаващия, насилническия, наказващия, казармения, милиционерския, комунистическия и тъй нататък авторитарен и недемократичен, всъщност антидеморатичен подход. Вие, многоуважаеми управляващи, разчитате на забраните, на насилието, на принудата, на наказателно-репресивната санкция, сиреч, не признавате и не уважавате СВОБОДАТА, суверенността, АВТОНОМИЯТА, достойнството на човека, на нас, гражданите, иначе казано, игнорирате като природата на човека (същност на човека е свободата!), така и потъпквате без капка свян свещените принципи на демокрацията! И поругавате нашите граждански права! И при това си позволявате да постъпвате по този начин след като целия опит на тъй печалния ХХ век показа, че този авторитарен и антидемократичен управленски подход е доказано погрешен и неефективен!

По този главен пункт е нашето принципно възражение! Като капак на всичко в тия дни на изпитание заради вас пропиляваме отново шанса си ние, българите, да се изявим като СВОБОДНИ, РАЗУМНИ и най-вече ОТГОВОРНИ, способни да се САМОУПРАВЛЯВАТ същества, т.е. заради Вас пропиляхме шанса си да покажем, че сме способни да се ползваме от предимствата на демокрацията. Вие демонстрирахте, че не признавате на нас, на българските граждани, способността и умението ни сами да вземаме разумни решения, касаещи при това тъкмо нашия собствен живот, същесвуване, здраве и пр., иначе казано, показахте отново, че ни възприемате като... дебили или като животни! Нима ние във Вашите очи сме не човешки и разумни същества, а сме нещо като... овце, които без сопата на пастира не могат да направят и крачка?!

Алтернативният на авторитарния и недемократичен подход (в случая с епидемията) за Ваше сведение се свежда до ето ето тези няколко значими момента:

1.) Властващите в демократичните общества казват на хората, примерно, ето това: "Корона-вирусът е опасен, предава се еди-как си, ако излизате, ако се прегръщате и целувате с други хора на улицата може да се заразите; затова сами решавайте какво да правите, какви рискове да поемате: ако искате, излизайте, ако искате, стойте си в къщи, който излиза и се зарази обаче може да умре! Ние вярваме, че вие като свободни същества сте способни в настоящата кризисна ситуация да направите верния, разумния избор, касаещ собственото ви здраве и живот!“

2.) Всеки индивид сам, според своя ум и разум, има правото да решава какво да прави в така създалата си ситуация.

3.) Заразилите се с вируса поемат пълната отговорност, лекуват се, вярно, болниците има опасност да не могат да ги обслужат, е, може някои неразумно постъпили хора дори и да умрат, но те са били предупредени за рисковете, включително и този, че в един момент болниците ще бъдат претъпкани и няма да могат да обслужват болните.

4.) Има страни, в които хората имат развито съзнание за свобода, там хората сами ще изберат разумно поведение и кризата ще мине сравнително безболезнено, без особени щети върху живота и икономиката.

5.) В страни като нашата, където хората нямат развито съзнание за свобода, след отминаването на епидемията хората вече ще имат значително по-развито съзнание за свобода. Бог да прости ония, които не са разбирали що е това свобода!

6.) Кризата винаги дава някои шансове, от които следва да се възползваме. И това е за нашето добро. Доказахме на целия свят, че народ, в който мнозинството от хората хал-хабер си нямат що е това свобода, пропилява шаансовете си да се предвижва успешно към просперитета. Крайно време е да се променим – и кризата с корона-вируса ни даде благодатен шанс в тази посока. Да, обаче властта се оказа, че работи против коренния интерес на народа и пречи за развитието на нашето самосъзнание за свобода и за поемане на отговорност! Защото властващите у нас, очевидно, са обременени от един порочен управленски манталитет, който отдавна трябваше да е отишъл в небитието на историята и на миналото.

Това е. Твърде просто е това, което се почувствахме длъжни да Ви кажем. Скоро ще видите докъде ще я докараме със забранително-принуждаващия подход на управляващите, които правят същото, което правеха навремето комунистите. 1989 г. спомняте ли си я? Е, тя сега може да се повтори...

Ще се радваме нашето писмо да Ви помогне да осъзнаете какво всъщност си позволявате да правите – и ще спомогне за отрезвяването Ви. Сега са дни на пост и на духовно очистване, ето, имате шанс да очистите душите си от позорния манталитет, който, както животът и историята отдавна доказаха, до добро не води. А поражда предпоставките за какви ли не коя от коя по-кошмарни перспективи.

Ние, небезразличните граждани на България, сме доказали обаче, че борбата с този порочен манталитет е дълг на всички българи, за които думи като свобода, демокрация, права, правда, справедливост, законност, достойнство и т.н. не са просто думи, а нещо много повече, т.е. са нещо свято, от което няма да се откажем никога...

30 март 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (НИКОЛАЙ ДИМОВ, ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

упълномощени от групата на 

небезразличните граждани да

водят кореспонденцията с институциите)

ПОРЕДИЦА ОТ ПИТАНИЯ ВЕДНО С НЯКОИ НАВРЕМЕННИ ПОЗИТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-жа Цвета Караянчева, Председател на Народното събрание

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО-София-град,

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

ПОРЕДИЦА ОТ ПИТАНИЯ ВЕДНО С НЯКОИ НАВРЕМЕННИ ПОЗИТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Президент,

Уважаема госпожо Председател,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Началник на РУО-София-град,

Уважаема госпожо Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

В условията на избухналата "пандемия" вече от доста време учениците по училищата са в принудителна ваканция. МОН даде съответните инструкции за масово използване на дистанционното обучение: младите хора да си седят по домовете и да бъдат обучавани от учителите посредством новите технологии, чрез компютрите и възможностите за комуникация, които ни дава Мрежата. Да, обаче имаме чувството, че общо взето учителското съсловие в свидното ни отечество по ред причини едва ли ще успее за толкова кратък срок да се пренастрои и да прегърне съвсем новаторски тези принудителни инициативи на МОН, иначе казано, тези зорлем-иновации. Това на учениците по интернет да им бъде съобщена темата, да им бъдат дадени известни указания, да се поиска от тях "домашна работа" или дори да им бъде даден за попълване някакъв тест не е онова пълноценно обучение, към което трябва да се стремим. Интересно ни да разберем е в тия условия учителите дали са в неплатен отпуск или пък са в платен отпуск – а може би са в творчески отпуск, щото им се налага да учат, да се обучават на нещо ново?!

Да, но ние като данъкоплатци все пак се интересуваме дали им се плащат заплати с нашите пари – в случай че те нищичко (или почти нищо!) не правят, т.е. си почиват? В други сфери на живота обаче (примерно в икономиката, във фирмите) на работниците няма как да им бъдат плащани заплати без да работят, на нас обаче ни се струва, че и джобът на данъкоплатеца все пак не е бездънен. (Държим да ви уведомим, че държавата няма свои пари, парите на държавата всъщност са пари на нас, данъкоплатците!) Получаването на пари на данъкоплатеца без да е направено нещо, с което те да са заслужени, ни се струва, че е форма на паразитиране, с което, ние, данъкоплатците, не сме съгласни да толерираме – или да поощряваме. Смятаме също, че самите учители, в дадените условия, по чисто морални причини би следвало да се откажат от каквото и да било заплащане, от каквито и да било заплати.

БНТ в тази връзка започна да провежда образователна програма, ние предложихме някои неща за обогатяването и най-вече за реалното демократизиранена този тип телевизионно обучение, но за момента и г-н Министърът на МОН, и ръководството на БНТ стоически мълчат. Очевидно те си представят нещата по друг начин, ала не се чувстват достатъчно откровени (или достатъчно нагли?!) да ни съобщят открито кой е той...

Интересно е, че в групата на небезразличните граждани вече има учители, при това изхвърлени и остракирани от системата на тъй бляскавото ни образование, които отдавна правят това, което сега на учителите им се налага да го правят в екстрен порядък, пак по принуда, както, прочее, и са свикнали. Примерно г-н Ангел Грънчаров от години работи в тази посока, всичко създадено от него може да се види на ето тази страница в учебния му блог: За студенти, ученици и всички интересуващи се. В последните дни, за да демонстрира постигнатото, той създаде своя Класна стая по философия, където, ползвайки възможностите на компютърната технология и на интернет, отново започна да провежда свой новаторски курс по виртуално обучение. Ние, небезразличните граждани, по този повод се чувстваме длъжни да Ви зададем следните необходими и логични въпроси:

1.) Как така, многоуважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив, тъкмо опрасканият-уволненият и остракираният от ръководеното от Вас лично образователно учреждение учител (и то със смехотворния мотив "пълна некадърност", т.е. "липса на каквито и да е качества да бъде учител"!), се оказа способен пръв да прави всичко онова, което тъй "примерните учители" очевидно не могат да правят (и което самото МОН с такова закъснение приема като „иновация”!)?!

2.) Не Ви ли се вижда крайно несправедливо, многоуважаеми господин Министър, че тъкмо изгоненият-остракираният от образователната система и на това основание лишен от преподавателски права учител напълно безвъзмездно и съвсем безплатно прави това, което в същото време учителите, получаващи заплата, не могат да правят и затова не правят?!

3.) И сега какво излиза: учениците от цялата страна имат възможност да ползват виртуалните уроци на г-н Грънчаров, а не на своите учители, това, многоуважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив, и Вас, многоуважаеми господин Министър, не Ви ли задължава да преразгледате своята позиция по признанието на истинските и действителните мотиви за тъй епично-скандалното опраскване-уволнение-изритване-остракиране на г-н Грънчаров от иначе намиращата се в цветущо, както се убеждаваме и сега, състояние "образователно"-"възпитателна" (а може би съвсем деморализирана, за жалост!) система?

4.) Не е ли редно, многоуважаеми г-н Министър и многоуважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив, да уредите някак справедливото заплащане на труда на учителя Грънчаров – след като той сега фактически върши това, което учителите, вградени в системата, не могат или не желаят да правят?! По този повод, изхождайки от конкретния пример, си позволяваме да Ви запитаме: как гледате на предложението ни учители като г-н Грънчаров, които имат готовността и уменията да водят уроци онлайн (дистанционно) да бъдат назначени на подобаващите трудови договори било към самото МОН, било към съответното РУО?

5.) Господин Грънчаров ни заяви тия дни в блога си, че възнамерява своите открити виртуални уроци по философия да ги предаде за излъчване първоначално в ПОтв, а след това и на БНТ; но нас, многоуважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив и многоуважаеми господин Министър, ни вълнува в тази връзка следният въпрос: готови ли са други учители, от вградените в системата, да дръзнат да направят същото било по ПОтв, било в БНТ, т.е. да излязат пред обществото и пред нас, данъкоплатците, със свои открити виртуални уроци по предметите, по които те преподават? Ако това бъде направено и пред очите на цялото общество се направи такъв един "кастинг" (на който ние, гражданите, зрителите, т.е. учениците и родителите им да можем да сравним кой е крив, кой е прав, кой е добър и кой – посредствен или лош!), едва тогава единствено ще ни убедите, че нашите, на данъкоплатците, пари, заделяни за държавното образование, не са отишли нахалост!

6.) Как, многоуважаеми господин Министър и Вие, многоуважаема госпожо Началник, се чувствате в морално отношение след като не направихте нужното да възпрете репресиите и издевателствата на самозабравилите се властващи администраторки над този самоотвержен учител, гражданин, демократ и истински философ? Имате ли известни проблеми със съвестта – или такива изтънчени душевни "излишества" са Ви съвсем непознати?

И още доста други въпроси можем да зададем около благодатната тема, но (за)сега спираме.

Многоуважаеми господин Президент, многоуважаема госпожо Председател, многоуважаеми господин Министър-Председател,

Ще се радваме със силата на авторитета и на властта си да внушите на нашите многоуважаеми ръководители на пловдивското и на националното държавно образование, че са длъжни да отговорят най-убедително на обществото на поставените от нас въпроси – и да ги заставите да го сторят в съвсем приемливи срокове! За което предварително най-искрено Ви благодарим!

Ако обаче не го сторите и сметнете, че поставените от нас въпроси са "незначителни" и "маловажни", то тогава имайте добрината да поемете ЦЯЛАТА ОТГОВОРНОСТ за катастрофата, в която се намира българското образование!

Многоуважаема госпожо Началник на РУО-София-град,

Все още ли смятате, че г-н Грънчаров беше основателно изхвърлен от 56-то СУ "Проф. К. Иречек" и на негово място беше назначена близка приятелка-пенсионерка на директорката?! Бихте ли помолила директорката да предостави на нас, данъкоплатците, убедителни доказателства за правомерността на решението си – като, примерно, представи рапорт за това как въпросната учителка-пенсионерка обучава в този момент дистанционно и онлайн своите ученици? (Известно ли Ви е това, че много от учениците от гимназията на ръководеното от Вас училище се обучават дистанционно и онлайн от опраскания-уволнения-изгонения от Вас учител по философия Грънчаров?)

Благодарим предварително за вниманието и за експедитивните отговори, които, както подобава в условията на извънредно положение, наистина трябва да са точно такива! Времето за мотаене и за усукване мина отдавна!

25 март 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

упълномощени от групата на 

небезразличните граждани да

водят кореспонденцията с институциите)