Небезразличните граждани предлагат благотворителна и милосърдна акция по компенсиране на неутешимата мъка на директора на СУ "Св.Кл.Охридски" в Пловдив

При първите обсъждания в средите на групата на небезразличните граждани (по повод на съобщението, че като чул новината, че някога може повече да не е директор на СУ "Св.Кл. Охридски" в Пловдив въпросното лице, именно многоуважаемият г-н Здр. Димитров изпаднал в такава силна душевна и сърдечна мъка, че преценил, че тя може да бъде възмездена единствено като "обидилият" го философ, предрекъл кошмарната новина, именно моя скромна милост, трябва по съдебен ред да му плати сумата от не по-малко от 500 лева!) се роди идеята да започнем незабавно протестна акция по събирането на жълти стотинки, с които да опитаме да набавим въпросната сума пари, която може да заглуши донякъде сърдечната мъка на г-н Димитров, който вероятно, предполагаме, още страда като си представи кошмарната евентуалност повече да не е пожизнен училищен директор.

И тъй, всеки от вас, уважаеми приятели, може да донесе шепичка ненужни му жълти монети, които може да остави за г-н Димитров или пред сградата на РУО-Пловдив на площад "Джумая джамия" (там, където ние, небезразличните граждани, обичайно провеждаме своя протест, на това място ще оставим кутия за монетите!) или пък до вратата на сградата на ПОтв, там също ще се погрижим да поставим за целта една картонена кутия. Като съберем достатъчно жълти монети, предполагаме, че това ще са няколко килограма, ние, делегация от небезразлични граждани, ще занесем ценния дар на г-н Димитров, защото държим лично да се уверим в това, че тия пари ще утешат донякъде неутешимата иначе сърдечна и душевна мъка на тъй силно уплашилия се директор.

Толкова засега. Аз лично имам една купчина жълти монети (които бях приготвил за друга една страдалка на демокрацията, именно директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", по един съвсем различен повод и за нея събирахме жълти монети!), това мое богатство ще го даря на г-н Димитров и лично ще го помоля да не ме съди за въпросните 500 лева, щото все пак не е нужно да се излагаме чак толкова, нали така?! А и да го уверя, един човек може прекрасно да си живее дори и да не е непременно пожизнен директор на училище, нали така?!

РУО-София-град отговори на небезразличните граждани в стил "Я ни се махайте от главата, я не ни нарушавайте властническото блаженство!"

 

Изх. № РУО1-2151/27.01.2020 г. 

ДО

Г-Н ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ l_vodenicharov@abv.bg

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВОДЕНИЧАРОВ,

Във връзка с Ваше писмо с вх. № РУО1-1398/20.01.2020 г. относно промени в системата на училищното образование, Ви уведомявам, че повдигнатите от Вас въпроси и проблеми са изпратени по компетентност до министъра на образованието и науката. Уверявам Ви, че Регионално управление на образованието - София-град се отнася с внимание и професионализъм към отправените към него въпроси и се стреми да окаже необходимото съдействие и подкрепа за ефективното им разрешаване, съгласно своите компетентности.

Д-Р ВАНЯ КАСТРЕВА,

НАЧАЛНИК НА РУО – 

СОФИЯ-ГРАД 

РУО - София-град

София 1303, ул. „Антим I”, № 17,

тел.:9356050, факс:9883937, 

www.rio-sofia-grad.com

Щастливци, вие знаете ли колко социална е тъй приказната ви държава Мутроландия?!

Преди малко имах възможността да се убедя (за кой ли път!) в абсурдите на нашата СОЦИАЛНА държава. Ето един факт от живота, които още страдат от илюзията, че държавата ни била, моля ви се, "социална":

Преди две седмици, в отчаянието си (със съпругата ми, и тя като мен е учителка, вече трета година сме безработни и фактически сме репресивно остракирани от образователната ни система!), отидох при омбудсмана на Пловдив и го помолих на чисто човешка основа да ни помогне в тежката ситуация - като се опита да ни съдейства поне единият от нас да си намери работа по специалността, т.е. като учител. Той обеща да опита, след няколко дни получих копие на негово писмо, с което той се обръщаше към директорката на "Социално подпомагане" и й предлагаше нейната служба да ни отпусне "еднократна помощ", предвид бедственото ни положение.

Днес в къщи дойдоха двама служители на въпросната служба, мъж и жена, които ни разпитаха защо сме се озовали в това положение, като чуха историята ни изказаха съчувствието си и ни уведомиха, че според съществуващите правилници на граждани, намиращи в бедствено положение, се помага само ако бедствието, на което са жертва, е резултат на "непреодолими ПРИРОДНИ причини", примерно земетресение, пожар, наводнение и прочие, но когато бедствието е причинено от някакви други причини, примерно е предизвикано от действия на самозабравили се властващи бюрократи, не се полагало да се дава никаква помощ. С визитата на тия чиновници ние за кой ли път станахме жертва на поредното издевателство от страна на нашата "социална" държава, да, аз оценявам случилото се като гавра. Разбира се, приехме съчувствието на въпросните чиновници, които даже ни се извиниха, че не могат с нищо да ни помогнат - понеже законът бил такъв. Даже дамата-чиновничка си позволи на изпроводяк да ни каже, че единствено на Господ можем да се уповаваме, тя напълно основателно мисли така - по причина на това, че живеем в една ненормална държава.

Толкова по този случай. Дали да пиша на омбудсмана какъв резултатът от неговата тъй човеколюбива социална инициатива? Или няма смисъл да му пиша вече нищо?!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Пазете здравето си, че аз като капак на всичко тия дни се разболях, от високата температура така ме втриса, че не знам дали болното ми сърце ще издържи, а да ида в болница не смея понеже като безработен не съм си плащал здравните осигуровки, не зная дали знаете, че нашата така справедлива социална държава когато сте здрави и работите ви взема осигуровки (аз работих 34 години!), но когато останете без работа нищичко няма да ползвате от тях, напротив, тогава, независимо че сте без никакви доходи, пак трябва да внасяте здравни осигуровки, с оглед многобройната армия от чиновници в безброй социални служби да може да си получава доста добрите заплати!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Искате ли да гледате наживо протеста в София за Перник?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Нова позитивна инициатива на небезразличните граждани

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ПОЗИТИВНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаеми господин омбудсман,

Образователната система у нас е в дълбока криза не от вчера, а от десетилетия; ние, гражданите, пък, дай Боже, и управляващите, сме съдбовно заинтересовани от спешното извършване на истински разумни и добре премислени реформи, които да подготвят и извършат тъй дълго чакания поврат в нея. Според нас движеща сила на промените към добро следва да бъдат инициативните учители, младите хора, гражданите и специалистите с новаторски и творчески поглед към проблемите и носителите на един нов, същностно различен подход. В тази връзка искаме да Ви предложим следното.

От години неправителствената организация „Заедно в час” се опитва да привлече в образователната система ония млади специалисти, които имат горещото желание да се посветят на толкова благородната учителска мисия, имаща възвишен духовен характер. Да, но по наше мнение с времето тяхната инициатива „обрасна” с тъй вредния бюрократизъм, което отблъсква доста млади хора и специалисти. Какво пречи директорите на самите училища да бъдат насърчени да назначават млади специалисти в различните области на науката, които чувстват, че тяхното призвание е учителстването – и по тази причина имат съзнателното, свободно избраното желание да започнат работа в съответното училище? Но директорите би следвало да бъдат насърчени „отгоре”, знаем, че такъв е техният рефлекс, да не говорим за това, че те често се страхуват от наказания за подобно „нерегламентирано отгоре” новаторство. Ако РУО, в нашия случай на Пловдив, даде „карт бланш” на инициативните директори да назначават такива специалисти на учителски длъжности, то сме убедени, че те вече ще имат куража да предприемат съответните практически стъпки в тази насока. Разбира се, формалната страна в случая би следвало да има второстепенно значение, да речем това, че тия специалисти нямат педагогическа способност, не бива да е непреодолима бариера пред тяхното желание и призвание да се посветят на образователното дело (нищо не пречи веднага след като им е дадена възможността да работят в училищата, пък било и временно като възпитатели или дори като нередовни учители, да запишат и съответните курсове към университетите за придобиване на формалното право да работят като учители, още повече, че ние добре знаем, че „педагогическият занаят” се придобива по най-естествен начин най-вече в самата практика, а не като се дават формални-схоластични и абстрактни теоретични изпити по разните там методики, дидактики и педагогики, много често робуващи на една отживяла времето си консервативна традиция, съвсем непригодна за напълно променилия се дух на нашето време!).

В групата на небезразличните граждани например имаме един млад човек, става дума за добре известния Ви агроном Николай Димов, който от много време желае и прави опити да започне работа в някоя професионална гимназия по селско стопанство в област Пловдив или дори извън нея; неговото съзнание е пълно с идеи за това как творчески да приложи знанията си, придобити в Аграрния университет, но, за жалост, нито един директор на професионална гимназия до този момент не му даде възможността да се изяви в полето на учителската професия. Ние предлагаме и други новаторски и творчески настроени личности-специалисти и млади хора с нагласата на г-н Димов да бъдат окуражени от РУО-Пловдив и да бъдат препоръчани на директорите на съответните училища и лека-полека да започнат своя творчески път на учителското поприще, защото е престъпление точно такива кадри да бъдат отблъсквани от училищата и то от позицията на съвсем кухи и формални бюрократични основания. Готови сме да помогнем и с провеждането на широка разяснителна кампания с оглед да привлечем колкото се може повече такива млади хора, специалисти от различните области на знанието, които искат да стават учители, искат да се посветят на учителстването.

Ще се радваме конструктивно да погледнете на нашата инициатива и да направите нужното в предела на своя авторитет и възможности по предложената тема в съвсем скоро време да имаме непосредствен напредък или прогрес!

25 януари 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: 

(ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

ПОЗИТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТПРИЩВАНЕ НА ПРОМЯНАТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-жа Цвета Караянчева, Председател на Народното събрание

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО-София-град

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

ПОЗИТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТПРИЩВАНЕ НА ПРОМЯНАТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Кастрева,

Уважаема госпожо Киркова,

Капсулираното от обществото (от културата, от духовността, от живота!) училище и образование става подобно на същински театър на абсурда. Нещо подобно сполетя българското училище и образование. Авторитарната, крещящо несъвременна, ретроградна и пределно нехуманна (и затова деморализираща, пък и деперсонализираща младите!) система на насилническо "образование" и "образование" стори точно това: сега берем горчивите плодове от това, че си позволихме този лукс, който един ден ще бъде оценен като престъпление спрямо бъдещето на нацията и страната ни.

На 3 януари т.г. групата на небезразличните граждани изпрати до институциите документ, озаглавен НЕЩО КАТО МАНИФЕСТ, СЪДЪРЖАЩ НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМИСЛЕНО И МОДЕРНО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИТЕ. На 16 януари т.г. получихме пределно формален, бликащ от самодоволен бюрократизъм "отговор" от МОН, който по естеството си, който абсолютно голословно игнорира всички наши предложения, оценявайки ги като "неаргументирани"и самия наш документ, молим ви се, възприе като "като използващ непристоен език". (Вижте Защо ли шаманите от МОН са така гневни?) Имаме чувството, че съзнанието на подготвилите този отговор министерски чиновници обитава някакъв илюзорен свят, нямащ нищо общо с тукашния, пределно реален наш свят. Ние като данъкоплатци, като граждани и дейци на образованието не можем да се примирим с това арогантно и напълно безотговорно отношение на самозабравили се властници (защо Министърът допуска от негово име да отговарят по този наистина непристоен начин подчинени му чиновници?!) не само към този така съдбовен за страната и нацията ни проблем (за смислено и наистина модерно гражданско образование на младите хора), но и към всички останали подобни проблеми на българското образование, поради което в духа на присъщата ни позитивност и конструктивност предлагаме:

1.) В най-скоро време МОН да организира провеждането на Национална "кръгла маса" по проблемите на непосредственото и практическо реално демократизиране и декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности, на която упълномощени по демократичен начин представители на учителите, на учениците, на родителите, на небезразличните граждани, на властващата образователна администрация, на политическото ръководство на самото МОН, на университетите, както и авторитетни представители на българската култура (писатели, философи, социолози, психолози и други) да започнат задълбочен, смислен и пълноценен демократичен дебат. Тази инициатива ние я предлагахме дълго време на ръководството на РУО-Пловдив (с оглед да разгледаме горещите, не търпящи отлагане проблеми на демократизацията-декомунизацията на отношенията в мащаба на пловдивското образование), но това ръководство, позовавайки се на аргумента, че тия всичките фундаментални въпроси трябвало да се решават на национално ниво, проигра шанса пловдивското образование да стане пионер и авангард на коренните и същностни промени в намиращото се в катастрофално състояние българско образование. Предлагайки на МОН да организира такава една Национална "кръгла маса" по демократизацията в българското образование, ние не се отказваме от идеята си, че подобни „мероприятия” за демократичен дебат следва да се провеждат и то непрекъснато не само по региони, не само в мащаба, примерно, на един град, но и по училища, т.е. в конкретните общности, занимаващи се с образование и възпитание на младите. Според нас този е верният подход, но, съобразявайки се с господстващия манталитет "низините да чакат директиви и заповеди отгоре", ние смятаме, че постановките на една Национална "кръгла маса" по реалното демократизиране на образованието може да катализират, да ускорят процесите на непосредствено и практическо реално демократизиране-декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности. Също така смятаме, че такъв един пряк ангажимент на самото МОН към този процес на демократизиране ще спомогне за преодоляването на страха, който е главният фактор за блокажа на промените, за застоя, за стабилността на гибелното статукво в българското образование.

2.) Предлагаме също така на инициативни, небезразлични и авангардно мислещи дейци на образованието да се даде възможността да провеждат обучения, семинари, "кръгли маси", дискусии, поредици от лекции или беседи и прочие в самите училищни общности, както на учениците, така и на учителите, разбира се, с участието и на небезразлични родители. Тази възможност следва да се уреди съобразно закона, тези обучения и лектории би следвало да бъдат заплащани на обучителите и лекторите било по линия на повишаване на квалификацията, било по някакъв друг, съобразен със закона начин, но изрично подчертаваме, че заплащането на въпросните обучители и лектори не следва да е непременно мизерно, хилаво, символично, както, да речем, сега се заплащат лекторските учителски часове, напротив, то следва да е напълно достойно и подобаващо. Ние самите в тази посока сме готови да дадем пример, ето, да речем, учителят по философия и гражданско образование, също така автор на много книги за промяната в образованието г-н Ангел Грънчаров (който, както е известно, беше по най-непристоен и грозен начин репресиран, изгонен от училище и в крайна сметка остракиран от образователната система) е готов да проведе обучения, семинари, дискусии и лекции с учители и ученици примерно по ето тази проблемни кръгове от въпроси (или теми):

1. Кога и как традиционният учител става новатор?

2. Защо повечето учители се страхуват от иновациите?

3. Кога обучението става интересно, а ученето – забавно и ефективно?

4. Кои обучителни технологии облекчават и улесняват усвояването на знанията?

5. Кое обучение с право може да се нарече съвременно?

6. Защо днешните млади категорично не желаят да учат и да бъдат обучавани по старому?

7. Кое общуване между училищни мениджъри, институции, учители, ученици и родители е пълноценно?

8. Налага ли се промяна с оглед комуникацията между учители, ученици и родители да стане пълноценна?

9. Какви грешки правят учителите в общуването си с учениците?

10. Кои са видовете комуникация?

11. Кои са ефективните техники за разрешаване на конфликти?

12. Как учителят контролира и овладява стреса в професията си?

13. Кога учителят съвсем "изпушва" и става негоден да върши работата си?

14. Познато ли ви е емоционалното изтощение?

15. Кои личностни качества са най-необходими за да бъдеш добър учител?

16. Могат ли тия качества да бъдат развивани – или те са природен талант, дарба, която или имаш, или нямаш?

17. Стресираният учител стресира ли учениците си?

18. Можем ли да управляваме стреса?

19. Познавате ли ефективни техники за справяне в критични и стресови ситуации?

20. Кога учителят показва най-доброто, на което е способен?

21. Защо учениците са отвратени от ученето и училището?!

22. Учителстването професия, занаят ли е – или е изкуство и мисия?! Кога е едното и кога – другото?

23. Кога учителят "изпушва" и се чувства неспособен да си изпълнява ролята като учител?

24. Каква е мотивацията за пълноценна работа у истински добрия учител?

25. Кога учителят е вдъхновен за работа – и успява също така да вдъхнови и учениците си?

26. Може ли мижитурка (безличен, посредствен в личностно и в духовно отношение човек) да бъде учител?

27. Кои личностни качества са необходими за да бъдеш истински учител?

28. Кога учителският "колектив" се превръща в екип?

29. Кои са подходите за стимулиране на творческото мислене у учениците?

30. Кой е верният подход за поддържане на ред в класната стая?

31. Как да се реши прословутият нерешим проблем с дисциплината в час?

32. Кога учителят насърчава пълноценното развитие на личността на учениците?

33. Кой подход може да се определи като "личностно ориентирана" педагогика или дори дидактика?

34. Защо учителят не бива да си позволява да потиска емоциите у децата?

35. Кой е верният (и добрият) начин за поднасяне (добиване) на учебното съдържание?

36. Кой е водещият принцип на модерните образователни технологии?

37. Как трябва да се управляват училищата? Възможно ли е училищно самоуправление (автономия)?

38. Какво представлява демократичното училище?

39. Как да демократизираме – практически и реално – училищните общности?

3.) Ситуацията около личностното израстване и най-вече около нравственото възпитание на младите хора е твърде тежка, тук се налага да се прави нещо колкото се може по-спешно и по-сериозно, по-истинско. В тази връзка предлагаме МОН да задължи училищата да канят като пътуващи външни лектори или обучители изявени, но талантливи учители (включително и вече пенсионирани!), които да имат възможността да общуват с учениците било в часовете на класа, било на специално организирани форуми, на които да се провеждат семинари и обучения най-вече с практическа насоченост. Примерно от нашите среди, имаме предвид групата на небезразличните граждани, имаме готовност с такава една дейност да се заемат на първо време господата Ангел Грънчаров, Неделин Бояджиев, Николай Димов, Деан Георгиев и всички други, които изявят такова желание; уместно е според нас обучителите да са в екипи, състоящи се поне от двама, което ще спомогне за по-качественото и ефективно обучение на младите хора. Готови сме незабавно да предложим списъци от теми, програми и всичко необходимо за тия толкова потребни обучения, семинари, дебати и дискусии.

4.) Предлагаме съществуващите от години (и то на чисто идеалистична, апостолска, безкористна, абсолютно духовна основа) списания ИДЕИ и HUMANUS да бъдат подпомогнати от МОН по подобаващия законосъобразен начин, с оглед да станат рупори на предстоящата нелека борба да коренна и същностна промяна в българското образование. Държим да отбележим и това, че дългогодишното пренебрежително отношение на ръководството на МОН към така самоотвержените създатели и издатели на тези списания е един от най-големите грехове (и показател за потресаващата безотговорност!) на всички ръководства на МОН досега, включително и настоящето.

5.) Имаме още много други идеи и инициативи, които ще предложим в процеса на работа на предложената от нас "кръгла маса" по демократизацията в образованието.

Уважаеми Президент на Република България,

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Уважаеми господин Министър-Председател на Република България,

Умоляваме Ви, направете най-сетне нещо за да бъде извадено българското образование от кошмарната тъй продължителна, сякаш несвършваща агония! Направете нужното, ползвайки се на авторитета и на властта си, та да подтикнете, да извадите от мъртвата точка предлагания от нас демократичен дебат на ръководството на МОН, което, по нашето убеждение, продължава да си позволява непростимия лукс да пренебрегва всичко онова, което ние, небезразличните граждани, от години му предлагаме. За което смятаме, че ръководството на МОН (не само министърът и заместниците му, но и ръководителите на възловите и отговорни дирекции в МОН) следва да понесат най-строга отговорност, включваща задължително и незабавно изпъждане от тъй уютните им топли кабинети!

17 януари 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

Защо ли шаманите от МОН са така гневни?

В свой гневен отговор живеещото на Луната МОН обвини небезразличните граждани в "неаргументираност" и в "използване на непристоен език", ето, четете, насладете се на министерската премъдрост:

НАПОМНЯНЕ: Римската поговорка "О, Юпитер! Ти се гневиш? Значи сам признаваш, че си виновен, че не си прав!" е твърде уместна в случая. Апропо, никакъв "непристоен език" не сме използвали, ето, уверете се сами:

НЕЩО КАТО МАНИФЕСТ, СЪДЪРЖАЩ НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМИСЛЕНО И МОДЕРНО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИТЕ

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

НЕЩО КАТО МАНИФЕСТ, СЪДЪРЖАЩ НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМИСЛЕНО И МОДЕРНО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИТЕ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Милена Дамянова, Председател на Комисията по образование и наука в Народното Събрание на Република България

До г-н Иван Гешев, Главен прокурор на Република България,

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

ДО МЕДИИТЕ

НЕЩО КАТО МАНИФЕСТ, СЪДЪРЖАЩ НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМИСЛЕНО И МОДЕРНО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИТЕ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаема госпожо Председател на Комисията по образование и наука в Народното Събрание на Република България,

Уважаеми г-н Главен прокурор,

Уважаеми господин Министър,

От есента на 2020 г., т.е. от следващата учебна година в училищата започва обучението на учениците от 11 клас по новата програма по предмета „Гражданско образование”. Наш екип се запозна с проекта на МОН за учебните програми по гражданско образование за 11 и 12 клас и тук искаме да изложим нашата позиция както по предложените списъци с теми, така и по ред принципни въпроси около обучението на младите хора, на учениците по предмета „Гражданско образование”:

1.) Предложената „програма”, т.е. предложеният списък от някакви теми за изучаване в часовете по гражданско образование в 11 и 12 клас, е напълно негодна да осигури едно качествено, добро, съвременно и смислено обучение на младите по този учебен предмет. От пръв поглед бие на очи, че това списъче с теми е еклектично, в него няма система, по неизвестно какви съображения са сложени теми, които звучат пределно теоретично, абстрактно, „лаладжийски”, все в толкова неприятния (и непонятния) за младите хора, до болка познат ни стил на високомерното и претенциозно догматично празнословие. Съставителите на тази „програма” не са си дали труда да осмислят по-цялостно ситуацията, в която се намират не само младите хора, на които ще се наложи да учат този учебен предмет, но и техните учители, на които ще им се наложи да го „преподават”. На нас ни се струва, че по този начин съставената програма изглежда цели младите хора завинаги да бъдат отвратени от този род проблематика, т.е. да станат завинаги апатични и аполитични, т.е. в зародиш да бъде убито тяхното гражданско чувство и съзнание, да не говорим за това, че тя е способна завинаги да блокира тяхното гражданско действие, тяхното гражданско поведение. Ние, небезразличните граждани (а сред нас има и небезразлични учители, включително и по философия, история, гражданско образование!), не можем да допуснем да стане това, което е отредила да се случи и с този учебен предмет толкова вредната за българското образование самозабравила се и все още толкова всевластна „образователна”, с извинение, министерска бюрокрация. Нашето отношение към предложения проект, в резюме казано, е пределно критично, но въпросът си стои: какво да се прави в тази толкова неблагоприятна, тежка ситуация?!

2.) Ще се борим в всички сили да предотвратим обичайната, типичната (за нашата корумпирана, проядена от аморализъм командно-административна „образователна” система) практика и по този учебен предмет някакви близки до министерството и затова ненаситно лакоми за облагодетелстване и печалбарство „академично”-професорски кръгове, съставени, разбира се, все от „наши хора”, да напишат своите тъй претенциозни "единствено-правилно-мислещи"учебници, с които най-вече се цели, разбира се, да бъдат взети и усвоени някакви добри парички, т.е. решени сме този път да сложим спирачка пред апетитите на тази корумпирана министерско-професорска пасмина, която не мисли за нищо друго освен за проклетите печалби и пари.

3.) Ще направим нужното да предизвикаме широк обществен или граждански дебат по този толкова важен за страната ни въпрос, а именно как да стане така, че обучението на младите хора по гражданско образование да бъде наистина модерно, смислено, качествено, ефективно, т.е. да им помогне да станат наистина добри граждани на толкова свидното ни, но за сметка на това така унизено и по тази причина толкова многострадално отечество – щото допуснахме мафията у нас да овладее цялостно и държавната власт, включително и над т.н. духовна сфера, нещо повече, да наложи цялостния си контрол над всички сфери на живота в държавата и страната ни, което, както и да го погледнем, има фатални, пагубни, гибелни последици за нейното бъдеще – и е основна спирачка пред тъй дълго чакания от народа просперитет.

4.) Да имат много здраве от нас тия толкова лъжливи и крадливи, т.е. изцяло аморални обществени сили, на които не им пука за страната и народа, както и за техния заслужен, платен с толкова страдания просперитет, ще направим всичко, което е по силите ни не само за да вгорчим господството и хегемонията им, но и за да съсипем, да предотвратим, да развалим тъй желаната от тях безразделна тирания (диктатура); декларираме, че ще работим до последните си сили за тържеството на реалната демокрация в тъй окаяното ни напоследък, за жалост, наше свидно отечество – окаяно и унизено тъкмо защото въпросната мутро-комунисто-ченгесаро-милиционерско-гербовашка паразитираща каста и мафия се самозабрави и разпищоли тотално тъкмо защото огромни части от народа ни бяха лишени (кастрирани) както от гражданско чувство и съзнание, така и от достойно, от смело гражданско поведение.

5.) Декларираме, че за нас разковничето за промяна на катастрофално-тежката ситуация в страната ни е дълбоката, същностна, коренна промяна в печалното статукво, установило се в прогнилата от аморализъм (заради господството на жадната за власт и облаги министерско-директорска мафия-бюрокрация) „образователна” система, а "мотор", двигател на тази промяна в образованието, по нашето дълбоко убеждение, следва да бъде именно пълната промяна в подхода при обучението на младите хора по всички учебни предмети най-вече от т.н. хуманитарен цикъл и преди всичко по философия и гражданско образование; ние смятаме, че промяната на подхода в обучението по философия и гражданско образование следва да изиграе ролята на нещо като „стартер” за запалването на двигателя, който ще преобрази българското образование, ще съживи и ще роди в него един нов дух на творчество, на пълноценно развитие на същностните сили на човека, ще открие простор пред пълната промяна в манталитета, което не значи нищо друго, освен истинска, цялостна, коренна реална демократизация и декомунизация (либерализиране) на отношенията в училищните общности, а в крайна сметка и в страната като цяло.

6.) Как трябва да протекат всичките тези процеси на дълбока промяна, каква е тяхната стратегия, методология и технология, т.е. какво трябва да бъде направено в образователната сфера (залог за пълната промяна и в обществото ни като цяло!) е задълбочено изяснено и обяснено в цяла една поредица от книги, написани от учителя по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров, а също така и в издаваните от неговия Център за развитие на личността HUMANUS списания, а именно списанията ИДЕИ (философско списание, излизащо от 2009 година) и от списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, което също носи името HUMANUS. Въпросният Център за развитие на личността, създаден от г-н Грънчаров още в далечната 1992 година, през всичките тия години работи усилено за истинската, коренната промяна в образователната сфера, той не само разработи алтернативни на обезличаващата казионна „образователна” и „възпитателна” система учебници и учебни помагала, отговаряща на нуждите и духа на времето, в което живеем, но и самият г-н Грънчаров, както и негови съратници и последователи от цялата страна, направиха нужното новият подход в обучението да стане непосредствена действителност, т.е. младите хора непосредствено и всекидневно да практикуват свободата, да регулират сами, в плодотворно сътрудничество с учителите и с родителите си, всички отношения в конкретните училищни общности. Което, разбира се, предизвика яростната съпротива на назадничавите, тъпо-консервативни, ретроградни и злонамерени корумпирани при това сили, обединяващи разните му там агресивни и лакоми, алчни единствено за власт и за облаги некадърници, подвизаващи се на съответните топли местенца (директорски, инспекторски и министерски кресла и кабинети). Употребявайки по напълно противоправен начин властта си единствено в угода на своя себичен материален интерес, въпросните началства сториха всичко необходимо да запазят от „вредителите” толкова уютната единствено за тях система – и по безпрецедентно грозен начин оплюха, репресираха, опраскаха, уволниха и в крайна сметка остракираха от „образователната” система не само г-н Грънчаров, не само неговата съпруга, също учителка, но и други учители, които дръзнаха да покажат добро отношение и разбиране за това, което той правеше и продължава, въпреки терора и гоненията, всекидневно да прави до ден днешен. (Излишно е да казваме, че жестоките репресии срещу г-н Грънчаров и неговите най-близки съратници доведоха дотам, че страхът отново овладя и парализира душите на учителите, учениците и дори родителите, които станаха свидетели на толкова безчовечното отношение на самозабравилите се властващи бюрократи в пловдивското образование, дръзнали в яростта и заслепението си да стигнат дотам, че да лишат г-н Грънчаров и съпругата му, т.е. двама български учители, дори и от средства за съществуване, т.е. да застрашат дори и живота му – защото г-н Грънчаров е с тежко болно сърце, а в последните пет години му се наложи преживее какви ли не гаври и главоболия, примерно да води серия от тежки съдебни дела, да живее в най-унизителни условия, да плаща ужасно тежка цена за своето свободолюбие, за своето правдолюбие, за своята всеотдайност и енергия за доброто на младите хора!)

7.) През всичките тия години на активна работа в Центъра за развитие на личността, ръководен от г-н Грънчаров, най-голямо внимание беше отделено на смислената промяна в сферата на обучението по хуманитарните предмети и най-вече на философията и гражданското образование (явяващи се „стартер на мотора, на двигателя на промяната”, както казахме – според неговата концепция). Какво по-точно беше направено можете да се запознаете от публикацията със заглавие Как младите трябва да бъдат обучавани с оглед да станат добри граждани на свидното ни отечество? , публикувана в блога на г-н Грънчаров, там са дадени линковете не само към разработените от Центъра учебни помагала, но и към поредици от курсове и от видеобеседи по най-различните проблеми, свързани с преподаването на предметите от целия хуманитарен цикъл, но и най-вече с новаторското, творческо, съвременно преподаване на философията и гражданското образование. Каква огромна работа в тия години на усилен творчески труд е свършил г-н Грънчаров и неговият екип в Центъра за развитие на личността можете да се информирате от ето тази страница в неговия блог, в която той е представил за безплатно ползване всичко онова, което сам е написал и направил, а също и онова най-ценно в Мрежата, което той е сметнал, че може да бъде ползвано от всички интересуващи се.

 

А сега искаме, в завършек, да изразим (и под формата на въпроси!) няколко възлови и водещи моменти, които имат характера на необходими изводи от казаното по-горе (и които очертават ядрата на една добре премислена концепция за истинска промяна, т.е. за непосредствена и практическа реална демократизация (което значи декомунизация!) на отношенията в конкретните училищни общности и в крайна сметка в българското образование като цяло):

 

1.) Едва ли може в едно кратко учебно помагало (колкото и новаторски и творчески да бъде написано то!) да се изрази цялото онова богатство от идеи и ценности, които би следвало да формира у младите т.н. гражданско образование; в такъв случай дали изобщо МОН има право и дали може, дали трябва да си позволи да изисква единна типова или стандартна програма, която да унифицира обучението по този толкова необичаен, различен, но в същото време съдбовно важен за личностното развитие на младите хора „учебен предмет”?

 

2.) Вярно, без учебна програма е лошо, това ще отприщи „необуздания произвол”, но дали пък свободата на учещите, в случая на учениците и учителите, е толкова лошо и страшно нещо?! Дали обществото (държавата, МОН) не трябва в случая да постъпят не само разумно, но и демократично, т.е. да започнат да изискват единствено някакви водещи умения (или „компетентности”, както се изразяват поклонниците на самонадеяната, куха и скучна гола ученост!) или способности, качества у младите хора от рода на способност за самостоятелно, свободно вникване и осмисляне на същината на проблемите, способност за свободно, пълноценно изразяване на собствените мисли, доколко младите хора са успели да разгърнат своя душевен и духовен личностен потенциал, доколко са способни за разумно, смислено гражданско поведение и действие, т.е. нима не е време да се осъзнае, че подобни „учебни предмети” не са само за да „напълнят” главите на младите с някакви общо взето непотребни им чисто теоретични и абстрактни "професорски" знания, а съществуват за да им помогнат да привикнат към свободната и пълноценна изява на своята индивидуална личност?

 

3.) След като акцентът се сложи върху способностите и качествата, уменията на младите хора, тогава нещата постепенно ще си отидат на мястото; разбира се, възниква веднага фатално важния въпрос: доколко учителите, които до този момент са били притиснати от менгемето, от прокрустовото ложе на стария, изцяло отречен от живота и порочен авторитарно-догматичен унифициращ подход, който при това се опира на репресията, на принудата, на насилието, на неуважението на личността както на учителите, така и на учениците, та значи доколко същите тия учители, дето до този момент са били приклещени в тъй порочната матрица, ще могат да се справят с качествено различната ситуация – а именно да бъдат не учители-мижитурки, сляпо следващи догмите и стереотипа на „единствено-правилната учебна програма” и на „единствено-правилно мислещия” автор на този или онзи учебник (който, естествено, е „от наште”, нали така?!)?! Какво ще правим, откъде ще намерим учители с ярък личностен, духовен и демократичен (свободолюбив) манталитет, след като до този момент системата изискваше и налагаше с „кръв и желязо” учителите, пък и учениците, да бъдат с манталитета не просто на жалки мижитурки (шушумиги), но и на презрени, не разбиращи на кой свят живеят роби?! Как ще преодолеем този пагубен робски манталитет, който, благодарение на хегемонията му в сферата на образованието, овладя цялата страна – и целия народ, т.е. съсипа и душата на народа, оскверни и потъпка в калта неговия дух?!

 

4.) Реалната демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности изисква блюстителите на досегашната авторитарна система да се разделят с топлите си местенца, с властта си, ще бъде пълна пародия ако допуснем точно тези, които са виновни за кошмарното десетилетно господство, за вакханалията и в крайна сметка за тоталния провал и фалит на командната, античовешка, социалистическо-комунистическа по естеството си система да си наметнат мантията на „иновативни” водачи на промените, такава една гавра нима ще продължаваме да я допускаме - и докога ще се преструваме, че не я забелязваме дори?! Нима ний, българите, не се изложихме пред целия свят като единствени допуснахме към демокрацията да ни водят хора, които са въплъщение на този ужасно порочен антидемократичен (комунистически) манталитет, но и ще продължаваме тъкмо на такива да поверяваме и промяната в образованието, която, по тази причина, няма как да е друго освен пародия и гавра със самата идея за промяна, със самия смисъл на това, което наричаме промяна, реформа, демократизация?!

 

5.) В страната ни липсва гражданска и политическа воля за истинска промяна и за освобождаване от гибелния авторитарно-недемократичен (комунистически) манталитет и стереотип, което показва, че ситуацията е тежка, да не кажем безнадеждна. Единственият възможен и спасителен вариант е този: да бъде отприщена човешката съзидателна и градивна сила и енергия чрез разкрепостяване на личностния потенциал както у младите хора най-вече, така и този у техните учители и възпитатели! Към което и призоваваме ние, последователите на г-н Грънчаров от групата на небезразличните граждани, която се оформи покрай неговите борби за ново образование и срещу злодеянията на „образователната” мафия, позволила си спрямо него да постъпи по един най-откровено нагъл и подъл мутренски начин! (Кога, уважаеми г-н Министре, ще си изпълните дълга да накажете тия, които си позволиха пред очите на цялото ни общество да се гаврят с този просто съвестно изпълнил дълга си български учител?!)

 

6.) Всичко останало можете да намерите в книгите на г-н Грънчаров за образованието, това е цяла една поредица от книги, които шаманите на МОН и местните властници в пловдивското образование даже ги мързи да прочетат! (Инспекторката по философия в РУО-Пловдив Антоанета Кръстанова даже открито си позволява да заяви, че нямала време да чете "тия безполезни" по нейното дълбоко убеждение книги, щото тя, естествено, продължава да вярва, че тъй изгодната й лично на нея система ще бъде поне хилядолетна! Да не говорим за това, че директорката на славната пловдивска ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” Стоянка Анастасова, като получи екземпляри от две от книгите на г-н Грънчаров, стори ето какво за да му отмъсти: подтикна своята заместник-директорка Камелия Стоянова да го даде под съд за… обида!)

 

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаема госпожо Председател на Комисията по образование и наука в Народното Събрание на Република България,

Уважаеми г-н Главен прокурор,

Уважаеми господин Министър,

Ще се радваме в предела на пълномощията си и съобразно отговорностите, към които Ви задължава Вашият пост, да направите нужното за отпочването на пълноценен граждански и обществен демократичен дебат по поставените в този документ проблеми, което е предпоставка за изнамирането на добри, на работещи, на верни в същината си идеи и подходи за истинска, за реална промяна в образователната сфера, което е предпоставка и за коренна промяна в многострадалното ни общество! Трябва да знаете и това, че сегашния екип на МОН вместо да направи адекватно на нуждите и съвременно обучение по предметите от т.н. „философски цикъл” си позволи да го съсипе, един от симптомите за което е това, което сега предвижда да прави с т.н. гражданско образование.

Алармираме Ви, че подобно вредителско отношение, в корена си противоречащо на човешкия, гражданския, държавния и народния интерес, не може да бъде допускано, е престъпление да бъде допускано. По тази причина си позволяваме да изпратим екземпляр от това наше отворено писмо и до Главния прокурор на Република България, интересна ни е неговата реакция: г-н Главен прокурор, ха-сега, като се представяте за такъв юнак, да видим ще посмеете ли да направите нещо – или ще замълчите и ще престорите на ощипана свенлива мома?!

Ще очакваме действия, в противен случай, т.е. ако се престорите, че нищичко не знаете за тази наша позиция, ще излезе, че ще покажете пред цялото ни общество, че изобщо ни Ви пука за ставащото в свидното ни отечество, т.е. ще изобличите самите себе си, че умишлено работите за неговата гибел! Г-н Гешев, какво се полага да прави прокурорът една нормална държава когато констатира такова едно престъпно в корена си поведение на високопоставени, ала безотговорни държавни служители? Или ние отдавна не сме не само нормална, но дори и държава не сме, така ли?! 

Как да сме, като ни е толкова калпаво „образованието”, т.е. сме стигнали вече до крайна степен на опростачването, невежеството и затъпяването (което е предпоставка и за цялостната ни национална и човешка деморализация, деградация и трагедия!)?!

4 януари 2020 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

ПРИЛОЖЕНИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ОРГАНИЧНА И НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ ГОРНИЯ ДОКУМЕНТ:

 

петък, 3 януари 2020 г.

Защо шаманите от МОН предлагат толкова лош, калпав, некадърен вариант за програма по гражданско образование за гимназиите?

Реших да погледна каква учебна програма по новия предмет за гимназиите, наречен ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ, са подготвили шаманите от МОН. Оказа се, че тя все още е проект, което предполага, че би следвало да се обсъжда, евентуално с възможност за промяна в нея, за поправяне, за усъвършенстване. Естествено, предложеният от МОН вариант е твърде лош, калпав, некадърен. Публикувам го тук за да се убедите сами в това. Снощи обмених мнения по този въпрос с някои хора от групата на небезразличните граждани. Роди се идеята ние да изработим и да предложим на МОН свой вариант за учебна програма по този предмет. Което ще сторим в най-близко време. Аз лично пък, в сътрудничество с приятели (примерно с колегата-блогър Ники Димов, който изяви желание да ми сътрудничи и по този проблем) решавам да седна и да напиша учебник или учебно помагало по гражданско образование, което да е добро, понятно, приятно за четене, написано на човечен (непрофесорски) език и пр., а също и да може да се ползва и в 11-ти, и в 12-ти клас. Разбира се, добре си давам сметка колко трудно е да се напише такова помагало точно по този учебен предмет (не съм и сигурен, че изобщо трябва да има такова!), но аз обичам нелеките предизвикателства. Ще видим какво ще правим, ще решаваме тепърва. Разбира се, трябва да си зададем и такъв един необходим въпрос: Защо шаманите от МОН предлагат толкова лош, калпав, некадърен вариант за програма по гражданско образование за гимназиите? Ето сега въпросната одиозна програма:

11 клас

1. Гражданите, властта и държавата

1.1. Общество и власт

1.2. Структура и функции на основните институции на Република България и на ЕС

1.3. Граждански контрол и легитимност на властта

2. Гражданите и икономиката

2.1. Договорът и собствеността в гражданското общество

2.2. Пазарна икономика и социална политика

3. България и глобалните проблеми

3.1. Глобални проблеми

3.2. Природа и култура в условията на глобализация

12 клас

1. Гражданите, политиката и демокрацията

1.1. Свобода, граждани и власт

1.2. Политика, демокрация и върховенство на закона

1.3. Гражданско общество и гражданско участие

1.4. Ученикът и училището в демократичното гражданство

2. Граждани, права и отговорности

2.1. Идеята за справедливост - права и отговорности на гражданите

2.2. Аз и моята гражданска позиция

3. Идентичности и различия в обществото

3.1. Възникване и разгръщане на идентичностите

3.2. Малцинства и гражданското общество

3.3. Конструктивно общуване и взаимодействие

ДОБАВКА:

Понятия, подлежащи на изясняване в курса по гражданско образование в 11 клас:

правителство

Европейска комисия

парламент

Европейски парламент

съд

Европейски съд

неправителствени организации (НПО)

граждански контрол

социално партньорство

властови ресурс и криза на властта

договор

собственост

пазарна икономика

публичен бюджет и публични блага

социална политика

линия на бедност

типове социални помощи

данък и данъчна политика

устойчиво развитие

микросреда

глобализация

емиграция и имиграция

бежанци

тероризъм

престъпление срещу човечеството

война

хуманитарно право

мир

екология

здравна култура

глобално образование

Понятия, подлежащи на изясняване в курса по гражданско образование в 12 клас:

личност

свобода

правна норма

власт

легитимност

демокрация

представителна демокрация

гражданска общност

управление

самоуправление

демократично гражданство

избирателна система

мажоритарен и преференциален вот

корупция

справедливост

равенство

права (граждански, политически, икономически, социални, културни)

отговорност

граждански протест

гражданско неподчинение

вот на доверие/недоверие

идентичност (културна, национална, етническа , гражданска…)

общност и общество

социална група

дискриминация

малцинство

ксенофобия

конструктивно общуване

солидарност

културно влияние

европейско гражданство и идентичност

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

 

петък, 3 януари 2020 г.

 

Как младите трябва да бъдат обучавани с оглед да станат добри граждани на свидното ни отечество?

 

Във връзка с казаното в публикацията със заглавие Защо шаманите от МОН предлагат толкова лош, калпав, некадърен вариант за програма по гражданско образование за гимназиите? си дадох труда да събера на едно място всичко, което съм направил по посока на едно истинско, добро, качествено, съвременно или, общо казано, алтернативно (на държавно-казионното, т.е. затъпяващото!) гражданско образование на младите у нас. Ето какво успях да намеря, вероятно има още неща, които с времето ще ги прибавя тук. 

Като вършех тази работа осъзнах все по-ясно, че главният въпрос, който трябва да си поставим, е: има ли изобщо нужда от учебник по гражданско образование, в който да са казани всички ония истини, които младите трябва да знаят, не е ли по-правилно и по-разумно да няма такъв учебник предвид това, че в днешно време съществува не просто море, а цял необятен океан от каква ли не и изключително разнообразна информация, която младите, разбира се, биха могли да ползват, с оглед да развият гражданското си съзнание - и да коригират своето гражданско поведение? Дали пък не е по-правилно младите да бъдат обучавани не в папагалското възприемане и повтаряне на някакъв сух катехизис от "вечни учебникарски истини", а в това сами умело да "плуват" във въпросния необятен океан от информация (идеи, мисли, анализи, коментари, гледни точки, теории, възгледи, мирогледи, ценности и прочие) по този твърде важен и различен от останалите учебен предмет? 

Тия и други въпроси ние, небезразличните граждани, възнамеряваме да поставим на МОН (и най-вече пред вниманието на заспалото, потънало в непростимо безразличие общество!) с оглед да се породи тъй потребния ни дебат относно това как младите трябва да бъдат обучавани с оглед да станат добри граждани на свидното ни отечество. 

Очаквайте скоро този документ да бъде публикуван в блога на обшността на небезразличните граждани, върху него сега работи един екип от нашата група. Толкова засега.

До скоро, хубав ден ви желая, бъдете здрави!

Аз, гражданинът (учебно помагало по философия на правото, политиката и държавата)

Алманах по личностно развитие и гражданско образование

Лекции по гражданско образование (във видеоформат) 

Безпощадни беседи за българската национална идентичност 

Всички видеоклипове от поредицата за началото на прехода след 10 ноем. 1989 г. 

Беседи на живо по българска история и народна психология 

Моите политико-психологически анализи (във видеоформат) 

Лекции по гражданско образование (във видеоформат) 

Анализи, обединени около темата за психологията и ценностите на комунизма и антикомунизма

Човешката потребност от вяра (видеобеседи) 

Архив на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия 

Лекции и коментари по различни теми

 

За студенти, ученици и всички интересуващи се:

 

● Информация за ония, които искат да си набавят книжките на списанията ИДЕИ и HUMANUS, а също така и някоя от моите книги в нейно хартиено издание

● Ето къде човек може да си набави интересуваща го моя книга в нейно хартиено издание

МОИ КНИГИ:

Нова книга, по която сега работя - с примерно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА

Книгите на АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ в електронен формат

● ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (Въведение в практическата философия)

● УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА

● Учението за човека и формите на духа

● Преживяното в ерата на комунизма (поредица от есета)

● ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО (Изкуството да се живее)

● ТАМ ГОРЕ ПОД ЗВЕЗДИТЕ (Поредица от есета за пребиваването ми в "родната казарма")

● СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България)

● УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (Източниците на достойнството, успеха и богатството)

● ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (Изкуството на свободата)

● УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА (дисертация)

● УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА

● Помагало по вяра

МОИ КНИГИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

● БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК

Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)

● VERITAS ODIUM PARIT...

● Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)

● Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"

● Изкуството да си учител

● Експеримент по свобода

● За НЕздравомислието

● За духовните неща с българска специфика

● ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР

● Реформа на НЕобразованието

● УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

● Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам

● За свободомислието

● Роби на греха, книга, която разглежда някои проблеми на сексуалното образование на младите.

МОИ ПО-МАЛКИ ТЕКСТОВЕ (СТАТИИ И ПР.):

● Философски ненаучен манифест

● Какво означава да си европеец?

● ПРЯК ДОСТЪП до досега публикуваните книжки от популярната библиотека към списание HUMANUS

УЧЕБНИ ПОМАГАЛА:

● ФΙΛΟΣΟΦΙΑ (Курс лекции)

● ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ

● ФИЛОСОФИЯ

● ПСИХОЛОГИЯ (учебно помагало)

● ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА: класическа логика

● ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика)

● УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА - Учебно помагало по философия на правото, политиката и държавата (Кратък вариант)

● ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (Книга за опитващите се да разбират)

● ПСИХОЛОГИЯ (Животът на душата)

● ЕТИКА

● ИСТОРИЯ

● ПСИХОЛОГИЯ

● ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта)

Практикум по психология

● Едно учебно помагало по личностно развитие и гражданско образование

КНИГИ, ЛЕКЦИИ И РАЗНИ ТЕКСТОВЕ:

● Съмърхил - възпитание чрез свобода, Александър Нейл

● ПЛАТОНАНЕТ - много философски книги, списания, филми на руски език

● Теории за личността

● Антисоветская Электронная Библиотека: исторические материалы и книги

● Д.Петков, Истината за Задунайската губерния на Руската империя

● За житейската мъдрост

● ОБЕКТИВИЗЪМ от Франсоа Трембле

● Лекции на Мераб Мамардашвили - и разкази на съвременници за него

● Някои от най-крилатите мисли на Фридрих Ницше

● КНИГИ ПО ФИЛОСОФИЯ

● Модерният човек в търсене на душата си (КАРЛ ЮНГ)

● За безкрайното съществуване на Вселената (Димитър Михалчев)

● За тезата на Хераклит "Всичко тече, всичко се мени" (Димитър Михалчев)

● Бай Ганьо (Алеко Константинов)

СБИРКА ФИЛОСОФСКИ ТЕКСТОВЕ

● За философията, Робърт Пол Улф (на руски ез.)

● Книгите на Едмунд Хусерл (на руски език)

● Човек не само с разум живее: Десет етюда върху европейския ирационализъм, от Исак Паси

● Книгите на Ф.Достоевский

● Фридрих Ницше: Човешко, прекалено човешко

● Съмърхил - възпитание чрез свобода, Ал. Нейл

Аристотел, ПОЛИТИКА

● Четири книги на Фридрих Ницше

Эдуард Целлер ● Очерк истории греческой философии

Коя е главната причина богатите да са богати, а бедните - бедни? (видео)

● Боян Пенев: Нашата интелигенция (фрагменти)

● НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ

● Отто Вайнингер: Пол и характер

● Фридрих Ницше: Тъй рече Заратустра

● Задочни репортажи (Георги Марков)

● ОБЕКТИВИЗЪМ - УВОДЕН КУРС

● Библиотека ВЕХИ (с книгите на Селовьев, Бердяев, Шестов и т.н.)

● Книга на Р.Щайнер за социалния ред

● ЖИВАЯ БИБЛИОТЕКА

● КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Иоан Дамаскин: Точно изложение на православната вяра

● Oнлайн-библиотека: книги по философия (на руски език)

● ВЕЛИКАТА БОРБА между Христос и Сатана, книга на Елън Уайт

● Игор Шафаревич: СОЦИАЛИЗМ КАК ЯВЛЕНИЕ МИРОВОЙ ИСТОРИИ (и други произведения)

ТЕСТОВЕ ПО ФИЛОСОФИЯ:

● ПРИМЕРЕН ТЕСТ ПО ФИЛОСОФИЯ

● ТЕКСТОВЕ ОТ АНТИЧНИ ФИЛОСОФИ

ВИДЕО-ЛЕКЦИИ:

● Аудиокниги по философия и психология

● ВИДЕО-ФИЛОСОФИЯ

Мераб Мамардашвили: Беседи за мисленето

● Лекции по психология (видео)

● Моите лекции и коментари по различни теми, поместени в Youtube

● Безпощадни беседи за българската национална идентичност (видео)

● Ценностна идентичност на личността (видео)

● Разкази за пътя на България

● Жизнени стратегии: моят личен проект за бъдещето (видео)

● Беседи от курса по личностно израстване

● Беседи на живо по българска история и народна психология (видео)

● Моите политическо-психологически анализи (видео)

● Беседи по проблеми на образованието на младите (видео)

● Лекции по гражданско образование (видео)

● ПСИХОЛОГИЯ и ИСТОРИЯ на комунизма и антикомунизма

● Човешката потребност от вяра (видео)

ФИЛМИ:

● Животът и мислите на Сократ (игрален филм)

● Животът и ученията на философите (видео)

● Подборка от някои български, предимно исторически игрални филми

● Съмърхил (филм за първото демократично училище в Англия)

● Сократ, реж. Роберто Роселини

● Майсторът и Маргарита

● Филмът "Отчуждение", 2013, режисьор Режисьор - Милко Лазаров

ОБРАЗОВАТЕЛНИ КЛИПЧЕТА:

● Философията на свободата

● На тази страница ви предлагаме вдъхновяващи материали за образованието. Проверявайте редовно за допълнения!

ВИДЕО-СЕМИНАРИ (УРОЦИ):

● ВИДЕОЗАПИСИ НА ЗАНЯТИЯ ПО ПСИХОЛОГИЯ, ЕТИКА И ФИЛОСОФИЯ

● Видеозаписи на занятия по психология, етика и философия

ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ:

● ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

● Философия на правото, политиката и държавата

● Американците и Априлското въстание (статия на Дж. Кларк)

● Вестник ГРАЖДАНИНЪ (онлайн)

● Колекция на вестник ГРАЖДАНИНЪ онлайн (в pdf формат)

● АЛМАНАХ ПО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

● ПОМАГАЛО ПО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

● Проект на курс по личностно развитие и гражданско образование

● БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ И РУСИЯ (Момчил Дойчев)

● Русия на Изток - историческо изследване (Кр. Раковски)

● "Български дневникъ" (Константинъ Иречекъ)

● Трудовете на Г.С.Раковски в оригинал

● Карл Ясперс: За европейския дух

● Великите мислители на Запада (на руски ез.)

● Най-важните проблеми, които интересуват съвременните млади хора

● Принципи на либералния обществен ред

● Юзеф Мацкевич: КАТЫНЬ

● В.Пелевин Generation „П“

● Дискусия за пътя на България

● Българските медии (видео)

ПРОЕКТИ:

● Жизнени стратегии: моят проект за бъдещето (книга)

● Лекции по гражданско образование

● РОДОВА ИСТОРИЯ

● МОЯТ ЖИВОТ

● ФИЛОСОФСКА ПУБЛИЦИСТИКА: мои статии, публикувани по времето на комунизма

● БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПСИХОЛОГИЯ

● Животът едно време: разказ на моята майка

МЕДИИ, ИНТЕРНЕТ И БЛОГОВЕ:

● Блогове и видеоблогове (видео)

● Раждането на идеята и реализацията на списание ИДЕИ (видео)