Получихме следното кратко, но за сметка на това крайно многозначително писмо от омбудсмана

 

Получихме писмо от пловдивския омбудсман

 

Как се решава загадката около нескончаемия, вече 10-годишен ремонт на физкултурния салон и на производствения корпус на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"?

Неколцина пловдивчани, членуващи в Общността на небезразличните граждани, разговаряха тия дни в Мрежата по въпроса какво обяснение може да се даде за епичния многогодишен ремонт на физкултурния салон на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", продължаващ вече 10 години (!!!), време, в което учещите в това някога елитно училище (а това са не 1 или 2, а цели 10 випуска!) нямат условия за пълноценни занимания по физкултура (особено през зимния период, когато са принудени да правят т.н. "тихи занимания" в класните стаи вместо да се движат, вместо да спортуват, вместо да играят гимнастика). Настояваха тези небезразлични граждани да направим нещо по този въпрос, за тях е загадка безхаберното поведение на директорката на ПГЕЕ, която вече 10 години директорства, но ремонтът на физкултурния салон по продължителността си точно съвпада с продължителността на директорстването й! 

Същевременно обаче има и нещо друго, което не се вижда с очите, което не е така очебийно както физкултурния салон, чието състояние се вижда от улицата с невъоръжено око: целият т.н. "производствен корпус", където са работилниците и кабинетите на това училище, т.е. цялото ново крило също се намира в нескончаем, 10-годишен засега, ремонт (!!!), което пък е причина учениците да учат в две смени пак 10-тина години (!!!), което пък, знайно е, се отразява твърде зле на тяхното обучение именно в областта, в която е специализирано училището, именно производствената! Обсъдихме проблема ние, тези небезразлични граждани, които се замислихме по него и търсейки причините за това крещящо, вопиющо даже положение, в един момент в съзнанията ни проблясна истинската причина за този епичен ремонт; ето как формулирахме своето откритие, което поради важността му сме решени да съобщим и на висшестоящите органи, институции и началства; ето вкратче същината на откритието ни, изразена аналитично:

1.) На директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" явно не й стигат силите и ресурса (умствен, емоционален, волеви, пък и финансов!) да реши този проблем, т.е. да довърши ремонта, отделяйки подобаващо внимание за решаването му; защо е така, къде ли тя пропилява силите си (и средствата на училището!)? 

2.) Да, в коя ли друга сфера е съсредоточила своето внимание директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"? Дали пък това не е не по-малко епичната (в сравнение с тъй епичния ремонт на физкултурния салон и на производствения корпус!) борба на г-жа Стоянка Анастасова с... учителя по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров, тази епична борба продължава също 10 години, дали пък г-жа директорката не си е изразходвала всички сили в нея, което да е тъкмо истинската причина за това тя да няма вече капчица сила, време и ресурс за да обърне внимание на въпросните тъй важни ремонти? 

3.) Очевидно е така, тя навярно си е изразходвала в тази борба не само силите и времето, но и е изразходвала доста средства за водене на няколко тежки съдебни процеса, за плащане на елитни адвокати, за плащане на огромни парични обезщетения за загубените съдебни дела (не само за уволненията на философа Грънчаров, но и на други учители, които са я съдили, примерно на инж. Калин Христов, който, вспрочем, беше главният й съперник за директорския пост, тя победи в "конкурса", а след това първата й работа беше да уволни съперника си в директорския конкурс!), та значи щом толкова пари е изразходвала за задоволяването на тия свои лични и субективни капризи и страсти (главната й страст е да не допуска до себе си личности, които да засенчват нейното властническо-директорско величие, да закриват блясъка от греенето на нейното самовластващо слънце!), то дали именно по тази главна причина не са останали никакви финансови средства за довършването на физкултурния салон и на производствения корпус?! 

4.) Когато учителка по български език и литература победи куп кой от кой по-добри кандидат-директори-инженери и стана директорка на професионалната гимназия по електроника и електротехника (за първи път в историята на това славно училище директор стана неинженер, имало е кратко време в началото на демокрацията, в което математичка, т.е. г-жа Йорданка Господинова, Бог да я прости, е била директорка, но тя сама си е подала оставката защото е сметнала, че не е редно неинженер да ръководи училището!), тогава всички си помислиха, че това не е редно: щото мисленето й най-вероятно ще бъде неадекватно на проблемите, а това ще доведе до погрешно подреждане на приоритетите; е, оказа се точно така, първият й приоритет се оказа... борбата с учителите, които не й харесват, които засенчват величието на тъй ослепително греещото директорско слънце; явно естеството и наклонностите на лирично-поетичната душа на директорката си казаха своето; и ето, 10 години директорката води епична битка за опраскването и уволнението на учителя по философия, явно философията се оказа най-важният й приоритет, а свободолюбивия и новаторски и творчески настроен учител се оказа нещо като трън в нейната тъй лирично-поетична пета, е, тя не миряса докато не извади този трън; сега рабирате ли защо емоционални дами с лирично-поетични души решително не бива да стават директорки и то тъкмо, опази Боже, на професионални гимназии? 

5.) Господа и дами управляващи и длъжностни лица от висшестоящите органи и институции на образователното ведомство, сега вече разбирате ли какво следва да направите за да бъде все пак някога довършен тъй епичният ремонт на физкултурния салон и на целия производствен корпус на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"? (Ние не знаем какви точно проблеми терзаят тъй поетично-лиричната душа на многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" след опраскването на философа Грънчаров, но като се водим от опита и историята й, сме убедени, се тя в момента води някакви други не по-малко субективни, лични, капризни и страстни битки в други, не по-малко безсмислени житейски сфери!) 

6.) Кой при това положение носи цялата отговорност за това, че горките ученици от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" цели 10 години нямаха и все още нямат физкултурен салон и отремонтирани производствени кабинети и работилници? Кой също така носи цялата вина за пропилените финансови средства и ресурси, които, вместо да отидат за довършването на епичния ремонт, бяха пропилени за субективните, чисто лични, капризни, страстни, съвсем безсмислени, но за сметка на това фатални (за качеството на обучението на учениците!) битки на притежаващата толкова лирично-поетична душа световно-известна многострадална директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"? 

Това е, което осъзнахме и открихме ние, небезразличните граждани в своя дебат помежду си. Оформихме изводите, въпросите и резултата на дебата си и решаваме да го изпратим на отговорните висшестоящи длъжностни лица в образованието, каквато е нашата дългогодишна вече традиция. Ще го публикуваме и в достъпните ни медии за да стигне до колкото се може повече хора и граждани. Имаме и още едно напълно разумно предложение, което по своя си обичай ще формулираме също като въпрос: 

7.) Дали предложената от нас инициатива за провеждане на "кръгла маса" по непосредствената и практическа реална демократизация (и декомунизация) на отношенията в конкретните училищни общности и в мащаба на пловдивското (а защо не и на българското като цяло!) образование не започнем да я провеждаме вече... направо на улицата, да речем, на площад "Джумая джамия" примерно, т.е. точно под прозорците на сградата, в която се помещава РУО-Пловдив? Или пък като начало да я проведем и на историческия тротоар на улицата пред централния вход към пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", където през март, април, май 2017 г. опрасканият от директорката учител по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров три месеца провеждаше своя граждански протест за свобода и демокрация в образованието?! 

Тази идея да пренесем на улицата предлаганият от нас, но блокиран от управляващите от мутро-милиционеро-гербовашката власт в образованието демократичен дебат, и то именно под формата на "кръгла маса", ще опитаме да я осъществим в най-близко време не само на площад "Джумая джамия", но и на... площад "Независимост" в София; как смятате, дали тогава въпросните самодоволни и арогантни властници няма да се видят принудени да седнат на отредените за тях места на съответните "кръгли маси"? Интересно е да разберем каква ще бъде реакцията им на нашето предизвикателство, не мислите ли? 

Днес-утре публикуваме и поставяме този документ на обсъждане и за правене на предложения и за изказване на мнения, а след това ще го изпратим "там, където трябва". Молим, кажете какво мислите вие, направете своите предложения и отправете критиките си, за което ще ви бъдем много благодарни! 

До скоро! Хубав ден! Ползотворна седмица ви желаем! Бъдете здрави!

НАСТОЙЧИВ ПРИЗИВ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ

 

До г-н Здравко Димитров, Кмет на Пловдив

До инж. Александър Държиков, Председател на ОС – Пловдив

До г-н Емил Кошлуков, Генерален директор на БНТ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

НАСТОЙЧИВ ПРИЗИВ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ

 

от групата на небезразличните граждани на България

 

Уважаеми господин Кмет,

Уважаеми господин Председател на Общинския съвет,

Уважаеми господин Генерален Директор на БНТ,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

 

В Пловдив от повече от 20 години съществува Пловдивската обществена телевизия, създадена и ръководена от големия пловдивски и български журналист, обществен и културен деец г-н Евгений Тодоров. За тия години тази модерна, наистина гражданска, демократична, народна, но за сметка на това, както е обичайно у нас, и крайно бедна медия всекидневно върши невероятно значима работа за пловдивчани, пък и за българите изобщо; тук няма как да изброим всички поредици от предавания и други плодотворно осъществени инициативи за историята, културата, всекидневието, живота и проблемите на най-древния жив град в Европа. Всички пловдивчани и много българи добре знаят за всичко това, постиженията на ПОтв са безспорни, а авторитетът на самата медия и на нейния ръководител са огромни – и са основание за гордост на жителите на нашия град. Цяло чудо е, че ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ оцелява толкова години без каквато и да било подкрепа от страна на държавните и общинските институции в града и страната; от друга страна погледнато– щом медията върши безценна по значението си народополезна работа за доброто на нашата многохилядна общност! – този факт представлява същинско безобразие (продължаващо десетки години!!!), да не говорим за това, че е и крайно несправедливо и безчовечно да се постъпва по такъв грозен начин. В същото време РТЦ-Пловдив е на пълна държавна издръжка, макар едва ли някой пловдивчанин може да си спомни нещо значимо, което работещите в него да са направили за града ни – и за неговата култура (с прискърбие и хиляди извинения пред работещите в него казваме това, но наистина не можем да си спомним някакво тяхно значимо и сериозно постижение, особено през последните години!).

Разбира се, не е справедливо едни хора с идеалистична настройка години наред да работят напълно безвъзмездно за народното благо, да вършат обществено и народополезна работа, а пък в същото време народни пари да се хвърлят нахалост за поддържането на паразитистични и безплодни структури – не сме толкова богата страна че да можем да си позволяваме такъв разкош. Разбира се, медийната сфера у нас не е демократизирана изобщо, не се финансират на конкурсна и конкурентна основа недържавни, граждански медийни трибуни (като ПОтв), което е една от причините България да се свлече на 111-то място по свобода на медиите в света. Проблемът е голям, той може да се реши при истинска промяна в управлението на многострадалното ни, но въпреки това свидно отечество; ние като демократично мислещи граждани си даваме сметка за това, но в сегашния контекст въпреки всичко предлагаме:

 

1.) Щом като ПОтв фактически е единствената наистина ОБЩЕСТВЕНА медия в Пловдив и върши безценна за духовното здраве на града ни работа, то не е ли редно и справедливо, уважаеми г-н Кмете, и уважаеми г-н Председателю на Общинския съвет, общината да възмезди в подходящата законова форма този нелек труд, примерно какво пречи Общинският съвет или да гласува някаква годишна субсидия за ПОтв, или пък да възложи на ПОтв да излъчва, срещу подобаващо заплащане, заседанията на ОС или други важни събития в нашия град, или, накрая, да награди с порядъчна финансова премия ръководството на ПОтв за техния несъмнен многогодишен принос в медийното осветляване на обществения, политически, културен, духовен и прочие живот на нашия град?

 

2.) Щом като не Пловдивският Регионален Център на БНТ, а ПОтв фактически изпълнява функцията на НАИСТИНА ОБЩЕСТВЕНА МЕДИЯ то не е ли редно и справедливо, уважаеми г-н Генерален Директор на БНТ,  делът от държавната субсидия за РТЦ-Пловдив да бъде пренасочен за ПОтв, а РТЦ, като несправящ се с ролята си, просто да бъде закрит? (И предаванията на ПОтв, съобразно това, да започнат да се излъчват и чрез медийната инфраструктура на БНТ!)

 

3.) ПОтв с много от предаванията си изпълнява и чисто образователна роля в сферата на гражданското, културното, духовното образование, възпитание и личностно формиране, включително и на младите хора, не е ли редно и справедливо, уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив, институциите на пловдивското образование (училищата) да се възползват по-пълно от възможностите за разпространение на знания, идеи и ценности (примерно за излъчване на уроци по отделни предмети в условията на корона-вирусната истерия), за което, разбира се, МОН във Ваше лице и по Ваша инициатива следва да намери подходящия законов начин за финансовото възмездяване и обезпечаване на тази толкова значима дейност на ПОтв?

 

Като граждани и данъкоплатци, с чиито пари се издържа и общината, и държавата, и, в частност, БНТ,  се чувстваме в правото си не само да знаем как се изразходват нашите пари, но и да се намесваме когато сме осъзнали, че те се изразходват нерационално, т.е. пропиляват се без смисъл и без полза.

 

Ще се радваме да осмислите основателно поставения от нас проблем и да го решите според нормите на правото, справедливостта, закона и разумността.

 

Очакваме редовно да ни известите за Вашите решения, действия и за резултатите от тях.

 

11 октомври 2020 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите)

 

НОВИ ВАЖНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ТОЗИ ПЪТ ПРЕДСТАВЕНИ В СЪВСЕМ ИНОВАТИВНА ФОРМА

 

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: 

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До г-жа Янка Такева, Председател на Синдиката на българските учители към КНСБ,

До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

До г-жа Елена Кисьова, Директор на СУ "Черноризец Храбър",

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" – Пловдив

ДО МЕДИИТЕ И ГРАЖДАНИТЕ

 

НОВИ ВАЖНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ТОЗИ ПЪТ ПРЕДСТАВЕНИ В СЪВСЕМ ИНОВАТИВНА ФОРМА

 

от групата на небезразличните граждани на България

 

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин омбудсман,

Понеже нашият тъй своеобразен "диалог" (ние питаме, предлагаме, говорим, пишем, а Вие предимно мълчите!), провеждан досега предимно в епистоларна форма, стигна, както е известно, "до под кривата круша" или доникъде, след обсъждане в нашите среди решихме да опитаме нещо ново, знае ли се, може пък новостта може да проработи (нали живеем в тъй "иновативни времена", в които цялата ни образователна система се е хвърлила в иновативността!)?! Решихме значи да постъпим така: г-н Ангел Грънчаров, който, така или иначе, е най-активният сред нас (да му признаем това, в което няма нищо лошо, напротив, достойно е, такива хора и личности са ни особено потребни в тeзи наши тъй бурни и дори буреносни протестни времена!), да се обърне към Вас... наживо, във видео-форма, да ви каже някои важни по негова и по наша преценка неща, а пък ние да Ви изпратим въпросното обръщение, заставайки изцяло зад него (налага се да приемете тази новост, трактувайте го както си искате, Вие по-добре разбирате бюрократичните галимации, възприемете го ако искате като "устен сигнал", това си е вече Ваша работа!), но държим да подчертаем, че независимо от въпросната новост или новизна (както се изразяват руснаците!), държим към казаното в обръщението да се отнесете напълно сериозно, както подобава да се отнесете към надлежния писмен сигнал или жалба, или обръщение. 

Уповавайки се на Вашата несъмнена модерност и напредничавост, ние смятаме, че с удоволствие ще приемете промяната, да се надяваме, че тя ще Ви развълнува дотам, че току-виж, сте изменили на досегашната си ретроградна позиция нищичко от предложеното от нас да не възприемате, всичко да отричате, с оглед да си запазите тъй свещения комфорт на безкрайно сладкото за властващите не по-малко свещено нищонеправене! (Извинявайте, но дойдоха революционни времена, в които вече ще се говорим пределно честно, без никакво усукване, трябва да свиквате към промяната, ето, затова Ви и помагаме да се пренастроите, да се освободите от толкова вредните си стари бюрократично-комунистически-комуноидни стереотипи на поведение!). Ето сега и вече нашето групово и колективно (знаем, че много обичате тази дума!) обръщение-възвание-възражение, подчертаваме, ние като Общност заставаме изцяло зад казаното от г-н Грънчаров; той се постара да направи изложението си за Ваше удобство в два варианта, пълен и кратък (и двата обаче са задължителни за цялостното възприемане на проблемите!):

 

Моето обръщение-възражение до образователните началства, съдържащо твърде интересни предложения

 

КРАТКАТА ВЕРСИЯ НА СЪЩОТО ОБРЪЩЕНИЕ - КАКТО Е ИЗЛЪЧЕНА НАЖИВО ВЪВ ФЕЙСБУК 

 

Ами това е в основни линии. Предложенията, които г-н Грънчаров прави, смятайте, че са и наши предложения, ние твърдо ги подкрепяме - и ги смятаме за не само за полезни, но и за напълно разумни, а също така и безкрайно важни.

 

Даваме Ви безценен шанс заедно да направим нещо добро и ново при това. Ако искате, в името на инертността и безразличието, пропилейте и него. Ако искате, възползвайте се: стига сте пречили де, не Ви ли омръзна само да пречите?! Щото възниква съвсем логичният въпрос: като сте на тези свои тъй ВИСОКООТГОВОРНИ ПОСТОВЕ и при това само пречите, т.е. вредите, за какво, по дяволите, ний, гражданите, ний, данъкоплатците, Ви плащаме заплатите?! 

 

10 октомври 2020 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

Колеги-учители, нима заради проклетия страх вечно ще си останете роби на своето малодушие?

 

Макар че мутренския режим ме опраска, изтрита и остракира от образователната система, в качеството ми на учител-дисидент си позволявам в днешния международен ден на учителя да запитам: 

Колеги-учители, къде сте, защо мълчите?! 

Нима властта с пари купи покорството и послушанието ви?! 

Докога ще преглъщате униженията си? 

Нима ви е безразлично бъдещето на България?! (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Работи ли или не работи дистанционното обучение?

 

Работи ли или не работи дистанционното обучение? 

Как се отнасяте към ето този коментар: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)