НАСТОЯВАНЕ ЗА ПРОВЕРКА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ САМОЛИЧНОСТИТЕ НА ОДИОЗИТЕ НА РЪКОВОДНИ ДЛЪЖНОСТИ В ОБРАЗОВАНИЕТО...

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО-София

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

НАСТОЯВАНЕ ЗА ПРОВЕРКА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ САМОЛИЧНОСТИТЕ НА ОДИОЗИТЕ НА РЪКОВОДНИ ДЛЪЖНОСТИ В ОБРАЗОВАНИЕТО, АПЕЛИРАЩИ ЗА НАЛАГАНЕТО НА РЕПРЕСИИ И ОСТРАКИРАНЕТО НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СЪПРУГАТА МУ

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми Господин Министър,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

В блога на г-н Ангел Грънчаров (и на страницата му във фейсбук) прочетохме, че "група възмутени граждани" са написали твърде интересно, показателно, даже многозначително писмо, което са изпратили до директорите на училищата, в които има обявени вакантни места за учител по философия. След като се запознахме със съдържанието на този одиозен документ смятаме, че той ще заинтересува и вас. Смятаме също така, че е необходимо, ако се наложи, да разпоредите проверка има ли сред авторите на въпросния донос лица, които са на ръководна длъжност в системата на образованието, които чрез въпросния документ апелират да се наложи репресия срещу един български учител и срещу съпругата му, също учителка, водейки се от своите чисто субективни (но за сметка на това политически мотивирани!) чувства на омраза към него. Нашата оценка е, че този документ е симптоматичен за тежката нравствена и психологическа ситуация особено в някои училищни общности, които са имали злата несрета да бъдат ръководени от потресаващо неадекватни спрямо реалностите на живота и действителните потребности на образованието на младите хора личности. Нашата позиция е изразена синтетично от г-жа Мария Василева ето как:

Мария Василева каза:

Печална картина директно от смърдящото поле на българското образование... един ръководител, вероятно директор и литератор, продължава страстно да критикува учителя, изгонен от самия него.
След толкова години и след толкова уроци, които учителят философ предаде на своя директор, той все още не е разбрал кое му е новаторското на учителя. Няма й да разбере никога, ето вижте по-горе манталитета и на поддържащите този директор, дето пишат и кълнат години наред с големи букви!
Задушлива смрад от посредственост, злоба, завист и самочувствие без покритие в полето на българското образование, ей, няма излизане от там, а сме в 2020 година...
Мария Василева

Уважаема Госпожо омбудсман на Република България,

Уважаеми Господин омбудсман на Пловдив,

Ще се радваме да приложите всички достъпни и позволени от закона мерки за въздействие за това щото репресията, за която апелират въпросните "възмутени граждани" да не се осъществи, защото ако това стане, то ще бъдат потъпкани най-базисни човешки и граждански права на уважавания от нас български учител г-н Ангел Грънчаров (и правата на съпругата му, също учителка!), който в тези тежки време има смелостта да излезе открито против блюстителите и защитниците на една дискредитирана и фалирала по всички линии и при това пределно аморална "образователна" и "възпитателна", с извинение, система и така даде пример на останалите учители какво означава да си учител, изпълняващ смирено своята тъй възвишена и духовна по естеството си мисия.

14 август 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите)

четвъртък, 13 август 2020 г.

Какъв донос срещу мен написа "група възмутени граждани"?

Позволявам си да публикувам един шедьовър на доносническото "литературно" творчество, с извинение, който беше обнародван от съставителите му като коментар под ето тази публикация в блога ми: Как да се разделим с тъй приятния на масовия българин мутренски манталитет?. Ето, почетете, прегледайте, порадвайте се, посмейте се, заслужава си да се види тоз сякаш неръкотворен лирично-поетичен "бисер" или бълвоч:

Група възмутени граждани днес изпратихме това писмо до директорите и сплотените колективи на всички училища в България, в които има обявена вакантна позиция за учител по философия:

Здравейте,

От блога на пловдивчанина Ангел Грънчаров разбрахме, че е имал наглостта да кандидатства при вас за учител по философия. Считаме, че е наш граждански дълг е да ви уведомим, че лицето е самозванец, чиято квалификация като философ е твърде спорна. Образованието си дължи на следване в едновремешния СССР благодарение на дядо си, комунистически големец от първите години след 9-ти Септември 1944 г. След промените през 1989 г. успешно се е прилепил към СДС и по този начин си е осигурил още няколко години паразитиране на гърба на българския данъкоплатец, представяйки се за учител по философия в елитна пловдивска гимназия, от която впоследствие е уволняван 2 пъти. Качествата му за учител са твърде спорни, тъй като е обзет от манията да организира кръгли маси, дискусионни клубове и пр., на които единствените теми за обсъждане са "Комунизмът", "Русия/СССР и враждебната и политика спрямо България", "Путин и враждебната му политика спрямо България", "Иван Костов", като за Костов лоша дума не дава да се издума.

Г-н Грънчаров притежава рядко срещана мания за величие, която се изразява в перманентните му напъни да списува книжки. Автор е на безчет "книги" без никаква литературна, художествена, философска или каквато друга искате стойност, които залежават у дома му и за което е виновна пловдивската мафия на книгоразпространителите и продавачите на книги. Според негови собствени признания (по данни от блога му) годишно успява да пласира 4-5 бр от книгите си, най-често под формата на подарък. Не е известно някой "читател" да е потърсил повторно г-н Грънчаров за книга. Самият г-н Грънчаров често обявява инициативи "Авторът подарява книгите си" по пловдивските улици и мегдани (отново данни от блога му), но всуе, в края на деня макулатурата поема обратно към дома на г-н Грънчаров.

Причините за уволнението на г-н Грънчаров от пловдивската ПГЕЕ основно се коренят в маниите му за "новаторство", което се състои в отклонение от учебната програма, преподаване на собствен материал със съмнително качество, често основан на публикациите в блога му. Заснемането на уроците според г-н Грънчаров е върховно новаторско постижение, с което той е много горд (видеоклипове от уроците му от времената, когато беше преподавател са достъпни в блоговете му и в канала му в youtube), но което трудно обяснява какво точно им е новаторското. Нещо повече, видеоклиповете на Ангел Грънчаров показват липсата му на качества за преподавател - стига да имате нерви да изгледате повече от 5 минути ще се сблъскате с мрънкане, мънкане, фъфлене и най-вече с изнервящо представяне на тезите.

Г-н Грънчаров не толерира чуждото мнение. Доказателства за това бол, поровете се в блога му, поровете се във видеоклиповете от уроците му.

Г-н Грънчаров вече всъщност се е самоназначил за учител по философия, създавайки "Класна стая по философия" във Фейсбук, използвайки ситуацията около карантината в българските училища в момента. Интересът към страницата е нулев, можете сами да се уверите в това като я посетите.

Г-н Грънчаров неколкократно прави опити да започне работа като учител по философия в редица пловдивски и софийски училища, най-често в дните между 13-ти и 15-ти септември, когато вече е късно за подаване на документи. Ако успее все пак да получи място, обикновено след 2-3 месеца лъсва пълната му неспособност и некомпетентност, след което той е принуден да си търси нова работа, а съответният директор да търси нов учител по средата на сезона (срока). Последното му такова действие беше свързано с едно столично училище, където след около месец и половина работа г-н Грънчаров достигна до откритието, че заплатата му не е достатъчна да покрие разходите му за квартира, храна и останалите му разходи, беше принуден да се откаже доброволно от мястото в софийската гимназия и след това с цялата си наглост обвини директорката на тази гимназия, че го е освободила по напълно неясни критерии и напълно незаконно и че пловдивската директорска мафия (!!!) е стигнала до София.

Г-н Грънчаров страда от мания за величие, което е сериозно психично отклонение. Непрекъснато обявява за имагинерни срещи с негови бивши ученици, на които много им липсвал, които с нетърпение го чакали да се върне да преподава, но реални доказателства за това няма. Нещо повече, г-н Грънчаров регулярно провежда протести на тротоара пред ПГЕЕ - Пловдив, като на една пластмасова градинска маса открива "Училище на тротоара" или на открито, което се радва на нулев реален интерес от страна на учениците, но пък предизвиква небивал интерес сред пловдивските сеирджии.

Г-н Грънчаров е водач на т.нар. "Група на небезразличните към проблемите на българското образование граждани", която включва него самият и 2-3 по-близки приятели и познати, чиято дейност и подкрепа е по-скоро виртуална. От името на тази група г-н Грънчаров организира постоянно дискусии, дебати, кръгли маси, посещения в различни образователни институции, постоянно издава възвания, призиви, петиции и други документи, уникални по своята дебилност и налудничавост. Според действията на въпросната "група", проблемите на образованието ни се свеждат до възстановяването на Ангел Грънчаров като учител по философия в ПГЕЕ Пловдив.

Както вече ви казах по-горе, г-н Грънчаров е списувател. Списува блог, в който редовно публикува отворени писма до различни институции - регионалният инспекторат по образованието в Пловдив, министъра на образованието, омбудсманът (и националния, и регионалния), пловдивските общински власти, директорите на различни гимназии и т.н. По-лесно е да се изброят институциите на които г-н Грънчаров не досаждал с постоянните си молби, писма, възвания, предложения, апели - Плод и зеленчук, Съюза на слепите в България и Българска федерация по Не се сърди човече. Всички останали са подложени на постоянен терор от страна на Ангел Грънчаров.

Г-н Грънчаров страда от такава тежка форма на мания за значимост и величие, че редовно под публикациите в блога си сам си публикува коментари от "анонимни" читатели.

С оглед на казаното поо-горе ви предупреждаваме в никакъв случай да не вземате лицето Грънчаров за учител във вашето училище, защото ако го направите много ще съжалявате. Държим да ви уведомим също така, че Грънчаров е опозиция на всяка власт и сега се представя за борец срещу настоящето правителство, което той нарича "мутренско", игнорирайки факта, че за първи път от години това правителство повиши статуса на българския учител.

С уважение - група възмутени граждани и бивши колеги на въпросния индивид

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

ПРИЗИВ ЗА ХУМАННОСТ И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНА СПРАВЕДЛИВОСТ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ПРИЗИВ ЗА ХУМАННОСТ И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНА СПРАВЕДЛИВОСТ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Чувстваме се длъжни да Ви припомним, че според нас е крайно несправедливо и безчовечно отношението към учителското семейство Грънчарови, които вече трета година са остракирани от пловдивското и българското образование: след изхвърлянето им училищата, в които те бяха на постоянни договори, те вече не могат да си намерят работа като учители в нито едно училище, независимо от това, че кандидатстват за всяко обявено работно място! Смятаме, че това се дължи на съвсем умишленото им остракиране от системата – по чисто политически причини, които са Ви добре познати.

Ето, сега отново настъпи периодът, в който се обявяват вакантните места за учители по училищата. Смятаме в тази връзка, че е крайно време да направите нужното да отпадне негласната омерта спрямо учителското семейство Грънчарови, която е спусната от съответното място в ръководеното от Вас образователно ведомство. Настоятелно Ви молим да сторите нещо (водена от чисто морални подбуди!) та поне единият от семейство Грънчарови да си намери работа като учител. Длъжна сте да сторите това с оглед отчасти да си изкупите вината и отговорността за всичко онова, което им беше причинено от тия безогледни репресии в последните няколко години.

Като илюстрация за това какво именно им причинявате с тази репресивна принудителна безработица и с това политически обусловено остракиране от системата Ви изпращаме няколко от последните публикации от блога на г-н Грънчаров, където той, под формата на "учителски дневник" описва всички ония унижения и страдания, които е принуден да понася в своята битка за оцеляването си – и за оцеляването на неговото семейство в условията, в които го поставиха властващи церберки под Вашето вещо ведомство:

петък, 31 юли 2020 г.

Дали в някое училище на свидното ни отечество ще се намери поне един разумно мислещ директор?

В моя дневник май отдавна нищичко не съм писал - ако не броим някои снимки с кратък коментар, които пускам отвреме-навреме. Е, тази сутрин ще напиша нещичко - за да не остане празнина в жизнеописанието на един опраскан и остракиран от мутро-комунистическата "образователна" система на тъй приказната страна Мутроландия учител-дисидент, който, за да оцелее някак, се налага да работи като нощен пазач (за да отмъстят на мен властващите цербери на мутро-комунистическия режим опраскаха също и съпругата ми, тя също е учителка, но от две години е безработна!).

И тъй, ето едно събитие, което мисля заслужава да бъде отбелязано в дневника ми. Знаете, че напоследък са страшни горещини. Аз съм нощен пазач, но от известно време работим на 24-часови смени, т.е. по-голямата част от дежурството ми минава през деня. И така, преди два дни, правейки редовния си обход (територията на охранявания обект е голяма) в горещината по едно време усетих, че премалявам, че някак си силите ме напускат; наложи се с последни сили да се довлека до една сянка и да поседна, а пък след малко и полегнах (очевидно нещо ставаше със сърцето ми, страдам от тахикардия и от неритмичен пулс, в оня момент сърцето ми биеше така силно, че не можех да доловя пулса!). Повече от половин час ми се наложи там, на сянка, да се опитвам да възстановя силите си.

Разбира се, всичко може да стане в такъв един момент, Божия работа е човек да оцелее: слава Богу все още съм "наличен", така да се каже, в този тукашен грешен свят. Напоследък, не зная дали е заради голрещините, но почти постоянно съм крайно отпаднал, често долавям, че нищо не мога да върша поради липса на сили. И в такъв момент ми се налага да полегна. Преживях тежък период в последните години на страшни битки с разпищолилите се церберки на мутро-комунисто-гербовашкия режим, това подкопа не само здравето ми, но и изпи силите ми. А още няколко години имам до навършването на пенсионна възраст. Дали ще доживея до пенсия вече е доста съмнително. На моменти се отчайвам. Да не говорим за това, че поради тази безработица в последните 7 години ще получа най-вероятно някаква мизерна пенсия, стига изобщо да се пенсионирам. Обидата, униженията ме съсипват. Старая се да не мисля за тия неща, но няма как, подобни мисли и настроения често овладяват съзнанието ми.

Както и да е. Като капак на всичко стана така, че получих още един удар - старата ми кола, с която пътувам до работата, се развали. Не мога да я ползвам. Чудя се какво да я правя, да я захвърля не ми се ще (доста неща в последните години ми се наложи да ремонтирам и подменя в нея, доста пари погълна скромната ми кола!), а да си купя друга евтина кола не смея и да помисля. А без кола не мога да ходя на работа. Наложи се няколко пъти синът да ме кара с колата си за да си запазя работата. Другият вариант е да ходя пеша до обекта, но това значи сутрин рано да вървя пеш поне час и половина. От една страна е добре за здравето, от друга страна проблем е, че трябва да нося тежък багаж (даже вода се налага да си носим, там, на обекта, водата не става за пиене!). Ето още един проблем, който ме досъсипва и отчайва. Проблемът, който този път се появи в старата ми кола, е следният: колата не може да запали. Ключът не ще да превърти, нещо стана със запалващия механизъм. Преди около година за същия проблем ми взеха 120 лева. Сега се обадих и "майсторът" ми заяви, че за 170 лева смятал, че може да се справи, можел да реши проблема. Яката дерат кожата тия "майстори". Това за мен обаче са огромни пари. Получавам минималната заплата. С удръжките и застраховките тя става още по-хилава.

При това положение (понеже местните бюрократи в Пловдив яростно поддържат моето остракиране от образователната система!) ми се налага да си търся работя за учител по философия къде ли не. Кандидатствам вече из цяла България за всяко обявено място по философия. Като капак на всичко се появи и дискриминация на възрастов признак - освен другата, на политическа основа най-вече. Просто дори и да не знаят нищичко за мен откровено ми заявяват, че понеже възрастта ми била напреднала, предпочитли "да подмладяват колектива" и затова искали да си вземат по-млад учител. Откровено ми го заявяват това тъй умните местни директори. (Не им пука това, че най-добри философи са ония, които са на по-почтена възраст!) Да не говорим за това колко пари хвърлям на вятъра за пътувания по междуградски автобуси и влакове.

Ето, в момента пиша това във влака, който хвърчи към София. Бедността ми, мизерията, в която се задушавам, заради тия пътувания става още по-натърпима. Но нямам друг избор. Имам крехката надежда да успея някъде да попадна на що-годе човечен директор и да си намеря работа. Заинатил съм се да разбера дали в някоя училище в свидното ни отечество ще се намери поне един директор, който мисли за качеството на обучението на учениците си. Иначе казано, искам да проверя дали има поне един директор на училище, който мисли що-годе разумно. Мога да осигуря обучение по философия на най-високо ниво. Обикновено установявам, че това съвсем не вълнува директорите. (Съвсем други неща ги вълнуват тях - и обикновено те нямат нищо общо с образованието като такова!) И понеже съм се заинатил да продължа търсенията и проучванията си, ето, пътувам днес за София. Дали пък в София няма такъв един директор, за когото такива "незначителни" неща като това как биват обучавани учениците, има някакво значение?

Разбира се, имам намерение да бъда днес и на софийския протест. Това беше допълнителния стимул да пожертвам толкова пари за да пътувам до София и обратно. Вечерта по някое време, живот и здраве да е, ще се върна в Пловдив. А вие имате ли намерение да идете днес на протеста против мутро-гербовашката власт? Ако не за друго, елате заедно да отмъстим на мутренската власт за това, което стори на мен. Или това за вас няма значение, щот мислите глобално? ОК, както искате си мислете.

Стига толкова. Спирам дотук, щото батерията на стария ми лаптоп всеки момент ще угасне. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

понеделник, 20 юли 2020 г.

Докъде водят репресиите, на които ме подложи мутро-гербовашкият режим?

На работа вчера... за да оцелее семейството ми (подложено на репресии, на терор и на остракиране от образователната система: със съпругата ми и двамата сме учители, опраскани от мутро-геробвашката власт!) съм принуден да работя всякаква работа.

Поради здравословни проблеми напоследък (имам тежко заболяване на сърцето) ми предстои влизане в болница...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

събота, 18 юли 2020 г.

Ще помогнете ли на бедстващо учителско семейство, опраскано и остракирано от управляваната от мутрите образователна система?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

събота, 18 юли 2020 г.

Нашият клуб за... работа

Останалата част (освен мен и съпругата ми, също като мен безработна учителка!) от нашата ентусиазирана бригада, съставена все от работливи интелектуалци...

Работим всичко - и то най-качествено! И, работейки, междувременно нищим всякакви теми и проблеми, философстваме най-усърдно...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен... 

петък, 17 юли 2020 г.

Какви са делниците на един репресиран от мутро-комунистите заради демократичните му убеждения учител по философия?

На работа вчера. Опраскан, уволнен, репресиран и остракиран от самозабравили се образователни властници на мутро-комунистическия режим учител по философия и гражданско образование е принуден да работи каквато и да е работа само и само да оцелее някак семейството му...



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

четвъртък, 16 юли 2020 г.

На ранчото ни бликна днес вода: свършиха ми робските теглила с мъкненето на туби вода!

На ранчото ни бликна днес вода: свършиха ми робските теглила с мъкненето на туби вода!

сряда, 15 юли 2020 г.

Поради това, че ми се налага да посетя стоматолог съм принуден да си разпродавам книгите

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

сряда, 15 юли 2020 г.

Кога е щастлив онеправданият от мутрите учител?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

сряда, 15 юли 2020 г.

И заради идеите в тази моя книга мутренската власт в образованието ме опраска!

Благодаря за рекламата! :-) Разлисти ли тази книга? Мен като автор ме вълнува едно нещо: разбираемо ли съм казал това, което исках да кажа? Ако имаш добрината да споделиш, ще ти бъда благодарен...



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Луна Слънчогледова Пусни някой откъс Ели, без коментар, на някоя страница. Благодаря!

1

• Харесване
•  · Отговор
•  · 2 седмици

• 

  Елена Игнатова "Свободата е живота ми, а животът е свобода!" - това промълви веднъж на изпита си един мой студент, на който аз понечих да пиша двойка понеже нищичко не можеше да каже по въпросите си. Паднал му се беше на горкия въпроса за материята - говоря за ерата на комунизма. Аз тогава го запитах, за да му помогна, да ми каже нещичко за отношението между живот и свобода. Младежът сякаш се оживи и почна да мисли. И изтърси тия думи. Писах му шестица, тайно от доцента разбира се. Което е показателно за ситуацията в българското образование изобщо, която от години се влошава. А се влошава понеже в него се прави тъкмо това, от което няма особен смисъл - и се обръща гръб тъкмо на истински важното и значимото: мисленето, насърчаването на творческия импулс, откривателството, адаптирането към ония задачи, които ни поднася самият живот.
  Творческите импулси, впрочем, принадлежат към разреда на истински духовните и на жизнено-устойчивите неща. Те са родствени на свободата - нима може да има творчество без свобода?! А има ли нещо творческо в това, с което принуждаваме да се занимават нашите ученици и студенти? Едва ли има: системата не позволява. Тя е направена така, че да убива творческия импулс, тя насърчава репродуцирането на чужди мисли, а не раждането на свои...

Дотук свършва нашият своеобразен „цитат“. Довършваме отвореното си писмо ето как:

Уважаеми г-н Министър,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,

Молим Ви, ползвайки се от моралния авторитет на своята длъжност да направите нещичко с оглед нашия призив да постигне дължимия ефект. За нас е безобразие в такива невъзможни и крайно унизителни при това условия на всекидневна борба за оцеляване да бъде поставяно едно българско учителско семейство, и то при положение, че г-н Грънчаров има и тежко заболяване на сърцето.

Държим също така да Ви уведомим, че ако в предстоящия период на кандидатстване за учителски места кандидатурите на г-н Грънчаров и на съпругата му г-жа Грънчарова отново единодушно, като по височайша заповед, биват игнорирани от училищните директори с оглед репресията над тях да продължи, то ще се видим принудени да уведомим за нетърпимата безчовечност посланиците на страните от ЕС и също така посланика на САЩ у нас.

Защото ще се окаже, че у нас, в тъй приказната страна Мутроландия, човечност явно съвсем вече няма!

1 август 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите)

НАСТОЯТЕЛНИ ПИТАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С Т.Н. "КОНКУРСИ" ЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩА В ПЛОВДИВ И ПЛОВДИВСКО

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

НАСТОЯТЕЛНИ ПИТАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С Т.Н. "КОНКУРСИ" ЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩА В ПЛОВДИВ И ПЛОВДИВСКО

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

В блога на г-н Ангел Грънчаров (и на страницата му във фейсбук) прочетохме някои неща, които са свързани с Вашата неуморна дейност в сферата на пловдивското образование, които пораждат доста съмнения – и поставят някои необходими питания. Позволяваме си (след продължителни дебати в нашите среди) да Ви препратим тези публикации и във връзка с тях да Ви зададем ония въпроси, които, разбира се, никой друг няма да Ви зададе (защото Вашата неуморна дейност преминава, кой знае защо, в условията на пълна секретност и непрозрачност, сякаш сте ръководителка на някаква тайна, нелегална, да не кажем направо... мафиотско-мутренска организация, а не на една съвсем публична държавна организация).

Първата публикация в блога на г-н Грънчаров е със заглавие Нима за ръководството на пловдивското образование съвсем не са потребни мениджъри-личности с по-прогресивни и демократични убеждения? и там той пише следното:

РУО-Пловдив обяви, че търси кандидати за директори на 31 училища в града и областта. Моя милост дълго време очаква ръководството на пловдивското образование (което има голяма вина за упражнения над мен произвол в последните години, т.е. ми е, така да се каже, морално задължено – дължи ми справедлива реабилитация за преживените обиди, унижения и щети!) да се обърне към мен с любезна покана да участвам непременно в конкурса – щото в момента са твърде много необходими опитни и доказани борбата за промяна в образованието личности като мен (моля да не пропускате вложената в тия думи и в това очакване ирония!). Разбира се, чаках напълно напразно такава покана до последния ден и в последния момент, въпреки полученото категорично доказателство, че не съм желан в тези "конкурси", реших да подам документите си, направих го по имейла. Документите ми, както и можеше да се очаква, не бяха приети. Ето писмото на г-жа Иванка Киркова, началничка на РУО-Пловдив, с което тя обосновава този очакван от мен отказ (от отговора личи, че такива "лигавщини" като реформа, промяна, реална демократизация и пр. в пловдивското образование изобщо не са нужни, тям не са потребни и мениджъри-личности с по-прогресивни и демократични убеждения, то залага на доказано неефективния стандартен тип на послушния изпълнител!):

Това пише там г-н Грънчаров. В тази връзка смятаме, че е наложително да Ви запитаме следното:

1.) Давате ли си сметка защо г-н Грънчаров (и други дейци на образованието, които са настроени реформаторски и демократично като него) не виждат смисъл да участват в т.н. "конкурси" за училищни директори?

2.) Вълнува ли Ви въпроса за това каква е загубата за пловдивското и българското образование, дължаща се на горното обстоятелство, на обстоятелството, изразено в горното питане?

3.) Разбирате ли какво показва същото това обстоятелство ако то се осмисли по посока на това в какво състояние се намира ръководената от Вас система на "образование" – след като истински ратуващите за дълбоко потребната промяна в българското образование не само че са остракирани от системата, но и сами вече не виждат смисъл да правят нещо работите да се променят и да тръгнат към добро?

4.) Като ръководителка на пловдивското образование имате ли някакви безпокойства в тази връзка – или състоянието на пловдивското образование напълно Ви устройва?

5.) Имате ли някакви идеи за смислена промяна, за реална демократизация и модернизиране на отношенията в училищните и образователните общности след като със своето поведение категорично показвате, че дейци на образованието и личности като г-н Грънчаров за Вас са нежелани и непотребни за пловдивското и българското образование?

6.) Вие къде намирате смисъла на своята дейност, в каква посока според Вас е той: да охранявате властващото си и привилегировано положение в една разкапваща се от вътрешни абсурди "образователна" система – или сте готова, предвид банкрута на ръководената от Вас организация, да поемете все пак отговорност за станалото – и, ръководейки се от морални подбуди, да се оттеглите от своето тъй престижно и привилегировано положение? Щото все пак ето вече 10-тина години Вие сте начело на пловдивското образование, а промяна към добро не се забелязва, коя според Вас е естествената и логична реакция по този повод – след като така или иначе следва да носите отговорност за станалото през тия решаващи, ала пропилени, заради погубените шансове, години?

Още много въпроси можем да зададем, но засега спираме дотук; горепосочените въпроси са добра база за отпочването на тъй дълго проваляната лично от Вас наша инициатива за откриването на работата на т.н. "кръгла маса" по реалната демократизация (и декомунизиране!) на пловдивското образование. Като проваляте съвсем съзнателно нашата инициатива, давате ли си сметка какво всъщност това означава – и какво то показва за Вас? Нима Вие фактически признавате, че такива неща като демократизация и декомунизиране на отношенията н училищните общности не само не са желани, напротив, Вие сте техен открит противник и враг?

Втората публикация на г-н Грънчаров е във фейсбук, ето какво той пише там:

Това са имената на кандидатите за директори на училища за 31-те пловдивски училища, за които има обявени конкурси за директори. Искам да ви попитам случайно знаете ли нещо за някой от тези кандидати, все пак ние, гражданите, родителите, общността би следвало да се запитаме що за личности имат намерение да станат началства на учебно-образователните, възпитателни и личностно-формиращи общности, в които ще се обучават нашите деца и внуци. Представяте ли си ако начело на тия общности бъдат поставени хора, които са със съвсем скромен, да не кажем посредствен или мизерен личностен и ценностен потенциал (примерно, вълнува ги единствено собствената им кариера!), давате ли си сметка какъв ефект ще има това върху съзнанията на ръководените от тях учители и ученици – и какво поражения може да им нанесе?

Ще бъда благодарен да ми кажете какво знаете за някой от кандидатите! Вълнува ме да разбера що за личности са те, дали пък не са само или най-вече партийни кандидатури, които нямат някакви значими постижения на образователно-възпитателното поприще...

1. Марияна Найденова
2. Детелина Милкотева
3. Зорница Пранджева
4. Розета Божанова
5. Емил Начев
6.Златина Стаматова
7. Мария Неделчева
8.Запрян Христев
9. Силвия Стойчева
10. Мариана Филипова
11. Красимира Вътева
12. Тинка Балабанова
13. Михаил Казанджиев (за този другар знаем, че е активист на партия АТАКА!)
14. Диана Генова
15. Михаил Крантов
16. Георги Джумайов
17. Десислава Стаменова
18. Пенка Найденова
19. Дияна Шекерова
20. Ирина Колева
21. Борис Бабугеров
22. Донка Георгиева
23. Лука Мачев
24. Татяна Димитрова-Славова
25. Янка Минева
26. Пламен Стоилов
27. Стефан Филчев
28. Стефка Иванова
29. Боряна Андонова
30. Генка Христова
31. Любен Жилков
32. Любка Иванова
33. Костадин Петлешков
34. Мирена Попова
35. Димитър Стефанов
36. Милена Атанасова
37. Венета Горялова
38. Таня Милушева
39. Ваня Крайчева
40. Ирена Душкова
41. Десислава Вълкова
42. Елена Бижева
43. Петя Кирова
44. Людмила Атанасова
45. Величка Маринова
46. Катерина Додова
47. Мариана Златанска
48. Красимира Кючукова
49. Пенчо Токучев
50. Иванка Кличева-Върбанова
51. Мария Баракова

Това пише г-н Грънчаров. Можете да погледнете, минали са вече 10 дни от това негово питане или обръщение (имащо характера на анкета), до този момент никой от неговите многочислени приятели и симпатизанти (близо 5000 на брой!) не е казал нито една дума за някой от кандидатите; това какво Ви говори? Дали това не показва, че кандидатстващите за тия директорски постове не само че не са изявени сред пловдивската общественост, не само че са "световно неизвестни", но те, предполагаме, са някакви личности със съвсем скромни личностни качества, виждате, сме напълно дискретни – защото не желаем да правим каквито и да било по-остри квалификации на техния личностен, творчески, професионален или организационен потенциал. Тук също възникват безчет въпроси, та поне малко от малко да се вникне в създалата се толкова многозначителна ситуация. Примерно този: защо, уважаема г-жо Киркова, за тези ръководни или властнически постове не желаят да участват изявени, доказани личности от по-сериозен калибър? На нас специално от целия този списък ни е известен единствено г-н Михаил Казанджиев, и на нас той е известен като политически изявено лице, той е функционер на партия АТАКА, както знаем, той вече стана директор на някакво училище, но очевидно сега е решил да се устрои на директорски пост в някакво по-престижно училище. По тази логика се питаме: а дали и останалите напълно неизвестни за нас кандидати не са функционери на другите управляващи партии в момента, на което именно и се дължи тяхната неизвестност за нас, въпреки че ние, небезразличните граждани, сме предимно образователни дейци, но нищичко не сме чели или чували за тях? В тази връзка, г-жо Киркова, си позволяваме да Ви запитаме за следното:

1.) Бихте ли имала добрината да ни дадете кратки биографични данни за всеки един от кандидатстващите за директори лица? Не смятате ли че за нас, гражданите-данъкоплатци, е много важно да знаем що за личности ще се разпореждат занапред с нашите пари?

2.) Не смятате ли за необходимо да дадете известна публичност за това как протичат конкурсите за директори? Примерно не е ли възможно небезразлични граждани да бъдат поканени да присъстват като наблюдатели на интервютата, не разбираме какво толкова има да се крие, та продължавате да държите на пълната секретност на тия конкурси?

3.) Възможно ли е не само да оповестите оценките от теста, получени от съответните кандидати, но и да ни дадете възможност, като граждани и данъкоплатци, да се запознаем с техните писмени работи – та да си направим съответните или подобаващите изводи за "обективността" на "конкурса"?

4.) Предвид сегашната сложна ситуация в страната (масови граждански протести искат оставката на компрометираното правителство на мафията и също така на дискредитиралия се като служител на мафията главен прокурор!) не смятате ли, че тези конкурси не бива да бъдат провеждани от апарата на вече компрометираната изпълнителна власт, т.е. конкурсите за директори на училища, следователно, трябва да бъдат замразени – с оглед да бъдат проведени от една ползваща се с доверието на гражданите нова власт?

И още много други въпроси бихме могли да Ви зададем, но пред това да не Ви затрудним прекалено, спираме дотук. Ще се радваме съвсем скоро да получим Вашите отговори на поставените от нас въпроси, като този път се надяваме отговорите Ви да не бъдат в обичайния нищо не казващ, чисто формален и бюрократичен начин на изразяване (по-скоро: на криене на истината!), а имаме крехката надежда да започнете да отговаряте най-сетне по същество.

Позволяваме си да Ви изпратим и ето този спомен от преди 8 години, той е от страницата на г-н Грънчаров във фейсбук. За какво той свидетелства, разчитайки на Вашата интелигентност, се надяваме да се досетите сама.

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Изпращаме Ви поредното си отворено писмо с идеята да Ви информираме за тресавището, в което се намира не само пловдивското, но и българското образование като цяло, а най-вече да Ви покажем пълната несъстоятелност на отдавна изживелия времето си командно-административен (бюрократичен) подход в образованието, който нанася непоправими вреди не само на съзнанията на младите в свидното ни отечество, но и предизвиква страшни поражения в живота на многострадалната ни нация. Ще се радваме с тия наши апели за освестяване да предизвикаме у Вас подобаващата реакция, която е съдбовно необходима, защото, знайно е, тази вредна система трябва да се демонтира едновременно и отгоре, и отдолу. Признаваме си обаче, че не сме големи оптимисти, че дължимата промяна ще я правите тъкмо Вие, защото и г-н Премиерът, и г-н Министърът най-вече си пропиляха всички шансове да сторят необходимото и разумното – и след провала си е крайно време вече да се оттеглят – стоенето Ви на тези постове всекидневно нанася неизчислими вреди! Ползваме се от случая да си подадете незабавно оставката!

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Позволяваме си да изкажем одобрението си за Вашето поведение в последните няколко седмици, същевременно Ви предупреждаваме много да внимавате какво ще правите занапред – защото примерът на напълно провалилия се Премиер винаги трябва да стои пред Вас като указание за това какво не бива в никакъв случай да допускате или да правите!

27 юли 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите)