Служителите на Министерския съвет пратиха небезразличните граждани за зелен хайвер!

Защо забраниха споделянето на блоговете на Ники Димов и Ангел Грънчаров във фейсбук?

 
Как смятате, коя ли е причината за остракирането от фейсбук на блоговете на двама блогъри: блогът на агронома Ники Димов и блогът на философа Ангел Грънчаров?

Прочее, ето последните публикации в техните блогове, ако искате, погледнете ги:

Още ли не сте се убедили, че путинският национал-комунизъм е най-уродлив, злокачествен дебилизъм? в блога на философа Грънчаров.

И публикация за празника на Светите братя Кирил и Методий - в блога на агронома Ники Димов: Кога ще е концерта на СУ"Св. Св. Кирил и Методий" гр. Пловдив?

И двете статии, както и всички останали от техните блогове, не мога да се споделят във фейсбук. Понеже някому не са изгодни или приятни - и той продължава да пишие доноси срещу тях във фейсбук.

И фейсбук им се връзва на лъжите и клеветите, за жалост.

Бюрократите от РУО-Пловдив изпратиха на небезразличните граждани "отговор", демонстриращ не само пълното им безхаберие за проблемите, но и пословичният им мързел!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

КРАЙНО НЕПРИСТОЙНО ОТВОРЕНО ПИСМО, ПРЕИЗПЪЛНЕНО ОБАЧЕ С КРИСТАЛНО ЧИСТА И УМИРОТВОРЯВАЩА ДОБРОСЪРДЕЧНОСТ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До инж. Александър Държиков, Председател на Общинския съвет в Пловдив
До г-н Йордан Иванов, общински съветник от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

КРАЙНО НЕПРИСТОЙНО ОТВОРЕНО ПИСМО, ПРЕИЗПЪЛНЕНО ОБАЧЕ С КРИСТАЛНО ЧИСТА И УМИРОТВОРЯВАЩА ДОБРОСЪРДЕЧНОСТ

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаеми господин Председател на Общинския съвет в Пловдив,

Уважаеми господин общински съветник от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Публикацията със заглавие ПРЕДВЕЛИКДЕНСКО ОТВОРЕНО ПИСМО, НАСТОЯВАЩО ЗА ДОБРОВОЛНО ПОКАЯНИЕ НА СЪГРЕШИЛИТЕ ВЛАСТНИЦИ, в която между другото небезразличните граждани поискаха оставката на пловдивския омбудсман инж. Борислав Стаматов, неочаквано за нас предизвика нови, при това не по-малко скандални изяви на същото това длъжностно лице, което, забележете, по идея би следвало да е посредник и дори ходатай (ако можем да използваме тази възстара дума) на гражданите пред институциите; но у нас, както обикновено, на практика се е стигнало до поведение, точно обратно на правилното и нормалното (омбудсмани е съвсем "нормално" у нас да участват и дори да подпомагат разправите на властта с гражданите; у нас вече не само полицията, съда и прокуратурата, но дори и институцията на омбудсмана все по-често се използва като бухалка в тормоза на властващите спрямо гражданите!). Ето какво по-точно се случи, което окончателно ни убеди, че сме били съвсем прави като поискахме оставката на инж. Стаматов:

Този път под въпросния документ стояха имената на господата ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ и ВЛАДИМИР ПЕТКОВ-ТРАШОВ, и двамата небезразлични граждани, упълномощени да водят кореспонденцията с институциите. Веднага след като е получил и прочел писмото, омбудсманът на Пловдив, изглежда, се е възмутил така искрено, че първото, за което се е сетил, е било да започне да звъни на небезразличните граждани, чиито имена стоят под въпросния дикумент - за да им търси отговорност, за да иска съответните обяснения за дързостта им да си поставят имената под документ, искащ оставката на неговата свята и неприкосновена, както явно си мисли, властваща персона! Да, ама г-н Воденичаров, който вече се беше опарил от тъй силния гняв на пловдивския омбудсман, решава този път да не вдига слушалката, решава да не разговаря с него – понеже вече прекрасно знае какво той ще му каже и този път. Номерът на телефона на вторият дързък гражданин, поставил си името под документа на небезразличните граждани, г-н омбудсманът не знае – и по тази причина му се налага да се обади на друг един, вече добре познат му небезразличен гражданин, именно на г-н Ангел Грънчаров, като му разказва за затруднението си и го моли да му даде номера на г-н Петков-Трашов (живеещ, между другото, в морската ни столица Варна!); г-н Грънчаров откликва положително и прави нужното двамата да установят връзка и да говорят, да споделят помежду си овладелите ги чувства и мисли. За какво и как са говорили ний можем да разберем по единствено възможния начин: като попитаме разговарящите за какво са говорили; става така обаче, че г-н Петков-Трашов веднага след разговора си с омбудсмана разказва на г-н Ангел Грънчаров за обсъдените с омбудсмана на Пловдив проблеми и теми; причината за това е, че той се вижда крайно объркан предвид натиска от страна на омбудсмана небезразличните граждани или да му се извинят или да имат доблестта да застанат пред съда за "клеветата" относно предаването на точните му думи, казани пред г-н Воденичаров, предадени съвсем невярно (по неговата преценка) във въпросното отворено писмо, с което му беше поискана оставката; та значи крайно разтревоженият и дори направо уплашен небезразличен гражданин Петков-Трашов се обажда на г-н Грънчаров и го пита какво да правят при така създалата се тежка ситуация. Понеже пак рискуваме да не предадем точно смисъла на нещата, се виждаме принудени да приведем разговора на г-н Петков-Трашов с г-н Грънчаров, целта ни е да осветлим ситуацията колкото се може по-ясно, пределно достоверно и правдиво; ето този разговор, който сме принудени да приведем и тук:

Владимир Петков-Трашов: Анчо, каква сме я втасали сега с теб и с Любо Воденичаров - омбудсманът на Пловдив се кълне в децата си, че не го е заплашвал в телефонния им разговор, нито формално, нито съдържателно смислово! И че навярно и най-вероятно Любо нещо не е доразбрал, че тези петнайсетина въпроси от Стаматов, задавани и зададени му, са имали за цел почти, само и единствено да разбере, че не е писал той текста, а съвършено ясно и на кокошките в двора, че това – и какво лошо има? – си ти!

Поех ангажимента да говорим по въпроса тримата и по мое предложение да просим под този текст извинение от г-н Омбудсмана за неточното си и за невярното си цитиране-обвинение! Ти какво мислиш по този въпрос? По си сведущ от мен по него и в конкретиката му, и правно-медийно.

Ангел Грънчаров: Любо обаче се кълне, че е заплашван с прокурор. Освен това омбудсманът се е вживял в ролята на милиционер-следовател, цели да събере свидетелства на замесените за да даде на прокурор мен.

Нека омбудсманът сам напише опровержение... Ако иска да дойде в мое предаване по телевизията и да каже какво мисли по повод това, че искаме оставката му. Явно за това най-вече го боли...

Владимир Петков-Трашов: В крайна сметка - не е същностно важно кой е писателят, а истинността на съдържанието и полезността на текста. И щом пък Любо се кълне в истинността на заплахата му от Стаматов с прокурорско разследване... Това означава за мен – моето предложение пред вас двамата – да не мине!

Ангел Грънчаров: Не, ние можем да разкажем за възражението на омбудсмана относно точността на думите. И да му предложим в писмена форма да разкаже каква е била целта на разговора му с Воденичаров. Аз ще напиша писмо до омбудсмана в този дух. Моята идея е да го принудим да влезе в диалог макар и писмен. Няма страшно. Ще се разберем с него. Аз утре ще разкажа на зрителите на ПОтв за този казус..

Владимир Петков-Трашов: Т.е. няма да просим извинение от изказалия ги за неточното предаване на формите и смислите им, които е изказал в телефонния си разговор с Любо? Но този човек ми изтъкна една друга постановка, която в такива текстове била задължителна. А именно: - Че било необходимо да се иска предварителното му съгласие и за цитирането му, и за съдържанието му... Значи извинението, което можем да просим от него, е, може би, поне за това, че не сме му поискали нито разрешението, нито и съгласието – да го цитираме? Така ли е?

Ангел Грънчаров: Да има много здраве, но той е на публична длъжност и разговорът не е частен. Объркал се е много. Блъфира. За да ни уплаши. Няма нищо вярно в това за искането на съгласие. Ние да не сме му васали??? Страда от неверни представи.

Владимир Петков-Трашов: Това са законни положения, с които просто не съм се сблъсквал досега... И с които право, да си кажа, съвсееем не ми се занимава... Защото интересите ми сега са насочени към... електрониката...

Ангел Грънчаров: Ние му искаме оставката и той се нахвърли да ни плаши за да ни отмъсти...

Владимир Петков-Трашов: Колкото и по детски да ти прозвучи... Ми поне реагира... И го знае, дяволът...

Ангел Грънчаров: Бъди спокоен. Аз ще напиша следващо писмо. Моето име ще е отдолу за да не тормози вас двамата...

Владимир Петков-Трашов: Ами има възможност да си каже несъгласието... Както твърдиш, че си му предлагал...

Ангел Грънчаров: Спокойно! Няма страшно.

Владимир Петков-Трашов: А за подписването отдолу го питах и тебе питам сега: - Какво, ако отдолу стои името на групата? Кого ще пита? Знае де... Не че не знае... Тебе цитира - Тъй де... Нали ти си ни тарторът... Ти си ни и Ангелът...

Ангел Грънчаров: Нужно е да стои отдолу името на поне едно физическо лице. Ники обаче се уплаши като го викаха в милицията. Ако и Любо се откаже ще стои само моето име. Аз съм си сложил главата в торбата отдавна.

Владимир Петков-Трашов: Че той бил веке стреляна птица... Браво! Или наистина се е огънал? Да не би да е истинско това негово кривене пред комунягите и десарите, Анчо, за Костов? А не някаквата ви игра и на двамата... Че и мене въвлякохте.... Щото не мога да трая... На мен не ми пука особено, че щели да ме викат в шибаната прокуратура... Особено щом съм уверен и сигурен, че съм се подписал под истината...

Това са си казали двамата господа, и двамата – небезразлични граждани (разговорът им тогава продължава, но спираме с цитата дотук). Смятаме, че този документ, имаме предвид разговора на господата Петков-Трашов и Грънчаров в месинджъра, е добре да получи гласност, да стигне до цялата общност на небезразличните граждани, пък и до безразличните, сиреч, до цялата човешка общност на свидното ни, но тъй клето отечество. Целта, както винаги, е една: възпитателна, но най-вече личностно и гражданско формираща, тъй да се рече. Стараем се да повлияем на съзнанията на хората с оглед да постигнем ефект върху тъй потребната ни промяната в поведението, без която безразличието ще ни погуби напълно...

От казаното по-горе се убеждаваме, че съвсем правилно е нашето искане г-н омбудсманът на Пловдив, след като стори тия всичките своеволия и золуми (да дири сметка на небезразлични граждани какво са казали, как се държат, какво правят, да ги заплашва със съдилища, с прокурори и прочие!), е най-нормалното сам да си подаде оставката – поради тъй яркото си самодискредитиране! Разбира се, понеже, както е добре известно, у Нашенско думата "оставка" иде от думата "оставам", т.е. властниците като им поискаме оставките, още по-здраво се хващат за постовете и за креслата си, щото си мислят, че им предлагаме да "останат" по възможност вечно на власт, се налага да поискаме от органа, назначил г-н омбудсмана, а именно от Общинския съвет на Пловдив, и по-точно от неговия председател, да бъде открита процедура по освобождаване от задълженията на омбудсман на лицето Борислав Стаматов, именно като само дискредитирал се – и по тази причина недостоен да заема поста. С тази цел, за да бъде помогнато за откриване на въпросната процедура, пращаме копие от това писмо и на г-н Йордан Иванов, когото смятаме за свой представител в ОбС на Пловдив – понеже повечето небезразлични граждани се самовъзприемаме като демократи и по тази причина сме гласували за този представител на ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ в Общинския съвет на Пловдив.

Смятаме също така за необходимо да изтъкнем, че г-н Стаматов заслужава да подаде оставката си и заради проявеното малодушие и слабост в отношенията му с тъй своенравната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова. Знаем добре, че в безпрецедентно-скандалната история на нейните крещящо-екстравагантни своеволия по направо епичните двукратни уволнения на дългогодишния учител по философия и гражданско образование в това училище г-н Ангел Грънчаров пловдивският омбудсман не показа дължимата твърдост да въздейства на самозабравилата се властница, напротив, неговите опити за помирение и за решаване на конфликта винаги водеха до още по-голямото й настървяване и до засилването на войнствеността й (примерно поразително е, че два дни сле разговор с омбудсмана тя събра нужната й дързост за втори път да опраска, да уволни тъй непокорния спрямо властта й учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", и то по неподражаемо грозен, направо мутренски начин!). Г-н Стаматов в качеството си на омбудсман също така фактически не направи нищо за решаването на тежкия хуманитарен проблем на поставеното в непоносимо унизителни условия учителско семейство Грънчарови; знаем добре, че и съпругата на г-н Грънчаров, също учителка, също беше уволнена от т.н. Директорски синдикат и под натиска на същите тези реваншистки настроени властници в пловдивското образование. И ето, вече години наред това учителско семейство едва-едва оцелява, нанасени бяха тежки поражения за тяхното здраве от преживените страшни унижения, но г-н омбудсманът не намери начин с нещичко да им помогне (ако поне единият от двамата безработни учители все пак си намери учителска работа, то това донякъде ще спаси и двамата!), а, напротив, фактически се включи в тази абсолютно недопустима (защото по естеството си е чисто политически мотивирана!) репресия, застрашила даже и живота им - и потъпкала всичките им човешки и граждански права!

Омбудсманът на Пловдив заслужава да се раздели с поста си и по причина на това, че хем не се посвени открито да демонстрира високомерния си антидемократичен (господарски, да не кажем чисто мутренски!) манталитет в отношенията си с нас, активните небезразлични граждани, хем показа верността си на милиционерско-фелдфебелския принцип "Началството никога не греши" (което доведе до падението му да сервилничи и пред директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", за която народната мълва твърди, че имала обичай със съпруга си, бивш партиен секретар на Областната дирекция на ДС, веднъж седмично да си пие кафето в сладкарницата на последния етаж на "Тримонциум" в компанията на Кмета и областния управител!), хем си позволи да разговаря с нашите представители с недопустим за длъжността му груб тон (в негово присъствие бодигардът на сградата на Общинския съвет, където се намира службата на омбудсмана, си позволи да дърпа за ръката и ръкава г-н Грънчаров, но омбудсманът съвсем не се впечатли от протестите на гражданина, а също така и не обърна никакво внимание на адресираната и до него жалба по този повод!), хем не стори нищо за да спомогне за организирането и провеждането на предложената от групата на небезразличните граждани "кръгла маса" по непосредствената и практическа реална демократизация, декомунизация и либерализиране на отношенията в сферата на пловдивското образование (напротив, той се присъедини, той подпомогна усилията на г-жа Началника на РУО-Пловдив по осуетяването й!), хем, като капак на всичко, редовно си позволяваше да си измива ръцете по добре познатия ни Пилатовски начин, твърдейки, че поставяните от групата на небезразличните граждани и от г-н Грънчаров в лично качество проблеми не били, видите ли, от компетентността на пловдивския омбудсман!

Уважаеми господин Председател на Общинския съвет в Пловдив,

Уважаеми господин общински съветник от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ,

Молим да направите нужното според изискванията на правната процедура за снемането на инж. Борислав Стаматов от поста на омбудсман на Пловдив – в случай че той сам не си подаде оставката след като прочете това наше тъй прочувствено и добре аргументирано отворено писмо (че ще има доблестта и мъжеството да стори това ние твърде много се съмняваме!).

Същите тия претенции ние, небезразличните граждани, имаме и към многоуважаемата г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив: тя също така се оказа, че е ярка носителка на този същия този крайно антидемократичен, изпълнен с високомерно презрение към демокрацията и към гражданите с демократично мислене и поведение господарско-комунисто-мутренски манталитет, което е наш основен аргумент за искането и на нейната оставка. Няма да повтаряме тук другите си основания за искане и на нейната оставка, но стоенето й на този пост е дотолкова вредно, че тя спешно трябва да освободи поста си - защото и подчинените й експерти, примерно г-жа Антоанета Кръстанова, курираща в РУО-Пловдив философията, гражданското образование и, забележете, религията (!!!), в отношенията си с представителите на групата на небезразличните граждани, когато сме се опитвали да водим диалог или дебати с нея, сме срещали все същото това ледено презрение и високомерие, което е характерен признак на вулгарно-комунисто-мутренския антидемократичен манталитет (такива носители на въпросния манталитет лицемерно се подмазват на "народа като цяло", без да им пука, че в отношенията си с всеки конкретен представител на този същия народ без капчица свян демонстрират същото това пределно грубо и така обидно презрение и високомерие!).

Излишно е да споменаваме, че на основание на същите тези аргументи имаме пълното право да искаме и оставката на световно-известната вече директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която ще остане в аналите на образованието ни като образец за най-красноречивия по безцеремонността си и затова напълно неудържим административен произвол, на който нито пловдивския омбудсман, нито г-жа Началника на РУО-Пловдив, нито подведомствените й експерти сметнаха за нужно с нещичко да противодействат. (Въз основа на казаното е безкрайно скандално, че въпросната самозабравила се властваща особа още продължава да се подвизава в качеството си на директорка на не по-малко световно-известната от нея самата пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!)

Разбира се, ако министерските чиновници в централата на МОН, драги г-н Министър, си бяха свършили работата (стига да не бяха така непоколебимо предани на свещения принцип на самозабравилата се държавна бюрокрация, а именно на принципа "Гарван гарвану око не вади!"), то подобни ексцесии щяха да бъдат принципно невъзможни, от което следва, че цялата отговорност за всичко станало носят именно те, воглаве с Вас, многоуважаеми г-н Министър; а в крайна сметка ПЪЛНАТА ОТГОВОРНОСТ за всичко ставащо в тази страна носите тъкмо Вие, многоуважаеми господин Премиер - колкото и чудно да Ви се вижда това!!! Какво стана с всичките отворени писма, които ние, небезразличните граждани, Ви изпратихме, а преди възникването на нашата група Ви изпращаше г-н Грънчаров, жертвата на необуздания произвол на разпищолилите се тотално властващи администратори от оглавяваното от г-н Министъра на образованието ведомство?! Стигнаха ли изобщо до Вас тия документи?! Или Вие просто немате време да четете такива документи щото сте зает всеки ден да пътувате с автомобила си по села, паланки, магистрали и заводи и като срещнете някой, да спирате и да му задавате тъй милия въпрос, трогващ сърцата до дълбините им: "Наборе, как си?!"???

По нашето мнение, многоуважаеми г-н Премиер, без смяна на властта, т.е. без Вашата смяна, без смяната на Вашето правителство, никаква промяна не само в сферата на българското образование, но и в нито една друга сфера на живота на свидното ни отечество не може да настъпи. Знаейки добре това, ние Ви пишем това свое поредно отворено писмо не защото вярваме, че нещичко ще направите (Вие отдавна сте показал на целия свят, че не Ви пука нито за реформите, нито за идиотщините на разпищолилата се тотално властваща администрация и за невъобразимите беззакония в цялата ни държава, на Вас лично изглежда не Ви пука вече за нищо – освен само да треперите за едната властчица, с която при това не знаете що да правите, не знаете какъв е нейният истински смисъл и предназначение!). Но ние пишем своите отворени писма с цел нещичко "да прищрака" в съзнанията на изпълнените с кошмарно и по тази причина направо убийствено и пагубно безразличие наши сънародници – нямащи по причина на това правото да се наричат граждани. Тази ни е идеята, този ни е замисълът, този е смисълът на нашите усилия: правим всичко с чисто възпитателна и просветителска цел и идея. Не вярваме, че Вашите съзнания могат с нещичко да бъдат повлияни, щото по начало Вие показахте враждебността си към манталитета, който ние носим, наричайки ни напоследък... "тулупи"!

Защо не си идете с мир, многоуважаеми господин Премиер: щом стигнахте дотам открито да показвате презрението си към народа ни? Да, презирате народа си, и то именно по този открито демонстративен, естравагантен и направо вулгарен начин, характерен за слугите по манталитет, които по каприз на случая временно са станали господари, ала страшно са се издънили – да не кажем осрали! (Простете, но ни се наложи да употребим тази пренеприятна думичка, щото в съзнанието ни тук нямаше начин да не се появи асоциацията, свързана с начина, по който Вие навремето имахте добрината да определите политиката; сам тогава казахте, че политиката не била нищо друго, освен... "лайно в целофан", хиляди извинения, но точно тази беше дефиницията, която Вие тогава, в зората на своя неудържим възход, имахте добрината да сътворите; е, сега, когато тотално се... посрахте – хиляди извинения отново! - разбрахте ли, че явно най-после сте станал "истински политик"; във Вашето обаче псевдо или менте разбиране – щото за нас политиката има съвсем друг, напълно чист и дори възвишен смисъл!!!)

Многоуважаеми господин Президент на Република България,

Вие още сте все още, кажи-речи, почти нов в политиката, ето, имате страхотният шанс да се поучите от тъй неприятно смърдящия пример на многоуважаемия господин Премиер: искате ли и Вие да се оцапате тъй срамно като него?! Имате възможност да се предпазите от тази жалка участ, щото политиката, по начало и по принцип, в своя автентичен смисъл, съвсем не е толкова "мръсна работа", както си мислеше г-н Премиеро, който, както виждаме, напълно точно изпълни или потвърди и на дело съвсем непълноценната си представа за политика. Да, политиката по идея е всичко друго, но не и мръсна работа; но политиката, искаме да Ви предупредим, е твърде опасна играчка, с която трябва да се борави много внимателно. Политиката е нещо като игра с лесно взривяващ се експлозив – и това трябваше да го кажем, за Ваше и за сведение на тъй печално издънилия се г-н Премиер. За Ваше добро казваме ние тия неща, ние винаги така правим, но виждате как страдаме, каква цена плащаме за това, че имаме доблестта да си изпълняваме съвестно дълга и на личности, на човеци, и на граждани, и на учители (в групата на небезразличните граждани стана така, че сме предимно учители или университетски преподаватели). За това, че се мъчим да помогнем на изпадналите във властническа грандомания и самозабравили се властници, за това, че им правим добро, те ни отмъщават жестоко, все едно не обитават този наш грешен свят, с какви ли не злини, опраскват ни, уволняват ни от работа, забраняват ни да се ползваме от преподавателските си права, остракират ни от системата (вероятно напълно неоснователно си мислят, че училищата, пък и университетите са нещо като тяхна бащиния!), абе правят всичко, за да се орезилят тотално тъкмо като своя тартор; да, г-н Премиер, торторът на тези пишман-управници сте тъкмо Вие, много съжаляваме, но ни се наложи да Ви кажем и тази за Вас тъй пренеприятна истина! Прочее, няма да Ви позволим да си правите диктатура, да имате много здраве, но това няма да Ви позволим да направите; казваме и това защото превъзходно разбираме, че единствения Ви начин да се задържите във властта вече е тиранията; но сте се доста объркал н в тия свои крайно неверни представи, мераци и копнежи!

Толкова. Ще се радваме поне малко да сме Ви помогнали да осъзнаете истината за печалното положение, в което съвсем заслужено се озовахте. Всеки човек, това важи и за управниците, си страда от акъло, многоуважаеми г-н Премиер! Да не говорим за това колко фатално важно е другото нещо, за което Вие специално хептен нехаете, щото изобщо си немате представа за него - то се обозначава с латинската дума "морал", а гърците наричат същото "етика" (ние, българите, пък го наричаме с не по-малко изразителните думички "нрави", "нравственост")! (Прочее, готови сме да Ви изнасяме уроци по тези тъй неведоми за Вас и екстравагантни области, които явно изобщо не се учат в Милиционерската школа в Симеоново!)

8 май 2020 г.

С НАЙ-ДОБРО ЧУВСТВО: Любен Воденичаров, Ангел Ангелов, Георги Пашевъ, Мария Василева, Стефан Кючуков, Борис Тодоров, Владимир Петков-Трашов, Ангел Грънчаров, упълномощени от групата на небезразличните граждани да водят кореспонденцията с институциите)

ОТВОРЕНО ПИСМО, ПОСТАВЯЩО БЕЗКРАЙНО ВАЖЕН ПРОБЛЕМ, ПО КОЙТО Е НЕПРОСТИМО ДА СЕ ОТНАСЯМЕ С БЕЗРАЗЛИЧИЕ!

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО-София

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ОТВОРЕНО ПИСМО, ПОСТАВЯЩО БЕЗКРАЙНО ВАЖЕН ПРОБЛЕМ, ПО КОЙТО Е НЕПРОСТИМО ДА СЕ ОТНАСЯМЕ С БЕЗРАЗЛИЧИЕ

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-София,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

Вече месеци наред училищата в свидното ни отечество пустеят, учениците не ходят на училище. Причината за това невиждано в историята ни обстоятелство е: правителството пази младите хора да не се разболеят от китайския вирус! По-скоро пази бабите и дядовците на младежта, щото, видите ли, като ходят на училище техните деца и внуци можело да се заразят, а като се заразят, след това може да заразят и бабите и дядовците си! Да де, причината е така благородна и възвишена, че човек не може да не се разплаче от умиление: какво щастие е, че имаме толкова хуманно правителство, което мисли за всичко, което се грижи така решително за живота на нашите баби и дядовци (много от които обаче вземат така обидно мизерни пенсии, че не могат да си купуват дори и банички, салам „кучешко наслаждение“, да не говорим пък за кофичка кисело мляко-нементе всеки ден!)?! Вече сме май месец, иде празника на братята Кирил и Методий, иде празника на духовността, а учениците тази година комай почти не са ходили на училище, предполагаме са много щастливи от това – ех, та това е петмесечна ваканция, която при това се очертава скоро да не свърши! – но... случващото се придизвиква много въпроси, които обаче у нас изобщо не се дискутират: нима безразличието към всичко дотам е отровило душите ни, та не се досещаме за последиците?!

„То пък като ходят децата и внуците ни на училище каква ли е ползата от това?! Знаем всички, че те отдавна не обичат нито да четат, нито да мислят, нито да учат!Децата и внуците ни са станали предимно нихилисти, Бог знае от какво се интересуват, Бог знае какво ще излезе от тях?!“ – нали така си мислим почти всички?! Е, има известна полза от училището: децата поне половин ден са под контрола на учителките (мъже-учители вече почти няма, то учителстването да не е мъжка работа, да не е работа, достойна за мъже?!), ако го няма училището, те ще са по цял ден на улицата; тъй че някаква полза от училището все пак има, нали и това си мислим почти всички? Да де, ама сега на децата е забранено да скитат по улиците, щото коварният вирус е и там, те са задължени да стоят по стаите си – и също така са длъжни да учат по цял ден, ама вече... „дистанционно“: вече децата ни ще учат по най-модерните технологии за комуникация и обучение, е-хей, шега нема –  XXI век вече дойде и у нас!!! Еее, голяма работа сега, че младите, пълни със сила тела обичат движението, че животът е движение, не, децата ще си стоят месеци наред в домовете, ето, криво-ляво изтраяха някак 3-4 месеца, ще изтраят ако трябва и година! Голяма работа, че децата ни ще се обездвижат, че ще психясат, че ще почнат да лудуват толкова, че в един момент няма да можем да ги удържим! Не, ще бъдем строги към тях и няма да им позволяваме да лудуват и беснеят, а ще ги принудим по цял ден предимно да учат, излегнати в креватите си. А пък ако искат, могат по стаите си и да тренират, какво им пречи да бягат на едно място, да се кълчат като си пуснат дивашката музика; абе каквото искат да правят младите в стаите си, само и само да не излизат по улиците щото там ги дебне коварният враг: вирусът!!! (Дали пък като по цял ден младите лежат по креватите няма да ги овладеят и... бурни сексуални копнежи, малее, и това трябва май да отчетем?! Ами нема нищо де, млади са, иска им се, човещинка е това, но какво пречи тогава по цял ден и по цяла нощ да си се занимават с... виртуален секс: ний за всичко сме помислили?!) И тъй, младите учат и водят „напълно съдържателен и смислен“ живот в своите стаи, е, може чат-пат да се разхождат по малко из парковете, тъй либералната ни власт ни разреши да излизаме и да се шляем по парковете - стига да се разхождаме правилно, под строй, на дистанция, абе властта мисли за всичко, нали така, нека да й имаме пълно доверие?!

Повтаряме: младежта вече учи само „дистанционно“, проявява бясна умствена и познавателна активност, ала само в „електронна среда“; в реалния свят младите немат право вече да живеят, ще ги натикаме във виртуалния свят! Да бе, защо им е да живеят в реалния свят, нека този свят да го оставят за възрастните, ний, прочее, също вече съвсем не сме наясно с него, всички съвсем се объркахме какъв е този лудешки свят, в който ни се налага да живеем. Обърка се светът и затова нека младите да си стоят мирно в пълна изолация, във виртуалния си свят, правилно, господин Министър, така те ще преуспеят в ученето: леле, какви забележителни успехи постигна напоследък, като по същинско чудо, тъй мистериозното „дистанционно обучение“?! Всичко си върви така хубаво, че проблеми комай никакви няма, децата учат, главите им димят вече от учене, учат така интензивно, та току-виж ще се... побъркат от учене – и от скука, от обездвижване, от меланхолия и от носталгия по истинския живот! Абе няма да ги съжаляваме толкова, „война“ е, искат се жертви, да траят по къщите и панелните си апартаменти, да лежат там, да... мастурбират, щом ги хванат нервите; е, ще им пишат даскалиците най-накрая по некаква там оценка, мир да е; ако требе, на всички ще пишем шестици! Важното е да отчетем историческия успех: за първи път в човешката история в България децата ще учат по-голямата част от учебната година без да идат на училище, ще учат само виртуално, ще учат само наужким! Ний сме модерни, нека не се самоподценяваме, ний сме в първите редици на прогреса!

Още можем да продължаваме с описанието на сложилата се забележително... тъпа ситуация, можем да пишем в този дух още колкото си искаме, но е време да спрем; вярваме, че се разбра за какво става дума: нещата са тежки и така повече не могат да продължават, децата и внуците ни скоро ще психясат хептен! Но властта не мисли за тия неща, тя мисли само и единствено за... живота на бабите и на дядовците на младите, щот тях младите ще ги заразят с вируса ако тръгнат за училище; да, властта у нас е прекалено хуманна и благородна: ще жертваме младите заради старите, колко му е?! Освен това правим голем експеримент и ще докажем, че и без училище може да се учи и да се живее, нищо чудно да се окаже, че можем да се откажем изобщо от училищата – и от образованието изобщо, колко му е?! То отдавна се знае, че който учи съвсем не е задължително да сполучи, я вижте колко простаци с наглост и с тарикатлъци какви бляскави кариери направиха?! Нито знания, нито морал, нито образование, нито възпитание кой знае колко не са ни нужни, важното е да има човек усет към тарикатщините и към далаверите, а и късмет като има, нема нужда да се притесняваме от нищо! Тъй де, животът е кратък, нема нужда да се притесняваме за такива лигавщини като образование, книги, духовност, истина, възпитание, личност, свобода и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала, и пунта-мара, и шменти-капели...

Позволяваме си да цитираме тук откъс от текст на г-н Ангел Грънчаров, който в последните дни постави проблема на вниманието на обществеността и то в цялата му острота, без да спестява нищо, постави го с дължимата сериозност:

... Училищата вече трети месец не работят, децата и внуците ни не ходят на училище, а МОН ни баламосва, че уж учат "дистанционно": не ви ли вълнува истината по този въпрос? Каква е реалната ситуация около т.н. "дистанционно обучение"?

Защото се очертава възможността децата и внуците ни да не тръгнат на училище още месеци наред, никой не знае какво ще става и докога училищата ще стоят празни и самотни! Е, разбира се, учителките ще турят на учениците некакви оценки, всички ще завършат криво-ляво (както винаги досега) "учебната година", ще скалъпят директорите и директорките на училища и хубави лъжливи доклади за това колко чудесно са се справили "колективите" (учителските и училищните) с изпитанието! (Прочее, тия колективи, вероятно, са твърде щастливи, щото сега, в тия паметни дни, се сбъдна тяхната лелеяна мечта, вкоренена в душите на народа от непрежалимата ерата на комунизмо-социализма, а именно да не ходим на работа, пък да си получаваме заплатите: ех, какви блажени времена настъпиха най-накрая след десетилетия чакане!) Пък и данъкоплатците у нас са великодушни де, нема да придиряме сега колко работят и как работят учителите, ний иначе сме си богата страна: за некакви си стотици милиони ли ще се циганим да питаме за какво са раздадени на стоящите си по домовете учителски колективи на училищата?!

Да де, обаче проблемът си стои, а той има и една друга, твърде неприятна и за родителите, и най-вече за образователната власт страна: ами децата ще разберат и ще осъзнаят истината, че може да се учи и без да се ходи на училище! Разбира се, че може да се учи и без училище, понякога дори се учи и по-истински, по-ефективно без да се ходи на училище! Е, зависи де, зависи си от човека, от отделната личност зависи, от нейното съзнание зависи, но ето го и страшния проблем, към който ви водя: ами като свикнат учениците със свободата (и със свободията!) как после ще ги натикаме отново в училищата?! И ще ги принудим да учат по стария начин, а, другарки и другари?! Ами какво тогава ще стане с дисциплината – и с послушността на учениците?! Нема ли учениците да се разпуснат дотолкова от тази проклета свобода, че да отиде след това по дяволите цялото ни тъй уютно за всички нас, пък макар и съвсем плачевно и катастрофално статукво в "образованието"?!

Абе голема работа бе, Грънчаров, че ще отиде по дяволите "образованието" у нас, то пък нима  на нас изобщо ни требе образование?! Та ти нима не разбра, че у нас всичко се постига с наглост и с тарикатлък, а не с учене и с труд, камо ли пък с честност?! (Я го виж г-н Премиеро какви подвизи извърши пред очите ни в последните 10-тина години, он да не се е измъчил с четене на много книги, да не ни е он много образован?!) Да бе, веке нам образование не ни требе, иска се предимно тарикатлък; акъл нам не ни требе, парички ни дай, нали така?! Айде де, на умен ще ми се прави той, тоя Грънчаров, проблеми ще изтъква, в раната ще бърка: що не си траеш бе, Грънчаров, защо си толкоз лош и зъл бе, нещастнико проклет?!

Вижда се, че г-н Грънчаров поставя безкрайно важния проблем, който се нуждае от спешен и задълбочен обществен, граждански дебат, в който следва да се включат и отговорнните длъжностни лица от образователната институция на всичките й нива. По тази причина сме принудени да приведем и думите му, с които той показва какво е нужно да се направи в този момент:

... Обръщам се към всички граждани, които не са безразлични към ставащото в страната ни и в случая в сферата на "образованието" на младите: не трябва ли да се запитаме какво става с "дистанционното обучение", върви ли то, каква е истината?! Щото бодряшките отчети на г-н Министъра мен лично не ме задоволяват, но вас ви задоволяват, така ли, блазе ви?! Широки души имате вие, щастливци сте вие, мен пък, щот съм особняк, изобщо не ме задоволяват!

Затова предлагам дискусия, и то спешна, и то с участието не само на граждани, не само на обезпокоени родители (такива има ли изобщо?!), но и на ръководни длъжностни лица от образователното ведомство, които предлагам да ги поканим със специална покана. Да, предлагам "кръгла маса" по проблемите на "дистанционното обучение" в училищнито общности на Пловдивска област (като начало), която да се проведе дистанционно, онлайн, като за целта излизам с инициативата да поканим тъй блаженстващите сега по време на очертаващата се да бъде безкрайна ваканция отговорни длъжностни лица в образованието в Пловдив и областта, а именно г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, ще поканим и експерти от РУО, ще поканим и няколко директори, които минават хем за много изпълнителни и послушни, иначе казано, за "добри", хем за... "иновативно" и дори "авангардно", моля ви се, "мислещи", примерно като директорката на тъй славната ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова, директорката на МГ г-жа Веселина Карапеева, директорката на ХГ г-жа Соня Киркова и също така ще предложим на всички интересуващи се от поставения проблем директори, експерти, учители да се включат в дискусиите, а пък ний, от групата на небезразличните граждани, ще предложим място и организация на срещата; казахме, тя ще се проведе дистанционно, ще я насрочим в удобно за всички време, ще пратим поканите, пък да видим дали някой ще се отзове. Тази в общи линии ми е идеята, ще поканим и омбусманът на Пловдив инж. Борислав Стаматов, шефа (заместник-кмет) на образованието в общината г-н Стефан Стоянов ще поканим и пр.

Мисля, че такова "мероприятие" е необходимо в тези усилни, но за сметка на това и прекалено блажени за властващата администрация в образованието дни. То е необходимо особено много обаче за вас, гражданите, за вас, родителите; не зная давате ли си сметка колко е необходима такава една дискусия, такава една "кръгла маса": дано си давате поне отчасти сметка за това! Скоро ще научите кога ще се проведе срещата, ще изпратим и поканите, ще сторим нужното, пък да видим какво ще произлезе. На мен лично ми е много любопитно, а вас интересува ли ви какво ще стане с тази идея и инициатива?!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Пазете се от вируси, а най-много се пазете от най-опасния вирус: вируса на безразличието (той е именно и вирус на малодушието)!

Въз основа на казаното ние, небезразличните граждани, след като обменихме мнения в социалните мрежи, заявяваме, че се солидаризираме изцяло с оценките и предложенията на нашия активист, но си позволяваме да го допълним в следната посока:

1.) Предложените спешни дебати и то именно под формат „кръгла маса“ трябва да се инициират и проведат не само във всички области на страната, но и на национално ниво;

2.) На тези дебати ръководните и отговорни длъжностни лица следва да очертаят цялата неукрасена картина на действителното, на реалното положение с тъй рекламираното от МОН „дистанционно обучение“, което има ред предимства, но в никакъв случай не може да замени пълноценното общуване между учители и ученици в този тукашния, в реалния, в действителния свят и живот;

3.) Въз основа на констатациите, постигнати в тези дебати (които ще имат и катарзистично, очистително въздействие върху душите: за да разсеем, за да се освободим от заблудите, илюзиите, лъжите и измамите!), неизбежно ще се родят и благодатни идеи за това кой е верният, разумният подход за излизане от задънената улица, в която беше натикано българското училищно образование (пък и университетското такова!) в резултат на непремислената, паникьорска, лицемерно загрижена за здравето и живота ни политика на правителството;

4.)  „Кръглите маси“ с участието на гражданите-данъкоплатци, родителите, учителите, учениците, властващите длъжностни лица, в резултат на придобития опит, най-вероятно ще се превърнат в постоянно действаща форма на станалата вече неизбежна непосредствена и практическа реална демократизация, либерализиране и декомунизация на отношенията както в конкретните училищни общности, така и в мащабите на българското образование като цяло; това ние, небезразличните граждани, го предлагаме на властващите образователни длъжностни лица от месеци, да не кажем години, но до този момент те не откликнаха по никой начин, е, сега самият живот, самата реалност, самото развитие ги принуждават или да си преразгледат откровено реакционната си и антидемократична политика, или да отстъпят от властта – като убедително показали недостойнството си, неспособността си да се справят с тъй важната си задача и роля.

Спираме дотук. С интерес ще очакваме реакцията Ви. Ще се радваме този път да измените на досегашния си стил на пълно игнориране на нашите разумни предложения; надяваме се под напора на самия живот най-накрая да се видите принудени да се държите що-годе достойно – и разумно!

6 май 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

ПРИЛОЖЕНИЯ: Съдържащите се в цитираните публикации документи и материали са органична, неделима част от настоящето отворено писмо!

Как върви "дистанционното обучение" в училищата и в университетите?

Какво става в образованието?

Небезразлични граждани предложиха нова дискусия по темата за ситуацията в образованието

Омбусманът на България отговори на отворено писмо на небезразличните граждани

Небезразличен гражданин предлага "кръгла маса" по проблемите на "дистанционното обучение" с участието на ръководните фактори в Пловдив!

В блога си философът Ангел Грънчаров е предложил на вниманието на общността (групата) на небезразличните граждани една инициатива по изключително важна тема или проблем, която може да се окаже твърде полезна; ето малък откъс от неговата публикация, останалето можете да прочетете там, в неговия блог:

... Обръщам се към всички граждани, които не са безразлични към ставащото в страната ни и в случая в сферата на "образованието" на младите: не трябва ли да се запитаме какво става с "дистанционното обучение", върви ли то, каква е истината?! Щото бодряшките отчети на г-н Министъра мен лично не ме задоволяват, но вас ви задоволяват, така ли, блазе ви?! Широки души имате вие, щастливци сте вие, мен пък, щот съм особняк, изобщо не ме задоволяват!

Затова предлагам дискусия, и то спешна, и то с участието не само на граждани, не само на обезпокоени родители (такива има ли изобщо?!), но и на ръководни длъжностни лица от образователното ведомство, които предлагам да ги поканим със специална покана. Да, предлагам "кръгла маса" по проблемите на "дистанционното обучение" в училищнито общности на Пловдивска област (като начало), която да се проведе дистанционно, онлайн, като за целта излизам с инициативата да поканим тъй блаженстващите сега по време на очертаващата се да бъде безкрайна ваканция отговорни длъжностни лица в образованието в Пловдив и областта, а именно г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, ще поканим и експерти от РУО, ще поканим и няколко директори, които минават хем за много изпълнителни и послушни, иначе казано, за "добри", хем за... "иновативно" и дори "авангардно", моля ви се, "мислещи", примерно като директорката на тъй славната ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова, директорката на МГ г-жа Веселина Карапеева, директорката на ХГ г-жа Соня Киркова и също така ще предложим на всички интересуващи се от поставения проблем директори, експерти, учители да се включат в дискусиите, а пък ний, от групата на небезразличните граждани, ще предложим място и организация на срещата; казахме, тя ще се проведе дистанционно, ще я насрочим в удобно за всички време, ще пратим поканите, пък да видим дали някой ще се отзове. Тази в общи линии ми е идеята, ще поканим и омбусманът на Пловдив инж. Борислав Стаматов, шефа (заместник-кмет) на образованието в общината г-н Стефан Стоянов ще поканим и пр.

Мисля, че такова "мероприятие" е необходимо в тези усилни, но за сметка на това и прекалено блажени за властващата администрация в образованието дни. То е необходимо особено много обаче за вас, гражданите, за вас, родителите; не зная давате ли си сметка колко е необходима такава една дискусия, такава една "кръгла маса": дано си давате поне отчасти сметка за това! Скоро ще научите кога ще се проведе срещата, ще изпратим и поканите, ще сторим нужното, пък да видим какво ще произлезе. На мен лично ми е много любопитно, а вас интересува ли ви какво ще стане с тази идея и инициатива?! ... (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)