ОТВОРЕНО ПИСМО, АПЕЛИРАЩО ЗА ЦЯЛОСТНО ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА СКАНДАЛНИЯ КАЗУС ОКОЛО ПОВЕДЕНИЕТО НА ТЪЙ СВОЕНРАВНАТА ДИРЕКТОРКА НА ПЛОВДИВСКАТА ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН"

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ДОБРОНАМЕРЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО, АПЕЛИРАЩО ЗА ЦЯЛОСТНО ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА СКАНДАЛНИЯ КАЗУС ОКОЛО ПОВЕДЕНИЕТО НА ТЪЙ СВОЕНРАВНАТА ДИРЕКТОРКА НА ПЛОВДИВСКАТА ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН"

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Решихме да Ви изпратим едно писмо, което е написано преди две години; взехме го от Фейсбук-страницата на г-жа Maria Vassileva, която е съпричастна на нашата група на небезразличните граждани още от създаването й. Смятаме, че това писмо съдържа не само чисто познавателен и исторически смисъл, но и притежава твърде актуално значение – в светлината на последиците от деянието на знаменитата директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; сега, от перспективата на случилото се в изминалите две години от първото публикуване на това писмо, още по-добре може да се оцени какво е трябвало да бъде направено тогава, с оглед на това здравият разум да вземе надмощие над суетните и тъй разрушителни емоции на самозабравили се властници.

Какви са последиците ли? Ами ето какви: г-н Грънчаров, дългогодишен преподавател по философия и гражданско образование в това знаменито и елитно пловдивско училище след второто си опраскване-уволнение вече три години е без работа, той беше изхвърлен от училището по такъв груб и грозен начин, че в крайна сметка фактически загуби преподавателските си права, беше остракиран от образователната система, беше поставен в унизително положение едва-едва да оцелява, цяло чудо е, че все още е жив, вероятно само по Божията воля той все още издържа на страшното изпитание; неговата съпруга, също учителка, също беше уволнена месец след неговото уволнение и също трета година не може да си намери никаква учителска работа в Пловдив и областта; случайно ли е това тъй пагубно и несправедливо отмъщение?!

Едва ли е случайно, ето защо смятаме така: веднага след уволнението си през м. март 2017 г. г-н Грънчаров излиза на граждански протест на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", протестира всеки дни дни наред, седмици, директорката наред упорито мълчи; по едно време изпраща "парламентьор", за тази мисия използва безукорно честния учител по немски език г-н Георги Тодоров; той предава посланието й, което, в частност, съдържа и този многозначителен пункт: "Кажи на Грънчаров, че ако не престане незабавно с този протест, ще направя така, че не само той, но и съпругата му няма да си намерят никога повече работа като учители не само в моето и нейното училище, но и в нито едно друго училище!".

Е, г-н Грънчаров не се поддаде на заплахата и продължи да протестира, протестът му под надслов "За свобода и демокрация в образованието - и против политически мотивираните репресии и уволнения на учителите с новаторски и творчески манталитет"продължава 77 дни. Директорката не отстъпва, не сяда на масата на преговорите, конфликтът между учител и директор се пренася в съдебната зала. Знаем как завършва този трудов спор: г-н Грънчаров спечелва делото на ниво Окръжен съд, директорката сменя адвоката си и по този начин успява да издейства преразглеждане на делото от... Върховния Касационен съд! Така тя успява да спечели постигне грандиозен успех: печели първото си дело срещу нейна заповед, до този момент всички такива дела безславно е загубила, включително и делото срещу първото уволнение на същия този Грънчаров, направено по абсолютно същия смехотворен мотив "не става за учител, липса на качества да бъде учител".

Както и да е, но ето, тъй злокобната директорска заплаха, отправена по времето на самия граждански протест, се сбъдва изцяло, дали това се дължи на пророческия, на поразителния ясновидчески дар на директорката или се дължи на нещо друго, не толкова мистично?! Ние не знаем това, но е факт, че и г-н Грънчаров, и съпругата му в тия години кандидатстват десетки пъти за вакантни учителски места по техните специалности не само в град Пловдив, не само в училищата в Пловдивска област, но и в училища от други области, и никъде не успяват да си намерят работа! (В годините преди това такова нещо не им се е случвало никога!) Как е възможно това, многоуважаеми г-н Министър?! Каква е тази орисия, какво, тези двама учители трябва да бъдат тормозени докато са живи ли? Или идеята е направо да бъде изцяло съсипан животът им?

По този пункт в момента разсъждава Прокуратурата в Пловдив, провеждаща свое разследване по жалба на г-н Грънчаров. Скоро ще разберем нейните тъй дългочакани заключения. И ето, в този контекст ни се струва, че публикуваният от г-жа Мария Василева документ е многозначителен именно в този момент. То хвърля обилна светлина с оглед цялостното разбиране на тъй многозначителния казус, около който и възникна нашата група на небезразличните граждани. Ние държим да запознаем с този документ и висшестоящите отговорни за станалото длъжностни лица и институции. Дълбоко сме убедени, че дойде времето за цялостно преосмисляне на скандалния казус около поведението на тъй своенравната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" тъкмо по отношение на стореното от нея спрямо г-н Грънчаров най-вече, за което и апелираме.

Ето, прочие, този документ, който именно може да ни помогне изключително много в тази насока. С оглед съответните отговорни длъжностни лица най-вече да успеят да се освободят от заблудите си, в които бяха вкарани в резултат на усилията на неуморната директорка на въпросното училище, тя пък беше подпомогната в тази насока (заблуждаването им!) от някои високопоставени служителки на пловдивското РУО:

(Публикувано за първи път на 17 април 2018 г.)

До госпожа Стоянка Анастасова

Директор на ПГЕЕ Пловдив

До госпожа Иванка Киркова

Началник на РУО Пловдив

С копия до: Различни български медии

Блогът на Ангел Грънчаров

Преди делото, което е утре, не знам дали изобщо ще прочетете това писмо. Но все едно, пиша Ви, защото искам да знаете и моята истина.

Без значение е какъв ще бъде резултатът от делото, моето мнение няма да се промени.

Вие ще постъпите разумно само ако се споразумеете с Ангел Грънчаров преди да е започнало делото утре. Иначе неприятностите ще продължат.

Това намиране на пресечна точка между Вас и него е трябвало да се случи преди години. Не сте пожелала това и тези дълги години тормоз за Вас и Господин Грънчаров се дължат на това нежелание от Ваша страна, защото от негова беше на лице.

Не се справихте навреме, дори на два пъти се стигна до уволнения и дела в съда.

Преди да станете директор на училището сте били в колегиални и дори приятелски отношения с него. Какво се промени след като поехте поста директор? Защо се настроихте против него?

Мисля, че и по-рано сте знаели добре, що за преподавател е Грънчаров, но сте го одобрявали.

Кога започна да Ви пречи?

Когато противоречеше на нескопосаната система на образование?

Когато искаше да го оставите да прави експериментите си?

Когато Ви намекнаха някъде „отгоре", че политическите възгледи на Грънчаров не съвпадат с техните интереси?

Когато колегите му започнаха да донасят в кабинета Ви, че не е толкова добър учител, колкото си мислите?

Когато вече загубихте представа кое ги кара да злепоставят Грънчаров пред Вас – завистта, злобата, или сервилниченето?

Когато успяха да го очернят и им повярвахте?

Когато започна да се противопоставя на Ваши решения и да ги оборва?

Когато често правеше предложения и искаше дебати на педагогическите съвети?

Когато почувствахте, че може да изгубите мястото си на директор?

Въпросите са реторични, не ми отговаряйте, моля, но помислете на колко от тези въпроси отговорът е: "Да, оттогава не мога да го търпя!".

Има още толкова много подобни и незададени въпроси!

Сама признахте в мое присъствие, че ако не беше описвал ставащото в училище в блога си, нямаше да бъде уволняван. Това за съжаление автоматически Ви уличава в лъжата, че го уволнявате поради несправяне с работата. Търсили сте повод да се отървете от него и сте използвали лъжа, като сте се потрудила доста, за да изглеждат нещата правдоподобно.

Писала съм нееднократно в блога на Ангел Грънчаров реплики, коментари, въпроси, обръщения към Вас, но Вие не се чувствате длъжна да отреагирате на това, как мислят обикновените хора.

Няма да обяснявам тук колко необосновано е становището Ви "некадърен учител", би отнело много време. Мястото на този разговор не е тук и едва ли Ви интересува, че това становище не е нужно да се обосновава, тези, които упражняват учителска професия са на ясно.

Но за да стане малко по-достъпно на тези, които не са в течение какви са императивите на времето относно обучението и възпитанието на учащите се, ще публикувам тук една много малка част от изискванията към учителите в едно швейцарско училище, в което учат моите внуци.

Имате най-долу линк към цялостния официален документ, който получихме ние като родители.

Децата ни са в начално училище и съм превела и копирала тук само частта от изискванията за социално и емоционално възпитание на подрастващите.

Много държа да ми отговорите на кои от тези изисквания не отговаря Ангел Грънчаров, макар че за горния курс изискванията не са изобщо тези - посочените тук са тази учебна година, първи срок, за 6, 7, 8, 9-годишните деца.

СОЦИАЛНИ И ЕМОЦИОНАЛНИ УМЕНИЯ

Детето трябва да бъде приучено:

- Д разсъждава и действа самостоятелно

- Да защитава и отстоява лично мнение

- Да приема мнението на другите

- Да застава зад мнението на друг

- Да идентифицира своите лични качества

- Да изразява собствените си нужди

- Да има добро самочувствие

- Да показва позитивно отношение

- Да работи добре самостоятелно и в група

- Да поема отговорност за собствените си действия

- Да проявява грижа и оказва помощ към другите

- Да се отнася с респект към своето, чуждото и училищното имуществото

- Да показва уважение към съучениците си

- Да показва уважение към по-възрастните

- Да показва своята независимост и че може да се разчита на нея

- Да разрешава конфликти по правилен и справедлив начин

- Да приема културните различия

- Да поема лични рискове

- Да формулира и отправя конструктивна критика към другите

- Да приема конструктивна критика от другите

И за неук човек става ясно, че в българската система за образование в горния курс не постигаме това, което те постигат в началния.

Господин Грънчаров без да е пряк наблюдател на швейцарската система сам е стигнал до заключенията и отговаря на тези изисквания, това твърдя аз, познавайки добре българската и швейцарската система и резултатите от двете.

Този учител има призванието да бъде учител.

Български деца имат шанса да работят с човек, който не се побира в понятието учител, защото едновременно с това е писател, философ, психолог, критик, издател, редактор, блогер, общественик и, най-важното, етикет на ерудиран, искрен и почтен човек.

Не разбирам много от юридически въпроси, но Вие като директор сте длъжна да спазвате човешките права – да спазвате задължението си другите, ученици, педагогически съветник и учители да не се намесват в определени дейности на личността, в случай, че тя притежава дадените права. Имате задължението да осигурите реализирането на правото на дадена личност да действа свободно и в съответствие със своя професионален дълг и интерес. Другите, в това число Вие, инспекторката Кръстанова и дори съда нямате право да се намесвате в определени дейности на личността Ангел Грънчаров, ако тя има дадените договорени права – в случая преподавателски.

Моля Ви, прекратете това опозоряващо Ви дело, няма друг разумен изход.

Желая Ви здраве и разум, но успех в това дело – не!

ПОДПИС: Мария Василева, учител

Пловдив, 17 април 2018 год.

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Този документ говори много. Ще се радваме написаното и казаното в него да Ви подбуди да се замислите по-сериозно върху цялата тази безпрецедентно скандална история около тормоза на един български учител и на неговата съпруга, също учителка, който – представяте ли си! – беше осъществен от високопоставени властващи администратори в българското – обществено и гражданско, а най-вече човешко, личностно центрирано! – образование и, представяте ли си, възпитание! 

Приятни размисли Ви желаем, а още повече ни вълнува това до какви заключения ще стигнете в крайна сметка! Ще бъдем особено доволни ако имате добрината да ни съобщите до какви изводи сте стигнали, за което предварително Ви благодарим!

17 април 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите)

НАВРЕМЕННА И БЕЗКРАЙНО ПОЛЕЗНА ИНИЦИАТИВА, СВЪРЗАНА С ОБОГАТЯВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА

До г-н Здравко Димитров, Кмет на Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

До директорите на всички пловдивски гимназии

ДО МЕДИИТЕ

НАВРЕМЕННА И БЕЗКРАЙНО ПОЛЕЗНА ИНИЦИАТИВА, СВЪРЗАНА С ОБОГАТЯВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА

от групата на небезразличните граждани

Уважаеми господин Кмет,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин омбудсман,

Уважаеми дами и господа директори на пловдивските гимназии,

Разумните хора добре знаят, че всяка криза освен че е изпитание на нравствените сили на човеците е и шанс за промяна, за раждане на нещо ново. В този момент на изпитание на всички нас ние, небезразличните граждани, решаваме да предложим една идея, свързана с обогатяването и осъвременяването на обучението на младите хора, на учениците. Ето за какво става дума.

Преди няколко години по предложение на бившия Кмет на Пловдив Иван Тотев беше закрит Междуучилищният център за трудово политехническо обучение (МУТЦПО), но базата му, намираща се зад сградата на бившия Техникум за обществено хранене, беше запазена. Да напомним, че сградата и работилниците навремето са били оборудвани в голямата си част от занаятчийската камара в немския град Кобленц. Те останаха за да се използват за нуждите на средното професионално образование на пловдивските младежи.

Появиха се обаче слухове, че сградата ще бъде съборена за да се прави паркинг на нейно място; не сме наясно дали това вече е сторено, ако е сторено, то е равностойно на престъпление. Тогава Кметът Иван Тотев пбеше заявил пред съветниците, закрили Центъра, че не се закрива дейността, а се променя начина на ползването му поради неефективността му в момента. Е, ние смятаме, че дойде момента да се възобнови дейността на този център, а начините и формите на неговото използване, за възраждане на дейността му предлагаме да станат център на предстоящ широк демократичен дебатсред обществеността на нашия град.

Надяваме се, че многоуважаемите директори на пловдивските гимназии ще проявят инициативата, под ведомството на г-жа Началника на РУО-Пловдив, да организират по подобаващ начин дискусиите с широко участие на ученици, родители, учители, граждани, в които, убедени сме, ще се родят прекрасни и плодотворни идеи за ефективните начини за обогатяване и за съвременно използване на базата на бившия Междуучилищен център за трудово политехническо обучение, известен в града ни като МУТЦПО. Ние като начало предлагаме в него да заработят кабинети-работилници по дървообработване, металообработка, шивачество, готварство, техническо чертане, електроника и да се добави учебно поле поне от 40 декара с овощна градина, оранжерия, открито пространство и лозе. В нашите среди, в средите на групата на небезразличните граждани имаме талантливи и ентусиазирани млади хора, специалисти в различни области на знанието, техниката и производството (примерно като агроном Николай Димов), които биха могли да бъдат привлечени в работата на възродения Център – и да преобразят и интензифицират неговата многообразна дейност.

Това е нашето съвсем навременно и очевидно твърде полезно предложение. Сега, след като учениците разбраха, че има и други, съвсем съвременни начини за обучение, примерно дистанционното (онлайн) обучението, ще бъде много подходящ момент, при връщането им в училищата, да им бъде предложена възможността да започнат да практикуват по нов, различен начин обучението си, което, убедени сме, ще предизвика техния интерес и ентусиазъм. Знаем как индустрията ни изпитва страшна нужда от добри специалисти. В тази връзка смятаме, че в предстоящите дебати по възраждане на дейността на Центъра трябва съвсем сериозно да се обсъди възможността и на учениците от по-малките класове да се предложи съобразено с тяхната възраст подходящо и съвсем съвременно практическо обучение, според възможностите на обновения и осъвременен Междуучилищния център.

Ще се радваме този път на нашето предложение да откликнат позитивно и ръководството на града, и ръководството на пловдивското образование, и директорите на пловдивските училища; дълбоко сме убедени, че идеята и инициативата ни ще бъде горещо подкрепена от гражданите, родителите, учителите и учениците в нашия град.

12 април 2020 г., Цветница, Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, 

упълномощени от групата на небезразличните граждани 

да водят кореспонденцията с институциите)

ПРЕДВЕЛИКДЕНСКО ОТВОРЕНО ПИСМО, НАСТОЯВАЩО ЗА ДОБРОВОЛНО ПОКАЯНИЕ НА СЪГРЕШИЛИТЕ ВЛАСТНИЦИ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Цвета Караянчева, Председател на Народното събрание на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ПРЕДВЕЛИКДЕНСКО ОТВОРЕНО ПИСМО, НАСТОЯВАЩО ЗА ДОБРОВОЛНО ПОКАЯНИЕ НА СЪГРЕШИЛИТЕ ВЛАСТНИЦИ

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо омбудсман,

Чувстваме се длъжни (след обсъждане в нашите среди) да подкрепим питане, отправено до нас от страна на г-н Ангел Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование, който, като капак на всичко останало, не само беше безпощадно репресиран по чисто политически причини от самозабравили се властващи бюрократи в пловдивското образование, но и в крайна сметка беше лишен от преподавателски права и дори остракиран жестоко от образователната система, т.е. стана жертва на безпрецедентна разправа, истинската мотивация за която е да му бъде отмъстено заради това, че той си позволи да води неравна борба за промяна в анахроничната система и за непосредствена и практическа реална демократизация, либерализиране и декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности; за наш срам не някой друг, а г-н Грънчаров пак постави ето този актуален въпрос в крайно влошилата се ситуация напоследък около извънредното положение около безумната пропагандно-медийна кампания против т.н. "корона-вирусна епидемия":

Мое питане до небезразличните граждани: да мрат ли безработните учители?!

Позволяваме си да добавим, че безработните учители са в значително по-тежко положение от безработните артисти и други културни дейци по причина на това, че тяхната безработица е от времето преди кризата с вируса. Ето какво пише в блога си г-н Грънчаров, смятаме, че сме длъжни да направим нужното то да стигне и до Вас:

Важен въпрос към гражданите, които не сте безразлични; става дума за това: да мрат ли в тежката ситуация безработните учители?!

Тия дни заради епидемията и извънредното положение чувам, че Министерството на културата се било загрижило за безработните артисти ("самоосигуряващите" се, т.е. работещите на хонорар), щели да ги подпомагат парично и с безлихвени заеми; та в тази връзка ми хрумна: а не е ли добре да запитаме МОН за това какво ще става в тази тежка ситуация с безработните учители - те да мрат ли?! Не трябва ли да бъдат подпомогнати и те някак за да оцелеят? (Или на нас вече учители не са ни нужни, занапред ще я караме вече без учители?!) Защо културните дейци да бъдат подпомагани, а образователните да бъдат оставяни на произвола – и да продължават да живеят едва-едва в безкрайно унизителното мизерно съществуване?

Това, че аз, примерно, за да не умра от глад, съм принуден да работя като нощен пазач, едва ли е решение, което да може да ме спаси особено сега, в тия тежки условия; да, с нищожната минимална заплата трудно се оцелява, да не говорим за това как ме убиват преживяваните унижения! (Съпругата ми е също учителка, също е безработна, едва оцеляваме с моята минимална заплата!)

Та по този пункт си позволявам да ви запитам: как мислите, дали не е добре да подготвим едно запитване до МОН, пък и до Премиера в този дух?!

Дотук е текстът на публикацията на г-н Грънчаров, която ние цитирахме в нейната цялост. Държим в тази връзка да добавим следните нови моменти:

● По наше мнение не е справедливо по време на извънредното положение работещите на трудов договор учители да си стоят по домовете и да получават пълните си заплати, а в същото време безработните учители да са оставени на пълния произвол и да мизерстват, да се чудят как да оцеляват;

● По наша преценка т.н. "дистанционно обучение", което след бодряшките изявления на г-н Министъра уж било "въведено предсрочно" и дори "най-ефективно", е поредна "Пунта Мара" на МОН, по наша информация реалната картина е съвършено друга, на пръсти се броят учителите и училищата, които успяха да направят нещо смислено по този пункт, а повечето учители и училища само имитираха някаква дейност, за хвърляне на прах в очите на висшестоящите; на хартия, по документи, в отчетите, всичко е прекрасно, е толкова прекрасно, че повече не може да се желае, да де, но всички знаем, че отдавна на хартия в рамките на догмите и стереотипите на системата всичко е прекрасно; но, уви, това съвсем не е така в действителност и реално; иначе казано, в тези документи, многоуважаеми адресати на това отворено писмо, най-безобразно се лъже, а МОН прекрасно знае това, но и то лъже, с оглед да хвърля прах в очите на по начало съвсем безхаберния масов български данъкоплатец;

● По нашето дълбоко убеждение не е справедливо безработни учители (примерно като същия този г-н Грънчаров) да правят нещо реално и то не от вчера `включително и в сферата на дистанционното или онлайн-обучението на младите хора!), да го правят при това напълно безвъзмездно, по чисто идеалистични подбуди, а в същото време МОН да си затваря очите за това - и да хвърля нашите пари, парите на нас, данъкоплатците, на послушните типови учители, които уж, видите ли, били нещо променили едва по принуда и по заповед отгоре, и то в условията на извънредното положение;

● Смятаме, че МОН е добре все пак да не подценява толкова интелигентността на българския данъкоплатец, вярно е, огромното мнозинство от него е в летаргично състояние, но има и такива като нас, които не спим, които бдим – и при това сме готови да се борим за същностна промяна, за спиране на безобразията, на "Пунта-Марите" на самодоволната властваща министерска, регионална и директорска бюрокрация; ние продължаваме да се борим за истинска промяна към добро в сферата на образованието, а Вашето безразличие няма да ни откаже от борбата;

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Защо за тежката ситуация в образованието мълчите така упорито? Не схващате ли, че тук е разковничето на промяната към добро в цялото общество? Не разбрахте ли, че без действителна и практическа реална демократизация в образованието, т.е. без свобода на учителите и учениците, пък и на родителите, т.е. на всички реални участници в процеса на образованието, нищо смислено не може да бъде направено, щото този стар и порочен манталитет, а именно всички да чакат само разпоредби, заповеди и инструкции отгоре, отдавна е дошло времето да бъде изкоренен до корен?! 

Уважаеми господин Премиер,

В тази криза около истерията по повод тъй мистичния "корона-вирус" ние, гражданите, като върху длан видяхме основния порок на Вашата политика: Вие, г-н Премиер, без капка неудобство демонстрирахте беззаветната си вярност към догмите на по същество комунистическото презрение към личността и нейната свобода, на тоталното недоверие и неуважение към нас, гражданите: заложихте на принудата, на насилието, на репресиите, на заповедите, на наказанията, на шантажа, на гаврите, т.е. без капка свян демонстрирахте антидемократичния си манталитет; арестувахте целия народ по домовете, а можеше просто най-убедително да обясните на нас, хората, на нас, разумните същества, че се налага, примерно, да пазим "социална дистанция", да внимаваме и прочие; пропиляхте без замисляне великолепния шанс да стимулирате нас, гражданите, да покажем способността си самостоятелно и свободно да решаваме и да се грижим за собственото си здраве и за живота си; по принуда може да се действа само спрямо ония граждани, които вече са показали, че не разбират що е свобода, а не спрямо абсолютно всички, което не само е несправедливо, но е и обидно; защото сред нас има немалко граждани, които сме доказали, че умеем да живеем според повелите на разума и изискванията на човешката свобода. Другояче и накратко казано, Вие, г-н Премиер, с политиката си по последната антивирусна кампания обидихте целия наш народ - защото без капка неудобство показахте, че за Вас специално народът е нещо като стадо, което се нуждае от своя пастир, въоръжен с тоягата, със сопата. Така не стават тия неща в съвременния свят, доста сте се объркал нещо, продължавате да робувате на ретроградни, доказано вредни и неефективни представи и за живота, и за властта, и за политиката изобщо, което е непоправим недъг; по тази причина ни се налага за пореден път да искаме Вашата доброволна оставка. Сторете нужното,оттеглете се доброволно, за Ваше добро е, просто така не стават нещата както си ги представяте, отстъпете мястото си за по-кадърни, образовани и съвременно мислещи хора. Нима 10 годинки във властта не Ви стигнаха? Има ли смисъл да продължавате да се натискате във властта – та да се орезилявате напълно?!

Уважаема госпожо омбудсман,

В последните събития в свидното ни отечество властващите си позволиха по арогантен начин да потъпчат ред най-фундаментални права и свободи на гражданите, а Вие стоически мълчите, защо го правите?! Нима не съзнавате отговорностите на длъжността, на която сте избрана, отговорността, с която сте натоварена? Защо не реагирате никак - за да не загубите поста си ли? В тази връзка искаме да прибавим и още нещо, което по наша преценка е прекалено показателно и изразително, то демонстрира дълбоката криза на институцията, която възглавявате.

Във връзка с последното наше отворено писмо, което Ви изпратихме преди около седмица, омбудсманът на Пловдив инж. Борислав Стаматов си позволи да отправи по телефона директни заплахи спрямо г-н Любен Воденичаров по-специално, казал му е дословно следното: "... Как смеете да подписвате такъв документ, съзнавате ли каква отговорност поемате, нима не Ви е страх, че и на Вас може да се случи същото, а именно да бъдете извикан да давате обяснения в прокуратурата, така, както това се случи на Николай Димов?!...". Предаваме смисъла на казаното от него на нашия активист, не гарантираме, че това са точните думи, но за смисъла и за същината на внушението гарантираме. Питаме се: откога омбудсманите в свидното ни отечество се държат така сякаш са нещо като "рекламни агенти" на прокуратурата и на... народната милиция?! На кой свят изобщо, питаме се, живее пловдивският омбудсман, след като е дръзнал да си позволи такова едно недопустимо поведение?! Излиза, че той е способен да потъпче всички правила и закони, само и само за да угажда на властващите, които са го удостоили с честта и с привилегията да заеме тъй апетитния иначе пост?! Уведомяваме Ви за това екстравагантно поведение на г-н Стаматов и се надяваме, че ще предприемете длъжните стъпки да сезирате органа, който го е избрал, за случилото се, което, по нашето убеждение, е достатъчно основание г-н Стаматов да бъде освободен от длъжността, която заема (заема я уж временно, пък това временно се оказа доста продължително, трае години наред!) Надяваме се г-н Стаматов, като осъзнае какво е направил, сам да се покае и сам да си подаде оставката; ще ни се да вярваме, че той има нравствената сила да стори това, което трябва – в създалата се безпрецедентна ситуация около недопустимо грубото поведение на пловдивския омбудсман.

Да, моралът не е нещо, което е "несъществено" или пък "безобидно". По нашето разбиране той е най-фундаменталното нещо, той е здравият темел на всичко човешко, а политиката пък съвсем не бива да се превръща в нещо античовешко – като загуби своята морална и етична основа. И това бяхме длъжни да изтъкнем – за кой ли път вече.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Нашият Парламент под Вашето ръководство стана нещо като трансмисия за провеждане на волята и хрумванията на "силния човек", именно г-н Премиера, когото вече народът възприема за нещо като самозван падишах на България. Доста сте се объркала в представите си, че такава следва да е същината на Вашата работа. Поведението Ви показва, че хал-хабер си нямате що е това демокрация, слугувайки на Премиера, Вие потъпквате Конституцията, в която сте се клела. Минималният човешки морал изисква незабавно да си подадете оставката и не само да се покаете за стореното, но и да поискате прошка от нас, суверена, от нас, народа, от нас, гражданите, които не сме безразлични. А иначе ако продължавате да залагате на безочието, стойте си начело на бутафорния Парламент колкото искате още...

И какво, след това писмо с нас вече наистина ли ще се заеме Прокуратурата?! Откога на гражданите в свидното ни отечество е строго забранено да мислят и открито, публично, на глас да заявяват какво мислят?! Откога да мислиш и да говориш за обезпокоеността си е престъпление?! Или у нас Конституцията вече не действа?!

Пишем писмото си с плахата надежда да Ви повлияем поне малко от малко, що-годе или отчасти да се вразумите и да направите онова, което сте длъжни.

Ако не го направите, отсъденото пак ще се случи, по вече без вас. Сами решавайте кое е по-добре... за вас лично включително!

11 април 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, ВЛАДИМИР ПЕТКОВ-ТРАШОВ

упълномощени от групата на 

небезразличните граждани да

водят кореспонденцията с институциите)

БЕЗПОЩАДНО ЧЕСТНО ОТВОРЕНО ПИСМО ДО НАЙ-ВИСШИТЕ ВЛАСТВАЩИ ЛИЦА В ДЪРЖАВАТА

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Цвета Караянчева, Председател на Народното събрание на Република България

До г-н Иван Гешев, Главен Прокурор на Република България

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

БЕЗПОЩАДНО ЧЕСТНО ОТВОРЕНО ПИСМО ДО НАЙ-ВИСШИТЕ ВЛАСТВАЩИ ЛИЦА В ДЪРЖАВАТА

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми господин Президент на Републиката,
Уважаеми господин Премиер,
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Уважаеми господин Главен Прокурор,
Уважаема госпожо омбудсман,

Свидното ни отечество преживява тежък и съдбовно важен момент, в който не само вие, управниците, но и най-вече ние, гражданите (народът) трябва да сме на длъжната висота - и да поемем цялата отговорност за последиците от решенията и от поведението си. Преживяваме период на голямо изпитание, в който или ще докажем, че сме достойни да бъдем свободна и демократична, а също така и просперираща страна (без първото няма, не може да има второто, т.е. без свобода и демокрация няма и не може да има просперитет!), или ще се провалим и ще съсипем всичко постигнато в тъй епичния български преход - като допуснем да пропаднем в хаоса и кошмарите на анархията, на тиранията, на разгула на мизерията, насилието, произвола, страха и в крайна сметка и смъртта! Да, трябва да съхраним живота си, но и честта си; бъдещето ни ще бъде такова, каквото го направим ние самите, от нас все пак зависи ако не всичко, то поне най-главното.

Напоследък ние, небезразличните граждани на България (а ние в тия времена на изпитания ставаме все повече и повече!), с голямо безпокойство забелязваме как в управлението на държавата ни започнаха все по-ясно да изпъкват крайно злотворните тенденции, намерили място в живота на страната ни особено в периода след 2001 г.: вземат се безкрайно важни решения без тъй потребния пълноценен демократичен дебат в цялото общество; в името на единоначалието и поради копнежа на дадени слоеве към властта на "силната ръка" (на "твърдата ръка") всички решения в държавата ни в крайна сметка зависят от настроенията и хрумванията само на едно суетно, при това облечено в реалната власт лице (г-н Премиера), изживяващо се като авторитарен тартор и "последна инстанция на истината", а дебатът вътре в самите институции (най-вече в главната у тях според Конституцията ни, именнно Парламентът) е мижав, изкуствен, добре режисиран, има характера на пошла театрална постановка, оперета или дори водевил, игран от некадърни актьори, които повтарят заучени фрази, нашепвани им при това от задкулисни играчи и кукловоди; в държавата ни бляскава кариера правят предимно некадърниците и посредствените, кой знае защо те заемат и най-отговорни постове в администрацията и властта, тази сива, безлична маса е не само в Парламента, ами и на всички нива в държавната йерархия; по безобразен начин начело на Прокуратурата някакви задкулисни, мафиотски сили ни наложиха по недопустимо арогантен начин одиозно лице, което не само очебийно не е подготвено професионално-образователно за поста си, не само страда от абсолютно неверни, анахронични представи и за живота, и за функционирането на държавата, управлението и властта, не само е поклонник на отдавна отживели времето си авторитарно-мутро-милиционерски практики на регулиране и контрол на отношенията, но и като капак на всичко се отдаде на необуздан, безобразен политически мотивиран популизъм, "хората искат това, хората искат онова", "аз ще правя само това, което искат хората" (обаче казва това без да уточнява кои именно са хората, по чиято свирка той така усърдно рипа на хорото!), т.е. отдаде се на безсрамна демагогия, в стила на някогашния главен секретар на МВР Бойко Борисов почна да превръща работата си в медийно (телевизионно най-вече) шоу, вече се изживява като глезена и капризна телевизионна звезда и прочие, и прочие, загърбвайки изцяло ролята и функцията си, дотам, че ние, тия от гражданите, дето сме способни да мислим и да разбираме, започнахме да се питаме знае ли това лице изобщо за какво е на поста си, за каква работа е избран; горе-долу по същия маниер държавата се ръководи вече цели 10 години от главната звезда в нашето непресекващо политико-театрално (молим да ни прощават дейците на тия тъй достойни и велики изкуства, че използваме въпросните понятия и думи, то човек вече не знае какви думи, какви метафори да използва: за описание на случващото се в цялата му пищност дори и тъй богатият ни език ни се оказа доста беден!) шоу, резилище, позорище, сеирище..., тук, понеже по своя потенциал сме далеч от гениите Шекспир, Достоевски, Кафка, Бекет, Йонеско и кой ли не още от великите литературни светила, ни се налага съвсем да млъкнем, дори да онемеем; стигнахме дотам, че целият живот в страната и държавата ни е на път да замре, а целият народ, запрян в домовете си, е принуден да гледа... телевизионни фукльовщини и бабаитщини от сутрин до дълбока и късна нощна доба; за да бъдем порядъчно наплашени до смърт се намери дори и някакъв иначе твърде мил генерал-професор, наметнат със смразяващо кръвта ни черно расо с пагони, който от сутрин до вечер вещае, подобно на врачка, че ни чакат толкова страшни бъднини, че ако не се вразумим и не станем напълно покорни, послушни и изпълнителни, т.е. ако не започнем съвсем безропотно да изпълняваме строгите заповеди на властта, не само че ще измрем до крак, но и ще затрием родината си; за да е шоуто съвсем зашеметяващо отвреме-навреме избухват спорадични словесни престрелки между най-висшите ръководители на държавата, които изглежда имат задачата да имитират, че все още демокрацията ни не е загинала напълно, тотално и безвъзвратно, иначе казано, че агонизираща ни демокрация, така да се рече, все още шава; медиите станаха безумен, нагъл, арогантен и напълно користен рупор на властта, който е на път да надмине по бруталност дори и свинщината на агитационно-пропагандните центрове на властта от ерата на непрежалимия Правешки простак, сиреч, от ерата на не по-малко непрежалимия от дадени среди на оскотелия народец милиционеро-социализмо-комунизъм; който дръзне в тази отровна атмосфера да каже нещо различно или друго, не само го плашат, че е проклет злосторник, враг и губител на душите на монолитно немислещата народна маса, но и подготвят законодателно респективните наказателни репресии, глоби и в перспектива, вероятно, и натикване в затвора или в концлагер; забрани, шантажи, всяване на страх, мании, паранои от какъв ли не род се ширят и култивират, с оглед народът да стане колкото се може по-бързо нещо като стадо, та властта да си отдъхне най-сетне от толкова проклетата демокрация, която ни отне комай всичко, нали така? Виждате, че изпитваме непреодолими трудности в ярка словесна форма да изразим сюрреалистичния абсурдизъм и дори пароксизъм на случващото се, просто откровено си признаваме, че нямаме сили за това, пък и нямаме претенции, че сме факири в тази област. Добре де, приемаме, че просто се опитахме да намекнем за отровената атмосфера, в която съществуваме напоследък, сега искаме да поемем по друг път.

Какво трябва да се прави в тази заплашваща да стане хептен кошмарна обстановка ли? Кое е разумното поведение ли? Къде да търсим изхода от положението, как да изтикаме от рядката, но дълбока кал (на популизма-демагогията, сиреч, на обезумяването и най-вече на войнстващия аморализъм!) затъващата общобългарска каруца? Ще се осмелим да предложим своето виждане; ето нашите предложения, които постигнахме благодарение на неспирно водещия се в Мрежата горещ дебат; опитахме се да синтезираме в конкретни предложения най-важното от него:

- Никъде не е казано, че извънредното положение заради битката с корона-вируса може да суспендира действието на Конституцията и законите и то до степен, че да бъдат погазени най-базисните, фундаментални човешки права; дами и господа управляващи, клели сте се в Конституцията и народа, имайте добрината да спазвате техните норми, а ако сте забравили съвсем какво пише там, първом седнете да разучавате Конституцията, това изобщо няма да навреди на управленския плам, показващ напоследък все по-ясен крен към тъй сладките съблазни на авторитаризма, сиреч на тиранията;

- Поучете се от вековната народна мъдрост, примерно осъзнайте, че за да се спасим от бълхите все пак не е нужно да си изгорим не само юргана и дюшека, но и целия дом, нали така?

- Всички ние (за жалост това важи дори и за по-младите: щото те приемат пасивно ограничеността на възпитателите си!) сме обременени от отровите, от аморализма, от лъжите на изцяло погрешното и изкривено комунистическо възпитание, не бива да позволяваме в извънредно-тежката обстановка да почнат да се възпроизвеждат, да се разцъфтяват дори неговите толкова коварни стереотипи, водещи, както опитът на живота и на историята показа, до кошмарни последици; затова си позволяваме да ви призовем: следвайте отдавна доказалата предимствата си мъдра философия и така проникновена житейска стратегия на Христовото учение, чиято духовна мощ е способна да акумулира тъй потребните ни сили в този толкова решаващ за бъдещето ни момент! В този смисъл, понеже, за жалост, и църквата ни (пък и, за жалост, нейните работници, именно свещениците, особено по-висшите!) е обременена от пораженията на атеистично-материалистичната проказа, ви съветваме освен Конституцията колкото се може по-често да четете и Свещеното Писание; няма друг начин да утолим жаждата в душите си освен този: да пием от този най-чист извор!

- Позволяваме си, както се забелязва вече, да призовем към коренен духовен поврат, поврат в съзнанията и в душите; в кризисни времена ние винаги получаваме този шанс да променим самите себе си, ако в променената обстановка си останем все същите, рискуваме не само много да се изложим, но и да се провалим; нашият провал като личности и човеци ще доведе до неминуем провал не само държавата ни, но и страната ни! Тази злокобна възможност не трябва да я допускаме по никой начин!

- От всички нас се искат жертви, но не палиативни, лицемерни, демонстративни, демонстративни и демогогски, а истински; не да казвате "Няма да си увеличим заплатите, но няма и да ги намалим - за да можем да даряваме бедните и страдащите, т.е. с чужда пита ще правим помен!", както вече дръзнахте да се погаврите с нас, а се искат истински жертви; по тази причина като начало и като пример ви предлагаме коренна и цялостна административна реформа, свеждаща се поне до 50% намаление на държавната администрация; по този повод ви предлагаме да прочетете ето този текст Сега е момента да бъде съкратена разплулата се, корумпирана и паразитираща половинмилионна бюрокрация!, като при това си позволяваме да ви посъветваме: не механично трябва да бъде рязан и съкращаван размера на гигантския бюрократичния октопод, а по решителен, истински, верен начин, именно по начина, по който това направи преди няколко години в Грузия доказалият се реформатор Михаил Саакашвили: всички до един чиновници, които са се дискредитирали в служене на корумпираната система, е справедливо да бъдат освободени от службата си, а за длъжностите в една реформирана из основи, малка, ефективно, пределно прозрачно и модерно работеща администрация следва да бъдат проведени истински конкурси, които да не бъдат опорочавани по досегашния чисто партизански нечестен тертип; ето, кризата дава шанс да бъде свършена тази най-важна задача, отлагана толкова много години; ако изпуснем благоприятния момент, после ще бъде късно: тиранията на самозабравилата се, пределно корумпирана и деморализирана властваща бюрокрация е един от главните фактори за задържането на развитието на страната ни по пътя на достойнството и просперитета!

- Пандемията от корона-вируса и извънредното положение предизвикаха зорлем апробирането на един нов, модерен и доста ефективен метод на обучение какъвто е т.н. дистанционно (онлайн) обучение, което пък, от своя страна, може да изигре ролята на детонатор за отприщването на тъй дълго задържаната от властващата образователна бюрокрация коренна и същностна реформа на многострадалната ни образователна система, ядро на която реформа е непосредствената и практическа реална демократизация, либерализиране и по същество декомунизация на отношенията в конкретните образователни общности; когато, в съответствие с горния пункт, всички до един самозабравили се властващи директори на училища, регионални и централни министерски чиновници, изживяващи се като всевластни феодали-господари, бъдат уволнени, тогава, на тази чиста основа, по съвсем демократичен начин ще се формират жизнеспособни и пълноценни отношения и живи общности, заниващи се с възпитание и образование, способни да се справят по напълно нов начин с предизвикателствата на съвременния живот, т.е. ще заложат твърдите основи на едно наистина модерно образование, каквото следва да е българското образование в нашия тъй авангардно мислещи и живеещ ХХI век.

- За сегашното сътресение на здравеопазващата ни система, която страда от страшни пороци, тук няма да говорим, но пак държим да отбележим, че те по парадоксален начин дават шанс и тази затънала в корупция и аморализъм (разврат) система да бъде из основи реформирана и осъвременена; как ще стане това ще реши обществото чрез съответния пълноценен демократичен дебат, в който ще изкристализират съответните работещи и разумни решения.

- Катастрофалното състояние на съдебната система е най-страшният тумор на агонизиращата българска демокрация и държава. Като начало на промяната към добро ние, небезразличните граждани, предлагаме:

- Незабавна оставка на ония членове на Висшия съдебен съвет, които участваха в тъй компрометиралата ги публично-задкулисна едновременно операция по налагането на удобен за мафията главен прокурор; ако всичките тия лица не проявят нужния морал сами да си подадат оставката и да поемат отговорността за стореното, тогава те следва да бъдат освободени от длъжност по извънреден начин, съобразен със съответните спешни промени в законодателството; но този гаф с налагането на въпросното лице на тъй отговорния пост на главен прокурор трябва незабавно да бъде заличен по единствено възможния и достоен начин, който ние, небезразличните граждани, предлагаме;

- От само себе си се разбира, че предлагаме на лицето Иван Гешев сам да си подаде оставката от поста, на който беше наложен по толкова екстравагантен и недопустимо нагъл начин; ако това лице не намери нужното мъжество и достойнство да стори това без принуда, то по съответния екстраординарен начин другите власти следва да използват целия си морален и властови ресурс въпросното лице да освободи поста си и в съответвие с длъжните промени в Конституцията на този възлов пост следва да бъде избрано лице, имащо не само нужната професионална подготовка, но и респектиращ нацията морал и личностно достойнство; прокуратурата не е нито менте-оперета, нито телевизионно звездно шоу, нито чалготека, тя е нещо съвършено друго.

- Разбира се, за да настъпи предлагания поврат, са необходими длъжните фундаментални и решителни промени в съзнанията на гражданите, на обществото, на нацията; ние не сме неспасяеми идеалисти и не вярваме в утопии; за целта трябва незабавно да бъде уволнен целия състав на СЕМ и да се проведе пълна реформа в медийната област; компрометираните в непристойно и продажно (за съответните облаги) служене на властта медии (телевизии, вестници, сайтове и прочие) следва да бъдат наказани от нас, зрителите-данъкоплатци, с оглед да загубят властта си върху съзнанията, която крепи пагубното статукво вече толкова години; как ще стане това практически е труден въпрос, на който тепърва ще се опитваме да отговорим; като начало предлагаме целия бюджет на Обществената национална телевизия да бъде спрян и да бъде даден на единствената истински гражданска, народна и демократична телевизия, каквато е Пловдивската обществена телевизия; другият вариант е г-н Евгений Тодоров да бъде избран и назначен за генерален директор на БНТ (Кошлуков пак да се върне в руската телевизия АЛФА, където очевидно му е мястото!); с тия предложения целим пълното реално демократизиране на обществената телевизия, която е крайно време да започне да си изпълнява ролята; непростимо е малка и бедна частна медия като ПОтв да изпълнява ролята на българската обществена телевизия, а БНТ да харчи нахалост парите на данъкоплатеца - задоволявайки печалбарските интереси на разните там телевизионни и други мафии.

Уважаеми господин Президент на Републиката,
Уважаеми господин Премиер,
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Уважаеми господин Главен Прокурор,
Уважаема госпожо омбудсман,

Надяваме се разбрахте и се убедихте колко катастрофално е действителното положение в страната и държавата. Предложихме горното с оглед да предизвикаме дебат, това наше отворено писмо явно ще изиграе ролята на камъче, което ще цопне в смъртоносно-отровното блато на пагубното мутро-комунисто-ченгесарско статукво, от което и вие самите сте не само част, но също така сте и негово творение или порождение. Дали ще ви трогнем, с оглед на казаното, е доста съмнително, дали ще има някакъв ефект това писмо също е крайно несигурно; но нашата идея е да си изпълним дълга, да кажем истината, с оглед да помогнем, пък и съвестта ни един ден да е чиста. Знаем добре, че всичко зависи в крайна сметка от съзнанията на всички нас, е, по този начин, като се произнася истината пределно открито и гласно, се влияе тъкмо върху съзнанията; има съзнания, капсулирани в лъжи и хранещи се с лъжи, но с лъжи, за щастие, съвсем не може да се живее; благотворна и съзидателна е само истината, да, истината е тази, която освобождава съзнанията от веригите на догмите, на коварните лъжи, на остарели представи и на дискредитираните анахронични идеи (в каквито обикновено, за жалост, са оковани съзнанията на повечето неспособни към свободно мислене човешки, по-скоро човекоподобни същества!). Новото неудържимо ще наложи себе си, със и без нас, старото неотвратимо ще си умре и нищо не може да го спаси. По тази причина ние вярваме, че ще дойде денят, в който нашата мила България ще се освободи от тежестта на инертността, безхаберието и безотговорността, тегнещи като воденичен камък връз тялото на цялата нация, но целият въпрос сега е: защо трябва да плащаме толкова скъпи жертви за да стане това?!

Ще се радваме поне да се замислите върху казано, което изобщо не е малко. Дали нещо ще промените у себе си е съмнително, но е желано. За вас самите е важно това. Дано го осъзнаете по-скоро. Щото иначе, ако си останете все същите, неизбежно ще погубите всичко, но най-напред себе си ще опозорите навеки...

6 април 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

упълномощени от групата на 

небезразличните граждани да

водят кореспонденцията с институциите)

Шефката на РУО-София отговори с общи безсъдържателни приказки на писмо на небезразличните граждани

На писмото със заглавие ПОРЕДИЦА ОТ ПИТАНИЯ ВЕДНО С НЯКОИ НАВРЕМЕННИ ПОЗИТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ е отговорила шефката на РУО-София д-р Ваня Кастрева: 

Изх. №РУО1-7666/03.04.2020 г.

ДО
Г-Н ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ
ИМЕЙЛ: nebezrazlichnite@abv.bg

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВОДЕНИЧАРОВ,

Във връзка с Ваше писмо с вх. № РУО1-7313/26.03.2020 г., относно въпроси и предложения за обучението по философия и освобождаването на Ангел Грънчаров от длъжността „учител по философия“ в 56. СУ ”Проф. Константин Иречек”, гр. София, Ви уведомявам, че кадровото осигуряване по философия в 56. СУ „Константин Иречек" за целия период на обучение през настоящата учебна година от 16.09.2019 г. до момента е в съответствие с изискванията на Наредба № 15/22.07.2019 г. на министъра на образованието и науката за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. От началото на втория учебен срок на мястото, заемано от Ангел Грънчаров и от г-жа Коцева, се е завърнал титулярът, правоспособен учител по философия.

Цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Уверявам Ви, че Регионално управление на образованието - София-град се отнася с внимание към отправените към него въпроси, като оказва подкрепа и контрол на образователните институции в рамките на своите правомощия.

Д-Р ВАНЯ КАСТРЕВА
НАЧАЛНИК НА РУО
СОФИЯ-ГРАД


РУО - София-град
София 1303, ул. „Антим I”, № 17,
тел.:9356050, факс:9883937,
www.ruo-sofia-grad.com