ОБЯСНЕНИЕ
ОТ: Ангел Иванов Грънчаров,
ЕГН: 590328....,
ЖИВУЩ: гр. Пловдив, 4023
Ж.К. Тракия, бл. ..., вх. ..., ап. ...
ТЕЛЕФОН: 0878269488, ИМЕЙЛ: angeligdb@abv.bg
Искам да предупредя всички, които ще прочетат този документ, че независимо от несъмненото обстоятелство, че много от нещата, казани в него, звучат напълно невероятно, абсурдно, нереалистично, сюррреалистично даже и прочие, то те въпреки посоченото обстоятелство са самата неприкрита и неоспорима истина. Нека всеки сам, съобразно ценностите (и морала) си след това преценява как е възможно това наистина да е станало, да се е случило – и доколко да повярва на тази твърде обективна, пък макар и звучаща крайно абсурдно история, на този уж „напълно невъзможен” човешко-социален и психологически казус. Започвам изложението си като ще акцентирам именно върху фактите:
1.) През цялата си професионална кариера съм работил като преподавател или учител по философия и обществознание (гражданско образование) било в гимназии, било в университет (ПУ „П.Хилендарски”), т.е. от дипломирането ми през 1983 година досега работя все това. Но се оказа, че през последните 6 години, т.е. след първото ми уволнение от директорката на пловдивската ПГЕЕ (известна в града ни като „ТЕТ Ленин”, затова по-нататък ще изписвам наименованието на това учебно заведение ето как: ПГЕЕ „ТЕТ Ленин”), съм работил само около година и три месеца, в останалото време изобщо не мога да си намеря работа по специалността, т.е. в сферата на образованието и възпитанието на младите хора – и по тази причина съм бил предимно безработен, издържал съм се или с обезщетенията за безработица, или пък съм бил поставян в унизителното положение да се боря всекидневно за съществуването си като съм работил каквото дойде, каквото и да е, само и само да оцелея физически. (Длъжен съм тук да добавя и това, че месец след второто ми уволнение през март 2017 г. по недопустимо грозен начин беше уволнена и съпругата ми, също учителка, тя е с две магистратури, по начална педагогика и по английски език; оттогава и тя е без работа, независимо от усилията си не може да си намери работа като учителка, което означава, че някаква „невидима ръка” се грижи и усърдно работи това да е така, в контекста на последващото изложение ще стане ясно защо мисля така. Да вметна и това: директорката на училището, от което беше уволнена съпругата ми – ОУ „Пенчо Славейков“ – г-жа Екатерина Делинова, е ръководителка на Синдиката на работодателите в образованието към КНСБ, т.е. на т.н. Директорски синдикат, дали това обстоятелство е изиграло някаква роля в мълниеносното уволнение на съпругата ми и то по крайно фалшив мотив и то тъкмо месец след моето уволнение и месец преди края на учебната година, нека всеки да се опита да разбере сам!)
2.) Най-напред възниква съвсем логичният въпрос: коя е причината директорката на пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” г-жа Стоянка Анастасова (тя пое този пост през лятото на 2010 г.) в един момент да реши на всяка цена да ме „опраска” (ако тук мога да си позволя тъй подходящия за случая популярен, придобил гражданственост мутренски термин!), да ме уволни, да ме изгони от училището, в което работя толкова много години (там съм от 2000-та година)? Ето моето обяснение на тази нейна толкова сърдечно желана цел:
а.) През първата година от директорстването й между нас имаше прекрасни, дори приятелски отношения, аз бях сред учителите, които бяха приближени до нея, тя ме сложи в ред престижни комисии наред с главните учители (примерно в комисията за промени в училищния правилник, за определяне на диференцираното заплащане, за конкурса за избор на педагогически съветник и пр.); въпреки някои нейни грешки се стараех да й помагам, защищавах я сред колегите (Стефан Кралев или Атанас Атанасов примерно), които бяха настроени крайно опозиционно срещу нея и нейния управленски подход) като се основавах на аргумента, че тя е нова, неопитна, че трябва да й дадем шанс да покаже какво може и пр. Интересно е да се отбележи, че още тогава нейният управленски стил се отличаваше с това, че тя беше обкръжена от един кръжец от най-доверени и приближени хора, които се ползваха с благоразположението й и я подкрепяха, сред тях тогава бях и аз.
б.) Аз съм привърженик на дебатирането, на дискусиите, на демократичния стил на уреждане на отношенията в училищната общност, горещ привърженик съм на концепцията за т.н. демократично училище (на проф. Яков Хехт от Израел); по тази причина от години бях създал и ръководих т.н. ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в гимназията ни, в който участваха най-активните учители и ученици, в него сме обсъждали ред най-важни проблеми и на образователната система, и на познанието, на ученето, на нравствеността, вярата и прочие. Имаше периоди по време на управлението на предишния директор инж. Венелин Паунов (Бог да го прости, с него бяхме в най-човешки, дори приятелски отношения, той почина около два месеца след второто ми уволнение, почина съвсем внезапно от инфаркт дни след като бях преустановил своя граждански протест, който провеждах всеки ден два месеца и половина до централния вход към двора на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“!), в които Клубът провеждаше много интензивна просветителска и възпитателна дейност (тази работа сам я вършил напълно безкористно, воден от чисто идеалистични подбуди, не съм получавал никакво заплащане за нея!). Длъжен съм да отбележа, че първата работа на новата директорка беше да пенсионира една група бележити и достойни учители, някои от които (като инж. Жак Асса и г-н Иван Блянтов) бяха редовни участници в дискусиите в Клуба.
в.) Тъй като и тогава, пък и досега пред образователната система стои най-остро проблема за решителното й реформиране, за внасянето на спасителни промени в нея, много от дискусиите в Клуба бяха по тази проблематика; своите позиции и идеи изразявах в много публикации в блога си (най-активен блогър съм от много години), в създаденото от мен през 2009 г. философско списание ИДЕИ, по-късно и във воденото от мен предаване „На Агората с философа Ангел Грънчаров“ по Пловдивската обществена телевизия, участвал съм със свои публикации или интервюта в най-различни медии и т.н., участвал съм проявите на Общността за демократично образование, която покани и проф. Хехт, в Клуба съм канил интересни личности, които да говорят по важни теми и т.н. Автор съм на много книги, посветени на ситуацията в образованието и на търсенето на разумен изход от нея. Интересно е да се отбележи, че малко по-късно, когато отношенията ми с новата директорка се влошиха, аз й подарих най-добронамерено две мои книги за образованието, нейната реакция се сведе до това, че подтикна най-близката й приятелка и заместник-директорка, именно инж. Камелия Стоянова, която между другото беше и още е и… лидер на синдикалната организация към КТ „Подкрепа” (!!!) да ме даде под съд за клевета (понеже в книгата бях публикувал есе, в което бях разказал една съвсем реална, пък макар и скандална история, случила се в нашето училище, в която въпросната „синдикална директорка” имаше най-водеща роля).
(ЗАБЕЛЕЖКА: Илюстрацията е взета от публикация със заглавие Gizmodo публикува материал за нашето училище, което иска да се нарече „Стив Джобс, написана тогава от ученик от пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин”.)
г.) За това колко много се влоши психологическата и нравствена атмосфера в училището след вземането на властта от новата директорка свидетелства ето този многозначителен факт: когато, по идея на учениците, предложих в публикация в блога си през есента на 2011 г. патрон на училището ни да стане починалият тогава Стив Джобс, стана така, че на следващия ден в двора на училището пристигнаха репортерските екипи на всички национални телевизии! Те започнаха да вземат интервюта от мен, от учениците, от директорката, от други учители. Стана нещо като сензация, репортажите им бяха излъчени в новините на всички национални телевизии, тази медийна шумотевица вероятно беше предизвикана от обстоятелството, че бившият патрон на училището Ленин ще бъде детрониран от това почетно място от Стив Джобс (ето примерно заглавието Стив Джобс и Ленин в дуел под тепетата, която още може да се прочете в сайта на в-к СТАНДАРТ). И в медиите, и в училището станаха горещи и чудесни (поучителни, много възпитателни за младите!) дебати, имаше отзвук не само в Русия, но даже и в Америка, техни вестници и сайтове реагираха на случващото се в нашето училище. (Между другото училището можеше да извлече огромна полза от тази безплатна реклама, да не говорим за това, че като нищо можехме да влезем в сътрудничество и със самата корпорация Apple, между другото ученици писаха до нея и дори получиха окуражителен отговор, да не говорим какво би станало ако семейството на починалия милиардер беше откликнало по подобаващия начин на нашата иновация името на Стив Джобс да стане патрон на едно училище в далечна България!) Ето и една илюстрация, останала от онова време:
Как реагира на всичкото това директорката ли? Ами тя сметна за нужно да ме… наругае много грозно пред учителския съвет, бил съм си правил, моля ви се, „личен пиар”, бил съм съсипвал имиджа на училището, бил съм човек с твърде лош морал, славолюбив и пр.! Тогава си позволих да вляза в открит, публичен дебат (да, дебат, не конфликт, разликата между двете по моето разбиране е огромна!) със самата директорка, което тя възприе като „възмутително” и „нетърпимо” поведение, интересно е, че нейните представи за нещата от живота се оказаха крайно своенравни, да не кажа съвсем анахронични. (Има и такъв един момент, хвърлящ светлина върху реакцията й: като даваше интервюта пред медиите тя доста се изложи, изказванията й против моята и на учениците инициатива бяха крайно неубедителни, липсваха каквито и да било смислени аргументи защо тя беше против; това се схвана от всички, което именно засили ненавистта й към тия, които мислехме различно! А нейната теза беше: не бил „важен“ този въпрос за избор на нов патрон, училището си било добре без патрон и прочие!)
Между другото с учениците тогава проведохме един чудесен експеримент, имащ отношение към тяхното гражданско възпитание: в часовете по философия учениците проведоха организиран изцяло от тях самите референдум за определяне на това кой да бъде патрон на училището, гласуваха всички желаещи, и учители, и ученици, измежду предложените имена с голяма преднина спечели Стив Джобс, но директорката отказа да признае резултатите от референдума: по тази причина училището и до ден днешен си няма още патрон! Факт е обаче, че от този момент отношението на директорката към мен като главен дразнител на нейното управленско спокойствие стана крайно негативно, тя реши да ми отмъсти, ползвайки се от властта си. Ето как стана това:
д.) В края на учебната 2011-2012 г. директорката ме помоли да сложа отлични оценки на неколцина ученици-активисти, това са ученици, които са доста близки на директорката, вършат й някаква работа, ала, за жалост, не бяха идвали в моите часове; тя ми каза, че това са заслужили пред училището ученици, да им сложа „стимулиращи оценки”, да ги възнаградя един вид с оценките; заявих й, че с удоволствие ще го сторя ако тия ученици се подготвят, ако се справят с пропуснатия учебен материал, ще ги изпитам пред целия клас и ако покажат нужните знания, ще им сложа дори и отлични оценки. Моята позиция изобщо не хареса на директорката (и най-вече на самите ученици-активисти, които явно бяха свикнали често да им слагат „по други заслуги” шестици по разни предмети, щот, естествено, са „наши хора”), тя тогава направи гримаса на неудоволствие, но се видя принудена да каже на учениците да седнат да учат; те обаче не се бяха постарали да научат пропуснатото и се наложи да им пиша оценки, които изобщо не харесаха не само на тях самите, но особено на директорката; наложи се пак под неин натиск да ги изпитвам още веднъж, пак ги изпитах пред целия клас, с мъка си повишиха оценките, ала до заветните шестици пак не успяха да стигнат! (На следващата учебна година тия същите ученици-активисти ще станат главните бунтари срещу „толкова неспособния да преподава философия” учител Грънчаров, към тия „бунтове” дирекцията се отнесе с нескривана симпатия, с голямо, дори любовно внимание, стана така, че няколко класа, на които преподавах, се подписаха под абсолютно стандартни, изготвени в канцеларията на училището бланки, с които учениците започнаха да искат директорката да уволни толкова „лошия учител” Грънчаров и т.н. Но сюблимното не е това, а ето какво: на следващата учебна година директорката, поучена от горчивия си опит с изпитването на отличниците-активисти в края на миналата учебна година от толкова непослушния учител по философия, взе, дето се казва, „крути мерки”: месец преди края на учебната година директорката ме отстрани от преподаване тъкмо на ония класове, в които имаше най-много ученици-активисти; тя повика външен лектор да им довърши учебната година, този външен лектор писа на въпросните щастливи ученици заветните шестици, което ги деморализира дотам, че още в самото начало на следващата учебна година те обявиха срещу мен „стачка” с искане „лошият Грънчаров” да бъде уволнен; много родители също писаха жалби срещу мен за да окажат нужната „морална“ подкрепа на стремящата се да организира уволнението ми директорка; именно по този начин беше подготвено и осъществено първото ми уволнение, което така усърдната директорка извърши няколко дни преди празника 24 май (2014 г.), т.е. поднесе ми с ликуващо изражение на лицето заповедта за уволнение предпразнично, като предпразничен подарък (за най-подходящ момент на второто ми уволнение тя пак избра дата, която е многозначителна, уволни ме два-три дни преди рождения ми ден, това стана през март 2017 г.!).
3.) Но има нещо още по-фрапантно, което е факт, пределно ясно изразяващ чисто политическата мотивация на тези пределно репресивна кампания по моето професионално и личностно дискредитиране и оплюване, което неуморната директорка проведе, става дума за ето какво:
а.) Когато директорката месец преди края на учебната година ми отне няколко „специални“ за нея класа аз реагирах остро за да си защитя правата и достойнството; най-напред уведомих за станалото лидерката на синдиката, в който членувам още от 1990 г., именно КТ „Подкрепа”; както и можеше да се очаква, въпросната лидерка (най-близката лична приятелка на директорката и същевременно подчинена й административно заместник-директорка!) без да мисли ми заяви, че нищо не можело да се направи защото директорката била „права”, имала правото да прави каквото си иска; разбира се, влязох в спор с нея и отидох при лидера на градската организация на синдиката; обясних му случая, той се хвана за главата и ми обеща да дойде в училището и лично да разговаря с толкова своенравната директорка. Разгорещената дискусия по този повод се състоя в кабинета на училищната синдикална лидерка, т.е. в заместник-директорския й кабинет; в него участва и г-н Стефан Кралев, учителят по френски език, който в интерес на истината не само ме защити, но и влезе в остра полемика със самата директорка; интересно е да се знае, че г-н Кралев беше един от участниците в „конкурса” за директор на училището; тогава, в оня кабинет, те си казаха доста остри думи, но ефект от тази полемика нямаше, директорката не отстъпи, отне ми въпросните часове. На мен ми се наложи да стоя в унизително положение в учителската стая докато външен лектор води часовете ми в тия класове, в които имаше толкова много приближени до директорката ученици-активисти; излишно е да казвам, че въпросната външна лекторка писа на учениците най-щедри оценки, всички ученици имаха само петици и шестици, което е естествено: за да пишеш шестици на нестъпилите в час цяла година ученици-активисти трябва да пишеш шестици и на всички останали, та, дето се казва, далаверата да е „съвсем справедлива” към всички! Излишно е да казвам това и какъв „възпитателен” (деморализиращ!) ефект имаше случилото се върху съзнанията на учениците в цялото училище!
б.) Но, както се казва в една телевизионна реклама, „това не е всичко”, неуморната директорка и най-приближените й заместник-директорки и класни ръководителки сътвориха в близките месеци „планини от героизъм”, които е трудно да бъдат описани изчерпателно в цялата им тъй възхитителна прелест, но тук ще опитам поне да ги щрихирам. Ето един показателен щрих: директорката на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” се оказа в най-приятелски отношения с националния лидер на учителския синдикат към КТ „Подкрепа” г-н Юлиян Петров, както е известно, той е пловдивчанин! И ето какво се случи, то наистина звучи напълно невероятно, което обаче не пречи да е съвсем обективен факт, взет от самия толкова възхитителен живот: когато не получих никаква синдикална защита нито на ниво училище, нито на ниво градска организация, нито на национално ниво, тогава реших да напиша жалба до президента на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев, аз такива документи ги публикувам и в блога си като отворени писма, значи написах и изпратих писмото-жалба до д-р Тренчев. Лидерката на училищния синдикат спешно организира общо събрание, на което аз бях подложен на гнусно оплюване от нейните фенки-подлизурки (също учителки!) и понеже, видите ли, с тази моя жалба съм бил съсипал „кристално чистия морален авторитет” на ръководителката на синдиката и на любимата директорка, на събранието беше предложено и прието аз да бъда… изключен от организацията, да, изгониха ме от синдиката само защото съм бил написал „неправилно звучаща” жалба до д-р Тренчев!!! (Събранието, излишно е да казвам, беше така умело подготвено, че с малки изключения всички присъстващи гласуваха за изключването ми, един-двама се въздържаха, само г-н Кралев се опита да ме защити, ала гласът на разума, естествено, не беше послушан, а въпросните учители бяха принудени от ръководството да се опозорят така, че до ден-днешен като ме срещнат не смеят да ме погледнат в очите, а това са мои колеги, с които съм работил много години, някои от тях са ми били и приятели!) Седмица след паметното ми изритване от синдиката директорката, както казах вече, със светещо от удоволствие лице ми връчи заповедта за уволнението!
в.) Но и това, уважаеми дами и господа, не е всичко, да, има и още!!! Аз освен че пиша много за образование, в блога си почти всеки ден пиша и за политика, пиша политически коментари и сериозни, задълбочени анализи, това е част от моята работа: аз съм преподавател по гражданско образование. По тази причина директорката много се дразнеше когато публично съм заявявал на учениците ми, че могат с учебна или познавателна цел да четат блога ми, там също така има много публикации по чисто философски, нравствени, духовни, възпитателни и прочие теми, там съм сложил за напълно безплатно ползване всички мои учебни помагала (автор съм на учебни помагала по всички изучавани в училище философски учебни предмети, някои от помагалата ми имат много издания в значителни тиражи!), също така учениците могат да четат безплатно и мои авторски книги, автор съм на доста философски, психологически и пр. книги; директорката обаче твърдеше, че учениците не трябвало да бъдат „принуждавани” да влизат в блога ми, щото той бил „политически”, а това било забранено от закона (което не е вярно, в училищата е забранена със закон партийната пропаганда, но не е забранено да се говори с учениците за политика, напротив, в часовете по философия и гражданско образование това е неизбежно, то е съществена част от тяхното обучение!). Както и да е, но ето сюблимния случай, който искам да упомена и да му обърна длъжното внимание.
Аз много често си позволявам да пиша отворени писма до разни политици и управници, писал съм такива писма до кой ли не, много често съм писал и публикувал такива писма до министъра на образованието и науката, до Президента на България (примерно по хуманитарния и правозащитен казус около бездомната 87-годишна баба Марийка), писал съм писма и до г-н Премиера Бойко Борисов. И ето, към средата на май 2014 година изпратих писмо до г-н Борисов (то е част от поредицата, в която написах отворени писма до всички най-известни политически лидери: тогава именно е предизборен период), това писмо носи заглавието Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!", и след малко повече от седмица на мен ми беше връчена ненадейно… заповед за уволнение като учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин”!!! Дали е „съвсем случайно” това поразително съвпадение, илюстриращо нескриваната политическа мотивация на уволнението ми, оставям всеки да съди сам, според ценностите, ума и морала си. (Нещо повече, мнозина компетентни хора, юристи, политически дейци, журналисти и прочие познавачи на господстващите в свидното ни отечество нрави, с които съм обсъждал това „издайническо съвпадение“, са ми казвали, че е напълно възможно уволнението ми да е наредено отгоре, дори „най-отгоре“, фактът, че съм популярен политически блогър, чиито блог се чете от хиляди хора, прави напълно допустимо такова едно толкова логично предположение!)
г.) Е, уволнен бях, директорката ме изрита от училището по безумно лъжливия параграф, т.е. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ „пълна липса на качества да бъде учител”, но преди това беше направила безуспешни опити да ме уволни по други начини, които аз успях да парирам: първо по съвсем измислен повод („самоотлъчка”, организирана обаче от самата директорка!) г-жа Анастасова ми наложи дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”; аз обжалвах заповедта й в съда, спечелих делото и на трите инстанции, този начин да се отърве от мен не проработи – просто аз винаги най-добросъвестно и качествено съм си гледал работата, да не говорим за това, че имам най-висшата за учителите квалификация, именно т.н. Първи клас-квалификация. На второ място директорката прибягна до още по-сюблимен начин да ме извади от училището: понеже имам болно сърце периодично се явявам пред ТЕЛК, на едно такова явяване тя вписа в официален документ, наречен „Производствена характеристика” изключително любезна квалификация, имаща медицинско-психиатричен характер, а именно вписа, че съм бил имал „чести нервно-психически разстройства”, т.е. неуморната многоучена директорка си позволи да ми даде своя оригинална „психиатрична диагноза“; идеята й беше да ме изкара „луд”, на което основание ликуващо да ме уволни и то „съвсем законно”! Наложи се да заведа наказателно дело от частен характер за клевета, спечелих делото на решаващия първи етап, това принуди директорката да си смени адвоката, намери мастит адвокат, бивш магистрат с много връзки, който успя да спечели делото. Интересно е, че директорката намери начин да повлияе и на ТЕЛК (в нашия роден ТЕЛК, както знаем, моралът е на безукорно ниво, а и корупция там никаква няма, нали така?!), който на основание на това, че съм претърпял животоспасяваща операция с трапанация на черепа по изваждането на хематом, ми даде любезно диагнозата „органична емоционална лабилност”, стигна се дотам, че възникна огромно противоречие между самите психиатри, всички те редовно (когато ми се наложи в последните години да вземам стандартния документ за започване на работа) квалифициращи психичния ми статус с думите „Не страда от психични разстройства, не се води на отчет”, но същевременно бабите-пенсионерки в психиатричен ТЕЛК, без никога в живота си, слава Богу, да съм имал оплаквания за своето психично здраве и да търся помощ от психиатър, ми дадоха въпросната диагноза! Но е факт, че и по този начин директорката не можа да ме уволни, което я принуди да прибегне до сюрреалистичния и абсурдистки, но затова пък толкова по-смехотворен в този случай чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, т.е. „пълна липса на качества да бъде учител”.
д.) Заведох съдебно дело, след тежък съдебен процес го спечелих на ниво Окръжен съд и на ниво ВКС, съдът отмени въпросната кафкианска заповед за моето уволнение и бях възстановен на работа; неуморната директорка дори не желаеше да изпълни съдебното решение, но след намесата на Началника на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова се принуди със скърцащи зъби да ме върне на работа. Търпя ме една година, в която беше заета предимно с организиране на подготовката на следващото ми уволнение, пак се проведе бясна, още по-невероятна и невъобразима дори кампания по моето личностно и професионално оплюване и дискредитиране, това съвсем отрови нравствената и психологическата атмосфера в училищната общност, деморализира и учителите, и голяма част от учениците; невиждани епични ексцесии станаха в онзи славен период, които аз описах и документирах пунктуално в поредица от публикации в своя блог, дадох пълна гласност на случващото се по съвсем понятна причина: понеже в самото училище, в самата училищна общност липсваха условия за провеждането на каквито и да било дебати (учителите и учениците бяха парализирани от страх, особено след като бях уволняван не само аз, директорката уволни и други учители, позволяващи си по-независимо и достойно поведение, примерно учителите инж. Калин Христов, друг един кандидат за директорския пост, той също като мен беше възстановен от съда, но той също като мен повторно беше изгонен от училището, г-жа Бойка Борисова, г-н Неделин Бояджиев, преподавател по френски и по история пък беше изгонен по една-единствена причина, а именно защото всяко междучасие в учителската стая без да се страхува разговаряше с мен!).
4.) Политическият характер на тези репресивни ексцесии е несъмнен: директорката на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” се изживява като непримирима охранителка и крепителка на една ретроградна, отживяла отдавна времето си, т.е. анахронична, несъвременна, негодна да обслужва потребностите на модерните млади хора, чисто репресивна, авторитарна, командно-административна, по естеството си социалистическа (защото в нея всичко се решава от един свръх-умен планиращ, даващ строги задължителни директиви държавно-бюрократичен орган, именно МОН, а пък всички останали звена от йерархията просто трябва да изпълняват, да слушат, да са покорни!) система, на това основание, бидейки твърд противник на въпросната система, в нейните очи аз бях оценен като „зъл враг“, подлежащ на безжалостно преследване и в крайна сметка на ликвидиране, т.е. на уволнение. (Г-жа Анастасова се изяви в тия години като привърженичка на тъй многозначителния Сталинов принцип „Есть человека – есть проблема; нет человека, нет проблемы!“) Вместо да осъзнае, че предлаганите от мен свободни и демократични дебати са прекрасен начин за отприщване на личностния потенциал и на творческата градивна енергия и на учителите, и на учениците, директорката направи всичко, за да блокира, за да осуети този процес на непосредствена и практическа реална демократизация (и по същество и декомунизация!) на отношенията в нашата училищна общност. Когато в поредица от писмени доклади, предложения, жалби, апели, отворени писма и прочие (адресирани и до директорката, и до РУО-Пловдив, и дори до МОН) предлагах и развивах своята концепция за реформа, наречена точно така: Проект за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в конкретните училищни общности) предлагах съвсем лесни за осъществяване инициативи и иновации, директорката направи всичко, което е по силите й, да изопачи смисъла на предлаганото от мен, ползвайки се при това от съвсем недостойни методи, примерно насрочване на предложени от мен заседания на учителския съвет в съвсем неподходящо време, именно след часовете, с оглед да настрои изморените колеги-учители срещу всичко, което „тъй лошият Грънчаров“ предлага, тук просто ми е неудобно да описвам всичко ония крайно грозни сцени, които се разиграваха на учителски съвет, когато безскрупулни фенки-подлизурки на директорката се нахвърляха срещу мен, отнемаха ми думата, устройваха „съдебни трибунали“ по тертипа на печално известния „народен съд“ или наподобяващи „другарските съдилища“ от ерата на непрежалимия от тия хора социализмо-комунизъм. И в резултат директорката, ползвайки се от огромната си власт, успя да постигне такъв невиждан разпад на морала в нашата училищна общност, че когато след първото ми уволнение директорката с ликуващо лице съобщила тъй радостната новина за екзекутирането на „толкова неприятния смутител на спокойствието ни Грънчаров“ учителят по физкултура Кузман Данев сметнал за нужно да възкликне: „Ееее, най-после, госпожо директор, всички ние се чудихме защо още го търпите, но ето, най-после направихте това, което отдавна трябваше да направите!“, а тъй сърдечните му думи, както твърдят очевидците, били посрещнати с бурни, дълго нестихващи овации!
5.) Но най-страшното не е това, този психологически феномен е донякъде обясним (огромната част от колегите ми се видяха принудени, в името на собственото си оцеляване и за единия хляб да се самоунижават, потъпквайки личното си достойнство!), истински страшното е това, че висшестоящите инстанции на образователната институция в лицето на инспекторката по философия към РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова, на инспектора, отговарящ за професионалните гимназии, именно г-н Румен Радев, на началничките на РУО, сменили се на поста в тия години (г-жа Пакова и г-жа Иванка Киркова), дори на националния експерт по философия г-н Коста Костов, водейки се от свещения бюрократично-властови принцип „Гарван гарвану око не вади!“, по същество не направиха нищо за да възпрат решително и ефективно толкова грубия административен произвол на самозабравилата се, на въобразилата си, че е над закона директорка на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“! Правиха се безброй проверки, които обаче доказваха само това, което „и трябваше да се докаже“, а именно, че всичко било „напълно правилно и законно“, че ексцесиите срещу „тъй неправилно мислещия“ и толкова непокорен учител по философия, видите ли, били „напълно нормални“ и дори „справедливи“! Оказа се, че наистина самата административно-командна „образователна“ система в корена си е порочна, е неадекватна на съвременността и на нуждите на младите хора и на страната, че в нея виреят единствено ония, които са способни да потъпчат тъй величавите нравствени основания на учителстването, на просвещението, на личностния просперитет, на същинското, на автентичното образование.
а.) Аз всъщност комай единствен (ако не броим г-н Стефан Кралев, преподавателя по френски език, който стори същото, но след това в един момент се остави на господстващия в общността ни „конформизъм в името на оцеляването“, знаем, че „Преклонената главица сабя не я сече!”) имах дързостта да подложа на открита критика порочния управленски стил на г-жа директорката, основан на страха, на репресията, на разделянето на учителите на „наши“ и на „ненаши“, довел до отвратителни прояви на подлизурство, на потъпкване на собственото достойнство; водех се от презумпцията, че е недопустимо учител да бъде мижитурка – защото това влияе крайно негативно на неговите възпитаници, на учениците; дръзнах да обявя открито, че директорката не е непогрешима, подложих на открита критика нейни погрешни решения, показах на дело своята гореща привързаност към демокрацията, т.е. към дебатите, към търсенето на разумните решения посредством диалога; иначе казано, просто най-съвестно си изпълних своя дълг на личност, на учител по философия, на гражданин, имащ демократични ценности и манталитет. Вместо да отговори на нуждите на времето, в което живеем, директорката, бидейки обременена от крайно неадекватни представи, възприе поведението ми за скандално и реши, ползвайки се от неограничената си власт, да злоупотреби с длъжността и отговорностите си, упражни цялата мощ на властта си за да ме подложи на недопустими репресии, на терор и на невиждан произвол. Което е още едно основание да смятам случилото се като открита политически мотивирана репресия, насочена срещу мои изконни, мои фундаментални човешки и граждански права, при това конституционно гарантирани, именно право на свободно мислене, на свободно и публично изразяване на мнението, включително беше потъпкано моето право на труд, а също така и правото ми на живот (години наред съм поставен да живея в най-унизителни условия, без възможност да практикувам професията си, т.е. в крайна сметка и без средства за съществуване!)
б.) Висшестоящите длъжностни лица в йерархията на образователната институция, както казах, даже не се възмутиха срещу вършения пред очите им административен произвол, обусловен от такава една политическа по естеството си ненавист; тази е главната причина директорката на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“ да си позволи подобно противоправно и незаконно поведение. Склонен съм да тълкувам нейното скандално поведение и по следния начин: иначе необяснимият й кураж да потъпква закона, правата ми, принципите на морала и личното ми достойнството най-вероятно се дължи на това, че г-жа директорката е била насърчена да ме подложи на тия политически репресии отгоре, т.е. някой висшестоящ властови фактор, силно уязвен от поведението ми на демократично мислещ политически блогър, е наредил на директорката да ме опраска, да ме изрита от училището, да ме уволни, и, вдъхновена от тази височайша закрила, тя дръзна да стори това, което стори. Аз вече посочих едно основание за такова допускане, ето сега още едно: когато по-късно, в разгара на репресиите срещу мен, многократно се жалвах на височайшите длъжностни лица (Министър, Премиер, даже Президент на Републиката!), нито един от представителите на тази висша държавна власт не направи нищо за да озапти самозабравилата се властница от най-ниското управленско ниво, което е многозначително! Явно по някакъв начин добре се е знаело, че директорката просто изпълнява поставена отгоре заповед – и затова я оставиха да върши спокойно пъкленото си противоправно дело!
6.) И ето, вече трета година съм безработен учител, десетки пъти кандидатствам за овакантени учителски места, но понеже си позволих (чрез десетките сигнали, жалби, възвания, отворени писма, доклади, предложения и прочие) да вляза в остра полемика и с нехаещите за състоянието на системата висшестоящи властващи длъжностни лица, понеже те също възприеха необичайното ми поведение за скандално (а не като покана за започване на демократични дебати по истински важните за образователната ни система въпроси!), аз зорлем бях остракиран от системата и фактически бях превърнат в дисидент спрямо намиращата се в тъй „бляскаво“ (всъщност катастрофално!) състояние наша образователна система. Вече нито един директор не посмя да ме назначи за учител по философия не само защото аз бях провъзгласен от толкова своенравната директорка на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“ за „пълен некадърник“, за „учител без качества“ и прочие, а защото всички в системата изтълкуваха случилото се като доказателство, че аз „съвсем законно“ (със съдебно решение на ВКС!) съм бил лишен от преподавателски права! Възмутен от случващото се (най-грозното е това, че по същия начин лишиха от право да упражнява професията си на учител и моята съпруга – за да отмъстят на мен!), аз поисках РУО-Пловдив, предвид създалата се ненормална ситуация (под въпрос стана физическото оцеляване на семейството ми!) да направи нещо с оглед да развали омертата за смърт, присъдена ми от самозабравили се представители на директорската мафия. РУО-Пловдив обаче фактически не направи нищо за да промени ситуацията, свидетелство за което е това, че аз вече три години съм без работа, съпругата ми – също.
а.) Принудих се да емигрирам (по чисто политически причини) в София, намерих си работа като учител по философия там, месец и половина след като започнах отново да си упражнявам професията, „добронамерени“ властови фактори от Пловдив така повлияха на дръзналата да ме назначи директорка, че тя се уплаши и също ме уволни!!! Нещо повече, тя наруши фрапантно закона: изгони ме от училището, а на заеманото от мен учителско място назначи своя приятелка-пенсионерка! (Това училище е 56-то СУ „Проф. К. Иречек“, то е в квартал „Люлин“ на столицата ни.)
б.) Опитах се да си намеря работа като образователен медиатор, такива работни места бяха обявени в много училища в Пловдив и областта. (За тях директорите могат да назначават дори и хора, нямащи педагогическа правоспособност, дори и нямащи университетско образование!) Кандидатствах десетки пъти за тия места, нито веднъж не бях допуснат даже до събеседване (интервю), което едва ли е „чиста случайност“, напротив, няма как да не се дължи на фактическото ми противозаконно остракиране от системата по чисто политически причини. Възмутително е такова едно поведение на мои колеги, учители и възпитатели на младежта, имам предвид директорите на тия всичките училища, които, в името на собствения си властови комфорт, си позволиха да ме подложат на такива унизителни безчовечни репресии!
в.) Недопустимо е това, че нито омбудсманът на Пловдив, нито националният омбудсман, нито Комисията за защита от дискриминация, които съм уведомявал безброй пъти, не направиха нищо за да предотвратят репресиите и гаврите над двама български учители (моята съпруга изстрада още по-несправедливата спрямо нея репресия – защото тя никога не си е позволила да застане открито като мен срещу догмите на прогнилата система!). Разбира се, въпреки че спечелих много от заведените от мен съдебни дела, разочарован съм и от съдебната ни система – след като в последното дело, на ниво ВКС, съдът се поддаде на неправомерни влияния и съвсем неубедително, без смислена аргументация, фактически „узакони“ произвола и терора, който самозабравилите се властници в образованието си позволиха спрямо мен и моята съпруга.
7.) Кои са документите, с които мога да докажа своята теза, че в началото на третото десетилетие на XXI век съм подложен от самозабравили се представители на официалните власти на крайно анахронично политически мотивирано преследване заради моите идеи и моята дейност като личност, като съзнателен, съвестно гледащ работата си учител по философия и гражданско образование и също така като добър гражданин на своето отечество? Според мен разследващият орган трябва да изиска всички документи по казуса, които са официално заведени в следните държавни институции (понеже аз нямам физическата и финансова възможност да издиря всичките тези документи и да ги копирам по съвсем понятни причини – без доходи съм!):
а.) РУО-Пловдив, става дума за всички мои жалби, отворени писма, доклади, предложения, сигнали, апели, възвания и пр., писани след началото на месец ноември 2011 г., както и официалните отговори до мен на същата тази институция;
б.) ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” в Пловдив, в същия период, именно след началото на месец ноември 2011 г., съм писал поредица от жалби, отворени писма, доклади, предложения, сигнали, апели, възвания и пр., в много редки случаи директорката на това училище ми е отговаряла писмено на тях, редно е да се изискат копия както на внесените от мен в канцеларията на училището документи, така и на отговорите, които директорката ми е изпратила. Много Ви моля да изискате абсолютно всички документи, които съм внесъл в канцеларията на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” в Пловдив тъй като по нареждане на директорката за много от документите, които съм изпратил по електронната поща, аз не съм получил входящ номер, както това са правили останалите държавни институции. В моя блог съм публикувал всички документи от мен до ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” в Пловдив и от тях до мен, по публикациите в блога може да се установи дали канцеларията е изготвила пълна сбирка, която да предостави на разследващия орган. Също така е редно всички документи, които ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” в Пловдив е получавало от съда по водените от мен съдебни дела, в това число и съдебните решения, с които съм бил възстановяван на работа, също така и изпълнителните листове, както и документите, които училището е внесло в съда по време на съдебните дирения, също могат да бъдат получени от канцеларията на училището. Оттам ще можете да видите какви шедьоври на административната лирика е написала директорката с поетични наклонности (тя е преподавателка по литература, но е директор на професионална гимназия, за първи път в историята на това училище в него директор е човек, който не е инженер!), с които тя се опитваше да докаже смехотворната си теза за това, че, видите ли, съм бил „пълен некадърник”, там можете да видите типовите „жалби от ученици и родители”, които ръководството на училището е разпращало на отделните класове за да бъдат фабрикувани „подписки” на „възмутени граждани” срещу „народния враг Грънчаров”, там ще имате възможността да видите и да прочетете и други подобни уникални и дори феноменални документи, примерно „жалби на възмутения колектив” срещу „злия народен изедник Грънчаров”, които един ден изследователите на нашето болно време ще използват за да пресъздадат епичните идиотщини, които бяха сътворени в тия наистина патологично-епохални години.
в.) Министерство на образованието и науката: много документи съм пращал директно в МОН-София, те могат да бъдат намерени там, ведно с редките отговори, които са ми били пращани от самото ведомство. Оттам могат да се изискат и протоколите на проверките, които МОН е правило в ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” в Пловдив по мои жалби и сигнали, с които пък ще се обоснове тезата, че МОН просто не пожела да си свърши работата и да постави на длъжното място развихрилата се администраторка като това училище.
Уважаеми господин Прокурор,
Ще се радвам ако направите длъжното и, ръководейки се единствено от предписанията на закона и от изискванията на правото и морала, спомогнете този пределно прост и ясен казус да бъде решен най-после справедливо – та осквернената истина и потъпканата законност най-после да възтържествуват!
Горното написах собственоръчно и за верността му се подписвам.
3 февруари 2020 г.
гр. Пловдив
С уважение: …………………
