Небезразличните граждани предлагат благотворителна и милосърдна акция по компенсиране на неутешимата мъка на директора на СУ "Св.Кл.Охридски" в Пловдив

При първите обсъждания в средите на групата на небезразличните граждани (по повод на съобщението, че като чул новината, че някога може повече да не е директор на СУ "Св.Кл. Охридски" в Пловдив въпросното лице, именно многоуважаемият г-н Здр. Димитров изпаднал в такава силна душевна и сърдечна мъка, че преценил, че тя може да бъде възмездена единствено като "обидилият" го философ, предрекъл кошмарната новина, именно моя скромна милост, трябва по съдебен ред да му плати сумата от не по-малко от 500 лева!) се роди идеята да започнем незабавно протестна акция по събирането на жълти стотинки, с които да опитаме да набавим въпросната сума пари, която може да заглуши донякъде сърдечната мъка на г-н Димитров, който вероятно, предполагаме, още страда като си представи кошмарната евентуалност повече да не е пожизнен училищен директор.

И тъй, всеки от вас, уважаеми приятели, може да донесе шепичка ненужни му жълти монети, които може да остави за г-н Димитров или пред сградата на РУО-Пловдив на площад "Джумая джамия" (там, където ние, небезразличните граждани, обичайно провеждаме своя протест, на това място ще оставим кутия за монетите!) или пък до вратата на сградата на ПОтв, там също ще се погрижим да поставим за целта една картонена кутия. Като съберем достатъчно жълти монети, предполагаме, че това ще са няколко килограма, ние, делегация от небезразлични граждани, ще занесем ценния дар на г-н Димитров, защото държим лично да се уверим в това, че тия пари ще утешат донякъде неутешимата иначе сърдечна и душевна мъка на тъй силно уплашилия се директор.

Толкова засега. Аз лично имам една купчина жълти монети (които бях приготвил за друга една страдалка на демокрацията, именно директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", по един съвсем различен повод и за нея събирахме жълти монети!), това мое богатство ще го даря на г-н Димитров и лично ще го помоля да не ме съди за въпросните 500 лева, щото все пак не е нужно да се излагаме чак толкова, нали така?! А и да го уверя, един човек може прекрасно да си живее дори и да не е непременно пожизнен директор на училище, нали така?!

РУО-София-град отговори на небезразличните граждани в стил "Я ни се махайте от главата, я не ни нарушавайте властническото блаженство!"

 

Изх. № РУО1-2151/27.01.2020 г. 

ДО

Г-Н ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ l_vodenicharov@abv.bg

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВОДЕНИЧАРОВ,

Във връзка с Ваше писмо с вх. № РУО1-1398/20.01.2020 г. относно промени в системата на училищното образование, Ви уведомявам, че повдигнатите от Вас въпроси и проблеми са изпратени по компетентност до министъра на образованието и науката. Уверявам Ви, че Регионално управление на образованието - София-град се отнася с внимание и професионализъм към отправените към него въпроси и се стреми да окаже необходимото съдействие и подкрепа за ефективното им разрешаване, съгласно своите компетентности.

Д-Р ВАНЯ КАСТРЕВА,

НАЧАЛНИК НА РУО – 

СОФИЯ-ГРАД 

РУО - София-град

София 1303, ул. „Антим I”, № 17,

тел.:9356050, факс:9883937, 

www.rio-sofia-grad.com

Щастливци, вие знаете ли колко социална е тъй приказната ви държава Мутроландия?!

Преди малко имах възможността да се убедя (за кой ли път!) в абсурдите на нашата СОЦИАЛНА държава. Ето един факт от живота, които още страдат от илюзията, че държавата ни била, моля ви се, "социална":

Преди две седмици, в отчаянието си (със съпругата ми, и тя като мен е учителка, вече трета година сме безработни и фактически сме репресивно остракирани от образователната ни система!), отидох при омбудсмана на Пловдив и го помолих на чисто човешка основа да ни помогне в тежката ситуация - като се опита да ни съдейства поне единият от нас да си намери работа по специалността, т.е. като учител. Той обеща да опита, след няколко дни получих копие на негово писмо, с което той се обръщаше към директорката на "Социално подпомагане" и й предлагаше нейната служба да ни отпусне "еднократна помощ", предвид бедственото ни положение.

Днес в къщи дойдоха двама служители на въпросната служба, мъж и жена, които ни разпитаха защо сме се озовали в това положение, като чуха историята ни изказаха съчувствието си и ни уведомиха, че според съществуващите правилници на граждани, намиращи в бедствено положение, се помага само ако бедствието, на което са жертва, е резултат на "непреодолими ПРИРОДНИ причини", примерно земетресение, пожар, наводнение и прочие, но когато бедствието е причинено от някакви други причини, примерно е предизвикано от действия на самозабравили се властващи бюрократи, не се полагало да се дава никаква помощ. С визитата на тия чиновници ние за кой ли път станахме жертва на поредното издевателство от страна на нашата "социална" държава, да, аз оценявам случилото се като гавра. Разбира се, приехме съчувствието на въпросните чиновници, които даже ни се извиниха, че не могат с нищо да ни помогнат - понеже законът бил такъв. Даже дамата-чиновничка си позволи на изпроводяк да ни каже, че единствено на Господ можем да се уповаваме, тя напълно основателно мисли така - по причина на това, че живеем в една ненормална държава.

Толкова по този случай. Дали да пиша на омбудсмана какъв резултатът от неговата тъй човеколюбива социална инициатива? Или няма смисъл да му пиша вече нищо?!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Пазете здравето си, че аз като капак на всичко тия дни се разболях, от високата температура така ме втриса, че не знам дали болното ми сърце ще издържи, а да ида в болница не смея понеже като безработен не съм си плащал здравните осигуровки, не зная дали знаете, че нашата така справедлива социална държава когато сте здрави и работите ви взема осигуровки (аз работих 34 години!), но когато останете без работа нищичко няма да ползвате от тях, напротив, тогава, независимо че сте без никакви доходи, пак трябва да внасяте здравни осигуровки, с оглед многобройната армия от чиновници в безброй социални служби да може да си получава доста добрите заплати!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Искате ли да гледате наживо протеста в София за Перник?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Нова позитивна инициатива на небезразличните граждани

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ПОЗИТИВНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаеми господин омбудсман,

Образователната система у нас е в дълбока криза не от вчера, а от десетилетия; ние, гражданите, пък, дай Боже, и управляващите, сме съдбовно заинтересовани от спешното извършване на истински разумни и добре премислени реформи, които да подготвят и извършат тъй дълго чакания поврат в нея. Според нас движеща сила на промените към добро следва да бъдат инициативните учители, младите хора, гражданите и специалистите с новаторски и творчески поглед към проблемите и носителите на един нов, същностно различен подход. В тази връзка искаме да Ви предложим следното.

От години неправителствената организация „Заедно в час” се опитва да привлече в образователната система ония млади специалисти, които имат горещото желание да се посветят на толкова благородната учителска мисия, имаща възвишен духовен характер. Да, но по наше мнение с времето тяхната инициатива „обрасна” с тъй вредния бюрократизъм, което отблъсква доста млади хора и специалисти. Какво пречи директорите на самите училища да бъдат насърчени да назначават млади специалисти в различните области на науката, които чувстват, че тяхното призвание е учителстването – и по тази причина имат съзнателното, свободно избраното желание да започнат работа в съответното училище? Но директорите би следвало да бъдат насърчени „отгоре”, знаем, че такъв е техният рефлекс, да не говорим за това, че те често се страхуват от наказания за подобно „нерегламентирано отгоре” новаторство. Ако РУО, в нашия случай на Пловдив, даде „карт бланш” на инициативните директори да назначават такива специалисти на учителски длъжности, то сме убедени, че те вече ще имат куража да предприемат съответните практически стъпки в тази насока. Разбира се, формалната страна в случая би следвало да има второстепенно значение, да речем това, че тия специалисти нямат педагогическа способност, не бива да е непреодолима бариера пред тяхното желание и призвание да се посветят на образователното дело (нищо не пречи веднага след като им е дадена възможността да работят в училищата, пък било и временно като възпитатели или дори като нередовни учители, да запишат и съответните курсове към университетите за придобиване на формалното право да работят като учители, още повече, че ние добре знаем, че „педагогическият занаят” се придобива по най-естествен начин най-вече в самата практика, а не като се дават формални-схоластични и абстрактни теоретични изпити по разните там методики, дидактики и педагогики, много често робуващи на една отживяла времето си консервативна традиция, съвсем непригодна за напълно променилия се дух на нашето време!).

В групата на небезразличните граждани например имаме един млад човек, става дума за добре известния Ви агроном Николай Димов, който от много време желае и прави опити да започне работа в някоя професионална гимназия по селско стопанство в област Пловдив или дори извън нея; неговото съзнание е пълно с идеи за това как творчески да приложи знанията си, придобити в Аграрния университет, но, за жалост, нито един директор на професионална гимназия до този момент не му даде възможността да се изяви в полето на учителската професия. Ние предлагаме и други новаторски и творчески настроени личности-специалисти и млади хора с нагласата на г-н Димов да бъдат окуражени от РУО-Пловдив и да бъдат препоръчани на директорите на съответните училища и лека-полека да започнат своя творчески път на учителското поприще, защото е престъпление точно такива кадри да бъдат отблъсквани от училищата и то от позицията на съвсем кухи и формални бюрократични основания. Готови сме да помогнем и с провеждането на широка разяснителна кампания с оглед да привлечем колкото се може повече такива млади хора, специалисти от различните области на знанието, които искат да стават учители, искат да се посветят на учителстването.

Ще се радваме конструктивно да погледнете на нашата инициатива и да направите нужното в предела на своя авторитет и възможности по предложената тема в съвсем скоро време да имаме непосредствен напредък или прогрес!

25 януари 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: 

(ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

ПОЗИТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТПРИЩВАНЕ НА ПРОМЯНАТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-жа Цвета Караянчева, Председател на Народното събрание

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО-София-град

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

ПОЗИТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТПРИЩВАНЕ НА ПРОМЯНАТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Кастрева,

Уважаема госпожо Киркова,

Капсулираното от обществото (от културата, от духовността, от живота!) училище и образование става подобно на същински театър на абсурда. Нещо подобно сполетя българското училище и образование. Авторитарната, крещящо несъвременна, ретроградна и пределно нехуманна (и затова деморализираща, пък и деперсонализираща младите!) система на насилническо "образование" и "образование" стори точно това: сега берем горчивите плодове от това, че си позволихме този лукс, който един ден ще бъде оценен като престъпление спрямо бъдещето на нацията и страната ни.

На 3 януари т.г. групата на небезразличните граждани изпрати до институциите документ, озаглавен НЕЩО КАТО МАНИФЕСТ, СЪДЪРЖАЩ НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМИСЛЕНО И МОДЕРНО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИТЕ. На 16 януари т.г. получихме пределно формален, бликащ от самодоволен бюрократизъм "отговор" от МОН, който по естеството си, който абсолютно голословно игнорира всички наши предложения, оценявайки ги като "неаргументирани"и самия наш документ, молим ви се, възприе като "като използващ непристоен език". (Вижте Защо ли шаманите от МОН са така гневни?) Имаме чувството, че съзнанието на подготвилите този отговор министерски чиновници обитава някакъв илюзорен свят, нямащ нищо общо с тукашния, пределно реален наш свят. Ние като данъкоплатци, като граждани и дейци на образованието не можем да се примирим с това арогантно и напълно безотговорно отношение на самозабравили се властници (защо Министърът допуска от негово име да отговарят по този наистина непристоен начин подчинени му чиновници?!) не само към този така съдбовен за страната и нацията ни проблем (за смислено и наистина модерно гражданско образование на младите хора), но и към всички останали подобни проблеми на българското образование, поради което в духа на присъщата ни позитивност и конструктивност предлагаме:

1.) В най-скоро време МОН да организира провеждането на Национална "кръгла маса" по проблемите на непосредственото и практическо реално демократизиране и декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности, на която упълномощени по демократичен начин представители на учителите, на учениците, на родителите, на небезразличните граждани, на властващата образователна администрация, на политическото ръководство на самото МОН, на университетите, както и авторитетни представители на българската култура (писатели, философи, социолози, психолози и други) да започнат задълбочен, смислен и пълноценен демократичен дебат. Тази инициатива ние я предлагахме дълго време на ръководството на РУО-Пловдив (с оглед да разгледаме горещите, не търпящи отлагане проблеми на демократизацията-декомунизацията на отношенията в мащаба на пловдивското образование), но това ръководство, позовавайки се на аргумента, че тия всичките фундаментални въпроси трябвало да се решават на национално ниво, проигра шанса пловдивското образование да стане пионер и авангард на коренните и същностни промени в намиращото се в катастрофално състояние българско образование. Предлагайки на МОН да организира такава една Национална "кръгла маса" по демократизацията в българското образование, ние не се отказваме от идеята си, че подобни „мероприятия” за демократичен дебат следва да се провеждат и то непрекъснато не само по региони, не само в мащаба, примерно, на един град, но и по училища, т.е. в конкретните общности, занимаващи се с образование и възпитание на младите. Според нас този е верният подход, но, съобразявайки се с господстващия манталитет "низините да чакат директиви и заповеди отгоре", ние смятаме, че постановките на една Национална "кръгла маса" по реалното демократизиране на образованието може да катализират, да ускорят процесите на непосредствено и практическо реално демократизиране-декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности. Също така смятаме, че такъв един пряк ангажимент на самото МОН към този процес на демократизиране ще спомогне за преодоляването на страха, който е главният фактор за блокажа на промените, за застоя, за стабилността на гибелното статукво в българското образование.

2.) Предлагаме също така на инициативни, небезразлични и авангардно мислещи дейци на образованието да се даде възможността да провеждат обучения, семинари, "кръгли маси", дискусии, поредици от лекции или беседи и прочие в самите училищни общности, както на учениците, така и на учителите, разбира се, с участието и на небезразлични родители. Тази възможност следва да се уреди съобразно закона, тези обучения и лектории би следвало да бъдат заплащани на обучителите и лекторите било по линия на повишаване на квалификацията, било по някакъв друг, съобразен със закона начин, но изрично подчертаваме, че заплащането на въпросните обучители и лектори не следва да е непременно мизерно, хилаво, символично, както, да речем, сега се заплащат лекторските учителски часове, напротив, то следва да е напълно достойно и подобаващо. Ние самите в тази посока сме готови да дадем пример, ето, да речем, учителят по философия и гражданско образование, също така автор на много книги за промяната в образованието г-н Ангел Грънчаров (който, както е известно, беше по най-непристоен и грозен начин репресиран, изгонен от училище и в крайна сметка остракиран от образователната система) е готов да проведе обучения, семинари, дискусии и лекции с учители и ученици примерно по ето тази проблемни кръгове от въпроси (или теми):

1. Кога и как традиционният учител става новатор?

2. Защо повечето учители се страхуват от иновациите?

3. Кога обучението става интересно, а ученето – забавно и ефективно?

4. Кои обучителни технологии облекчават и улесняват усвояването на знанията?

5. Кое обучение с право може да се нарече съвременно?

6. Защо днешните млади категорично не желаят да учат и да бъдат обучавани по старому?

7. Кое общуване между училищни мениджъри, институции, учители, ученици и родители е пълноценно?

8. Налага ли се промяна с оглед комуникацията между учители, ученици и родители да стане пълноценна?

9. Какви грешки правят учителите в общуването си с учениците?

10. Кои са видовете комуникация?

11. Кои са ефективните техники за разрешаване на конфликти?

12. Как учителят контролира и овладява стреса в професията си?

13. Кога учителят съвсем "изпушва" и става негоден да върши работата си?

14. Познато ли ви е емоционалното изтощение?

15. Кои личностни качества са най-необходими за да бъдеш добър учител?

16. Могат ли тия качества да бъдат развивани – или те са природен талант, дарба, която или имаш, или нямаш?

17. Стресираният учител стресира ли учениците си?

18. Можем ли да управляваме стреса?

19. Познавате ли ефективни техники за справяне в критични и стресови ситуации?

20. Кога учителят показва най-доброто, на което е способен?

21. Защо учениците са отвратени от ученето и училището?!

22. Учителстването професия, занаят ли е – или е изкуство и мисия?! Кога е едното и кога – другото?

23. Кога учителят "изпушва" и се чувства неспособен да си изпълнява ролята като учител?

24. Каква е мотивацията за пълноценна работа у истински добрия учител?

25. Кога учителят е вдъхновен за работа – и успява също така да вдъхнови и учениците си?

26. Може ли мижитурка (безличен, посредствен в личностно и в духовно отношение човек) да бъде учител?

27. Кои личностни качества са необходими за да бъдеш истински учител?

28. Кога учителският "колектив" се превръща в екип?

29. Кои са подходите за стимулиране на творческото мислене у учениците?

30. Кой е верният подход за поддържане на ред в класната стая?

31. Как да се реши прословутият нерешим проблем с дисциплината в час?

32. Кога учителят насърчава пълноценното развитие на личността на учениците?

33. Кой подход може да се определи като "личностно ориентирана" педагогика или дори дидактика?

34. Защо учителят не бива да си позволява да потиска емоциите у децата?

35. Кой е верният (и добрият) начин за поднасяне (добиване) на учебното съдържание?

36. Кой е водещият принцип на модерните образователни технологии?

37. Как трябва да се управляват училищата? Възможно ли е училищно самоуправление (автономия)?

38. Какво представлява демократичното училище?

39. Как да демократизираме – практически и реално – училищните общности?

3.) Ситуацията около личностното израстване и най-вече около нравственото възпитание на младите хора е твърде тежка, тук се налага да се прави нещо колкото се може по-спешно и по-сериозно, по-истинско. В тази връзка предлагаме МОН да задължи училищата да канят като пътуващи външни лектори или обучители изявени, но талантливи учители (включително и вече пенсионирани!), които да имат възможността да общуват с учениците било в часовете на класа, било на специално организирани форуми, на които да се провеждат семинари и обучения най-вече с практическа насоченост. Примерно от нашите среди, имаме предвид групата на небезразличните граждани, имаме готовност с такава една дейност да се заемат на първо време господата Ангел Грънчаров, Неделин Бояджиев, Николай Димов, Деан Георгиев и всички други, които изявят такова желание; уместно е според нас обучителите да са в екипи, състоящи се поне от двама, което ще спомогне за по-качественото и ефективно обучение на младите хора. Готови сме незабавно да предложим списъци от теми, програми и всичко необходимо за тия толкова потребни обучения, семинари, дебати и дискусии.

4.) Предлагаме съществуващите от години (и то на чисто идеалистична, апостолска, безкористна, абсолютно духовна основа) списания ИДЕИ и HUMANUS да бъдат подпомогнати от МОН по подобаващия законосъобразен начин, с оглед да станат рупори на предстоящата нелека борба да коренна и същностна промяна в българското образование. Държим да отбележим и това, че дългогодишното пренебрежително отношение на ръководството на МОН към така самоотвержените създатели и издатели на тези списания е един от най-големите грехове (и показател за потресаващата безотговорност!) на всички ръководства на МОН досега, включително и настоящето.

5.) Имаме още много други идеи и инициативи, които ще предложим в процеса на работа на предложената от нас "кръгла маса" по демократизацията в образованието.

Уважаеми Президент на Република България,

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Уважаеми господин Министър-Председател на Република България,

Умоляваме Ви, направете най-сетне нещо за да бъде извадено българското образование от кошмарната тъй продължителна, сякаш несвършваща агония! Направете нужното, ползвайки се на авторитета и на властта си, та да подтикнете, да извадите от мъртвата точка предлагания от нас демократичен дебат на ръководството на МОН, което, по нашето убеждение, продължава да си позволява непростимия лукс да пренебрегва всичко онова, което ние, небезразличните граждани, от години му предлагаме. За което смятаме, че ръководството на МОН (не само министърът и заместниците му, но и ръководителите на възловите и отговорни дирекции в МОН) следва да понесат най-строга отговорност, включваща задължително и незабавно изпъждане от тъй уютните им топли кабинети!

17 януари 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

Защо ли шаманите от МОН са така гневни?

В свой гневен отговор живеещото на Луната МОН обвини небезразличните граждани в "неаргументираност" и в "използване на непристоен език", ето, четете, насладете се на министерската премъдрост:

НАПОМНЯНЕ: Римската поговорка "О, Юпитер! Ти се гневиш? Значи сам признаваш, че си виновен, че не си прав!" е твърде уместна в случая. Апропо, никакъв "непристоен език" не сме използвали, ето, уверете се сами:

НЕЩО КАТО МАНИФЕСТ, СЪДЪРЖАЩ НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМИСЛЕНО И МОДЕРНО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИТЕ

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...