"Опасният" и "заплашителен" документ, заради който началничката на РУО-Пловдив даде на прокурор небезразличния гражданин Николай Димов!

Поради огромния интерес и по молба на много граждани отново публикуваме отвореното писмо, което Началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова оцени като толкова "заплашително" и "смущаващо душевния й мир", че заради него даде на прокурор младия човек, който е упълномощен от нашата група на небезраазличните граждани да води кореспонденцията й с институциите, т.е. даде на прокурор г-н Николай Димов; ето тъй "опасния" и "страшен" документ:

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, Омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, Омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ПРИЗИВ ЗА ПРОТЕСТ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Омбудсман на Република България

Уважаеми г-н Омбудсман на гр. Пловдив,

Ние, небезразличните към проблемите на образованието граждани (ние обаче също така сме небезразлични и към другите най-остри и важни проблеми в свидното ни отечество!) получихме поредното възмутително по безотговорността и обструкционизма си писмо, подписано от г-жа Началника на РУО-Пловдив, поради което се виждаме принудени отново да се обърнем към многоуважаемия господин Премиер: абе много са се разпищолили намиращите се на властваща позиция чиновници от Вашето управление бе, господин Министър-Председателю?! Защо не предприемете някои по-ефикасни мерки за да ги принудите като седят на тия кресла да започнат що-годе съвестно да си гледат работата?! Многократно се обръщахме към Вас, но дори и работещите, тъй да се рече, във Вашата собствена премиерска администрация, от Вашия собствен секретариат, понеже явно са солидарни с безотговорните си братя и сестри, направиха всичко, което е по силите им не само да скрият изпратените им от нас документи, но и да предотвратят каквато и да било намеса от Ваша страна, та проблемите да бъде решени овреме! Щом дори и във Вашата собствена канцелария чиновниците са способни да се държат така, че да Ви излагат в очите на нас, гражданите (излиза, че не те, а Вие самият сте безотговорен за ставащото, за вършещото се в цялата административно-чиновническа и бюрократична йерархия на държавата!), т.е. да Ви злепоставят, правете си сметката колко ефективна е властта, която си мислите, че упражнявате уж от наше име и в наш интерес?! Излиза също така, че Вие самият увенчавате (като не Ви информират и като стоите бездеен!) властовия чиновнически произвол, което пък значи, че държавата у нас не се управлява от Вас, а от същите тия играещи си със самия Вас както искат високопоставени и реално упражняващи властта чиновници! Ето и сега знаейки това (не ни мислете, че сме наивни или малоумни, не ни мислете, че сме глупаци!) Ви пишем тия неща с пълното съзнание, че чиновниците около Вас ще ги скрият от очите Ви, няма да ги доведат до Вашето знание, което ни принуждава да сложим на пост до централния вход на сградата на Министерския съвет в София неколцина наши активисти, които да Ви дебнат и когато минавате оттам да Ви връчат лично на Вас този документ; щото е срамота Вие самият, независимо от всевластието, което уж имате, да сте чисто и просто една пионка в ръцете на фактически неуправляемата висша властваща администрация, която по начало следва да е под Вашия непрестанен контрол; ала очевидно и Вие самият не сте много наясно с това за какво Ви е дадена властта, що е това власт, за какво тя служи и каква е технологията за ефективното й упражняване. По тази причина на нас, небезразличните граждани, както виждате, ни се налага да Ви изнасяме такива открити уроци по управление, с оглед да запълним поне малко пропуските във Вашето образование (и възпитание, щото тия неща имат и нравствен смисъл!). Пък и моралът на намиращите се във Вашата свита очевидно не е на висота щом си позволяват да си играят с Вас и да Ви премятат така лесно и безнаказано. Толкова по този въпрос.

А ето сега вижте как тази ситуация по върха се отразява на по-нисшите управленски нива: седящите на тия кресла са се разпищолили до самозабравяне, отново ще Ви дадем пример на навиждана управленска разпуснатост, която е взеха крайно екзотични, хипертрофирани, екстравагантни и безскрупулни форми. Господин Министре на образованието и науката, а пък Вие знаете ли как сте разпуснал подчинената Ви управленска администрация?! Не знаете ли?! Ето Ви сега още един крещящ пример, белким поне малко се стреснете и започнете да се вразумявате и поправяте, в което не вярваме особено, щото и Вашето съзнание очевидно е доста неадекватно за мястото, което заемате – и на длъжността, която би следвало да изпълнявате безупречно (стига да бяхме нормална държава, каквато очевидно не сме!).

Месеци наред преговаряме с г-жа Началничката на пловдивското РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова и се мъчим да й обясним нещо, което и децата знаят: а именно че на поста, който тя заема, всекидневно нейно задължение е да общува с гражданите и то с пълното съзнание, че ние, гражданите, ний, демоса, поради статута, който имаме, сме истински властващата инстанция в системата на функциониращата демокрация; ние, гражданите, на това основание и по тази причина сме безкрайно полезни за властващите особено когато сме небезразлични, когато се опитваме да помогнем на властващите да се освободят от тъй коварната примка на самозабравянето, на тъй неуместната властническа грандомания, на манията, че са непогрешими, че са всезнаещи, че са нещо (опази Боже!) като наши господари, а не са наши слуги (които можем във всеки един момент да лишим от доверието си и даже от дадените им пълномощия особено когато по всичко личи, че не си изпълняват задълженията, т.е. не знаят за какво им е дадена тази пуста власт!). Въпросната госпожа Киркова в тия наши епични епистоларни битки се изяви като длъжностно лице, което употребява властта си само и само за да се гаври с гражданите, да се подиграва с тях, позволявайки си разните там уж много тънки административни чалъми, тарикатлъци и пинизи; изобщо ний сме възмутени, че тази властваща особа въпреки положените от нас усилия за вразумяването й, си остава в плен на една крайно неуместна емоция (тя, моля Ви се, ни е обидена на нас, небезразличните граждани, по причина на това, че й помагаме, че се опитваме да й покажем на кой свят изобщо живее!), поради което се държи напълно неадекватно в ситуацията, в която се оказа изцяло по своя вина.

Умният и опитен управленец решава тия въпроси за пет минути разговор с гражданите, но ето, ние, небезразличните граждани, вече близо година се опитваме да убедим въпросната самозабравила се властница, че тя лично ще спечели много от срещата "очи в очи" с нас; не, тя продължава да се инати и дори сега, когато вече разговаряме за датата на нашата среща, на откриването на нашата "кръгла маса" по реалната демократизация на пловдивското образование, ето, вече повече от месец не можем да уточним взаимно удобна и приемлива дата за отриването на това толкова закъсняло мероприятие или изява?! То не бяха какви ли не мъки, то не бяха увъртания, то не бяха тарикатлъци и пинизи, не и не, г-жа Началничката кой знае на какво основание си е втълпила, че тя самолично ще определя датата на тази среща, не й пука от това, че ний, небезразличните граждани, не можем да се съберем на тази дата защото някои от нас работим по цял ден, при това сме принудени да работим в далечни градове, налага ни се да пътуваме с оглед да можем да дойдем на тъй потребната за Пловдив среща?! Хем се уточнихме, че от наша страна все пак тя трябва да получи съгласието ни за дадената предложена от нея дата, хем като й казахме в писмен вид, че тази дата не ни е удобна, че на тази дата не можем да дойдем, тя сега в своето писмо-отговор ни заявява, че чиновниците, молим Ви се, ни били чакали, а пък ний, гражданите, видите ли, не сме се били явили на среща, инициирана от нас самите, сиреч, иска да ни вмени нещо, което ни е изцяло чужно: безотговорността и несериозността, които бликат от всяка нейна дума! Защото когато човек е на такъв отговорен пост, той няма право да си позволява действия и дори думи, които петнят имиджа на институцията и развалят нейното достолепие – защото институцията е вечна, а съвсем преходни и временни са тези, които седят на даденото властническо кресло. Но дори и тези неща не се съзнават, поради което заради такава крещяща безотговорност на властващите се стигна дотам, че всички ние вече сме убедени, че институции като въпросните РУО-та следва да бъдат решително и незабавно закрити – понеже са станали оазиси не само за сладко бюрократично нищонеправене (или клатене на краката!), но и са станали инструменти за спъване и блокиране на всеки повей на иновация, на творчество, на промяна, на свеж полъх в изпълнената с тъй зловонен дъх престаряла и работеща на напълно празни обороти бюрократична машина в образованието!

Какво чакате още бе, г-н Премиер, ако изобщо Ви пука за образованието на нашите деца и внуци и за бъдещето на България (което всички ние искаме да е славно не по-малко от миналото й!), за нейния просперитет и достойнство, смачкайте тази разпищолила се и така вредна административно-бюрократична хидра, отрежете пипалата на този тъй вреден октопод, който души и обезсилва българското образование, пречи на неговия възход, ликвидира всеки порив към новости, към добро, към истината, правото и справедливостта?! Отдавна фалиралата по всички линии абсурдна и отживяла времето си система на тоталния социалистически по естеството си държавно-бюрократичен контрол и терор трябваше да бъде премахната, та в сферата на образованието да нахлуе духът на модерното време, но не и не, драги ни господин Премиер, Вас продължават да Ви плашат, че ако направите истинска реформа в образованието, щяла, моля ви се, да настъпи вселенска катастрофа: как можете да се връзвате толкова наивно на лъжите на борещите се единствено за своите кресла паразитиращи властващи бюрократи?! Нима, драги г-н Премиер, и Вие самият искате българското образование да е нещо като фабрика за обезличностяване (иначе казано за затъпяване, за опростачване, за морално разложение!) на българската младеж?! Кой Ви упълномощи да продължавате тази политика на практика след като дори и в управленската програма на собствената Ви партия от кумова срама са казани нищо не означаващи приказки, че сте щели били да се борите за модерно и отговарящо на нуждите на живота образование на младежта?!

Да, ама не, на практика Вие поддържате гибелната агония на системата, която отдавна самият живот е отрекъл, с което съсипвате бъдещето на нацията ни; не, ние, небезразличните граждани няма как да Ви позволим този произвол, тази убийствено тъпа и безотговорна политика! Ето, предупреждаваме Ви най-отговорно: или направете нещо позитивно и добро в сферата на управлението на образованието, или направете ония промени, които самият живот изисква, или мигновено се махайте от поста си щом като самият Вие и Вашата партия сте се оказали пречка пред просперитета на свидното ни отечество! Тази е дилемата, този е изборът пред Вас, ала това нещо едва ли може да стигне до съзнанието Ви щото и Вие самият, това прекалено ясно Ви личи, сте напълно дрогиран от властта, стигнал сте дотам, че сте станал напълно неадекватен на нуждите на страна, на държавата и на нацията – и по тази причина сте станал главна пречка пред изстрадания и заслужен от гражданите просперитет! (Друг е въпросът, че благодарение на Вашата изцяло деморализираща нацията ни власт и народът, сиреч гражданите, са станали напълно безразлични, деморализирани, обезверени, апатични, бездейни, по тази именно причина, а именно, че гражданите, народът, демосът не си изпълняват ролята, и вий, властващите, сте се разпищолили толкова, сте станали изцяло вредни и опасни за бъдещето на страната!)

Бяхме длъжни да Ви кажем тия неща, все някой трябваше да Ви каже тия истини, ето, казваме Ви ги, изпълняваме си дълга, не че вярваме, че ще се вслушате в нашите думи, казахме, даваме си сметка, че дотам сте зомбирани от властта, че самият Вие стенете под тежестта на заблудите си че на власт можете да си правите каквото Ви скимне; естествено, ще платите цялата цена за тази крещяща безотговорност, за това невиждано безхаберие! (Народът пък ще плати цялата цена за това, че още ви търпи – и не ви е изринал вече там, където Ви е мястото!)

Да се върнем на тъй лудешкото писмо на г-жа Началничката на пловдивското РУО, което е сюблимно по наглостта си: понеже чиновниците в РУО, молим ви се, били много заети, немало възможност вече да определят нова дата за нашата среща, за откриването на предложената от нас "кръгла маса" по реформирането на образованието в Пловдив и Пловдивско (в което в последните години се случиха невиждани в цялата вселена административно-властнически ексцесии, простотии и идиотщини!), а и дори нямало вече възможност срещата да се проведе в удобното за нас време след работа (след 17.30 часа), понеже морните чиновници от РУО трябвало непременно да отмарят по това време от титаничния си труд! И на това основание г-жа Началничката предлага на нас, небезразличните граждани, казано откровено, да й се махаме от главата, да идем по дяволите или на кино, сиреч да не пречим на тъй сладката идилия на нищонеправенето, в която от десетилетия изнемогват подвластните й неуморни труженици от РУО-Пловдив (има такива сред тях, които се мъчат и изнемогват "от непосилен труд" поне... три десетилетия вече, да има и такива титани!!!).

С две думи казано, г-жа Началничката си позволява да се гаври с нас, гражданите, пренебрегвайки факта, че ний като данъкоплатци й плащаме заплатата със собствените си пари, такова безцеремонно нагло поведение, г-н Министре, как ли трябва да бъде наказано?! С интерес ще очакваме Вашата реакция, г-н Министре, имайте предвид, че с наши представители г-жа Киркова и на живо се е отнасяла по безцеремонно груб начин, тя тотално се е объркала в представите си защо е на този пост, молим да й помогнете да излезе от този чисто емоционален в основата си управленски ступор и да снемете от крехките й плещи тъй непосилното бреме на властта! Този е нашият най-добронамерен съвет, ний прекрасно знаем, че Вие няма да го послушате – стига г-н Премиерът да не дръпне собственото Ви ушенце, което също знаем, че той нема да направи, по причина на което очакваме промяна към добро да настъпи едва когато цялата тази аморална гмеж, дето се е настанила в управлението на многострадалната ни държава, бъде изрината от недоволството на спящите все още и изнемогващи от малоумие и от наивност български "граждани".

Толкоз и по този въпрос, мислим, че се разбрахме напълно, без да си кривим душата Ви казахме каквото трябваше, вие пък правете каквото щете, имате пълното право да си счупите съвсем главите, което именно и ще е добро за България и за народа; виждате ли, че историята и животът пак си знаят работата, точно тях никога няма как за надхитрите, независимо от това, че наистина се извъдихте големи терикати (само дето го нема майсторът за тъпите Ви тарикатщини!)?!

Уважаеми г-н и г-жо омбудсмани на Пловдив и на България, знаем добре, че и Вие здравата треперите за постовете си, по тази причина нищичко и не очакваме от Вас; ний знаем, че Вие просто няма как да сте герои и да имате геройско поведение след като целият смисъл на пребиваването Ви във властта е запазването на службицата. По тази причина е напълно обяснимо Вашето тъй ирационално и вредно за нацията и страната поведение, които си позволявате без каквато и да е скрупул в последните години. (Казаното се отнася за г-жа Манолова, не за Вас, уважаема заместила я на поста госпожо!) Тъжно е, че в многострадалната ни държавица нещата бяха доведени до такъв печален край, но за жалост и това трябваше да доживеем да видим; но ние с това няма да се примирим никога! По тази причина и пишем писмото си. Нашата плаха надежда е повече хора да го прочетат и белким поне малко от малко осъзнаят глобалната причина за всичко: безразличието на гражданите, техният непукизъм, тяхната безотговорност, пълното неразбиране на това що е свобода от страна на народа-страдалец е главната причина за всичко!

Да, всеки народ си заслужава управниците – и е достоен за своето правителство, по думите на великия философ Хегел. Деморализираният безотговорен за собственото си бъдеще народ има разпищолили се тотално управници, които ще го подложат на такива изпитания, че народът най-сетне да си намери похитения акъл! Да, от ума си патим най-вече, не от нещо друго, това важи и за човеците, и за общностите, за нациите също без никакво изключение. Непростимо е цял един народ да пребивава в малоумие или в слабоумие, такъв лукс никой народ по света не смее да си го позволи. Ний, българите обаче, нерядко учудваме света – щот, повтарям, сме големи тарикати! И по тази причина се мъчим да прецакаме и себе си дори! Е, успяваме и в това, както виждате...

Властващите в РУО-Пловдив с несрещаната си арогантност ни призовават към протести и към уличен натиск! Щом не умеят да комуникират нормално и човешки, както ние им го предложихме, ще им се наложи да срещнат нашия оправдан граждански гняв! Ние не само ще бъдем на протестите, които всеки миг ще избухнат, но и ще бъдем в първите редици на борците за свобода и просперитет. Защото добре знаем, че извор на просперитета е тъкмо свободата. А пък истината е това, което ни прави свободни. Казвайки някои простички истини в това свое писмо, ние работим за делото по освобождаването на съзнанията от тъй коварните заблуди, от догмите, които тровят живота ни – и съсипват бъдещето ни.

Г-жа Киркова пък, която си позволи да се погаври по толкова грозен начин и то тъкмо защото й предложихме разумен начин за решаване на натрупалите се през периода на нейното властническо безхаберие проблеми искаме да кажем, че тя скоро ще усети специфичната форма на граждански натиск, до която тя лично ни принуди да прибегнем поради, повтарям, несрещаната арогантност, която си позволи. Вашата недиалогичност, уважаема госпожо Киркова, ще се стовари върху Вас – и ще платите цялата цена за този лукс. Просто сте се объркала твърде много в представите си за времето, в което живеем. Там Ви е главният проблем. Отмина епохата на безнаказаното комунистическо презрение към личността и към гражданите, живеем в епохата на тъй неприятната Ви демокрация! Опитайте се да осъзнаете поне това...

До нови срещи! Ако трябва всеки ден ще се срещаме докато емоциите и предубежденията, от които страдате, не бъдат съкрушени с наша – и с Божията най-вече – помощ! Призовавам всички граждани в Пловдив, които се самовъзприемат като небезразлични, да подложат на всекидневен натиск властващите в РУО-Пловдив – с оглед да им помогнем да разберат на кой свят живеят! Просто се иска от вас, уважаеми съграждани, да отидете в кабинета на г-жа Киркова (или на някой от нейната тъй многолюдна чиновническа свита!), да смутите малко нейния (техния) душевен рай, да оскверните административното блаженство, произлизащо от нищонеправенето!) и да й кажете какво мислите за поведението на подведомственото й РУО (станало спирачка на прогреса в образованието!) и също така да разкажете какво мислите за безкрайно тежките проблеми в пловдивското образование, в пловдивските училища, превърнали се в безконтролни мутренски владения на разпищолилата се директорска мафия! (Ако има директори, които с поведението си са извън този въпросният мутренски манталитет, нека те не ни се обиждат за употребените изрази, явно е тогава, че думите ни не се отнасят за тях!) Това се иска само. Кажете каквото мислите, изпълнете си гражданския дълг, пък да става каквото ще.

3 окт. 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите)

НАСТОЯТЕЛНО ИСКАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Румен Радев, Президент на Република България,

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България,

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До г-жа Янка Такева, Председател на СБУ,

До доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация,

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на България,

До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител,

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

НАСТОЯТЕЛНО ИСКАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група български граждани,небезразлични към проблемите на образованието

Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,

Най-напред се обръщаме към Вас защото се чувстваме длъжни да Ви зададем няколко необходими въпроса, на които държим да получим смислен отговор лично от Вас; в контекста на тези въпроси нашето по-нататъшно изложение ще получи длъжната яснота и пълнота:

1.) Защо не казахте на нас своите претенции към нашите отворени писма, а се обърнахте към… прокуратурата и то, забележете, в момент, в който ние водим (дори и лице в лице!) нашите така мъчителни преговори около началото на работата на инициираната от нас кръгла маса по реалната демократизация на пловдивското образование?

2.) Коректно ли е според Вас такова едно поведение след като Вие не само скрихте, че сте дала своя сигнал до прокуратурата срещу нас, по-специално срещу упълномощения да води кореспонденцията ни г-н Николай Димов, млад човек, спрямо когото Вие, при нашите срещи, демонстрирате своята нескривана симпатия?

3.) Давате ли си сметка как се почувства г-н Димов след като разбра за Вашия сигнал до прокуратурата, в който Вие, предполагаме, искате спрямо него и нашата група на небезразличните граждани да бъдат приложени някакви репресивни и наказателни мерки с оглед да ни затворите устите, да ни принудите да млъкнем?

4.) Нима г-н Димов във Вашите очи е нещо като „престъпник”, който заслужава да бъде строго наказан?Kакво „престъпно” нещо е направил той, та го дадохте на прокуратурата, нима е престъпление това, че той, а и ние, стоящите зад него, чисто и просто честно и открито сме казали какво мислим, как възприемаме Вашето управление?

5.) Давате ли си сметка какво показва тази Ваша инициатива да дадете г-н Димов на прокуратурата, т.е. фактически да го набедите, да го оклеветите, че е извършил „престъпление”?! Нима такова едно поведение на управник може да се синхронизира с нашето демократично време, в което колкото повече гражданите са небезразлични и активни, толкова повече те изпълняват своята незаменима с нищо роля за укрепване на нашата млада, но съвсем непрокопсала българска демокрация и слабото ни гражданско общество?

6.) Можете ли да си представите какъв огромен стрес причинихте на млад човек като г-н Димов с това, че го дадохте на прокурор и фактически го обвинихте, че е „престъпник”? Та той наистина за първи път е поставен в такова едно крайно несправедливо и обидно положение – да бъде без вина виновен?

7.) Давате ли си сметка, че заради подобно отношение на самозабравили се властващи персони стотици хиляди млади хора, наши сънародници, напуснаха страната и се принудиха да живеят в емиграция, знаете ли това, че и г-н Димов, в дните, след като разбра, че сте го дала на прокурор, започна да говори, че в „такава страна” не си струва да живее и да пропилява живота си, т.е. започна да казва, че и за него се очертава един изход в създалата си ситуация, а именно ТЕРМИНАЛ 2 на Софийското летище?

8.) Ще поемете ли отговорността за прогонването на г-н Димов от свидното ни отечество – та заради Вас лично той да се скита немил-недраг някъде далеч зад пределите на България?

9.) Вашият подход към г-н Димов нима не го проявявате и в отношението си към всички останали граждани, с които общувате, имаме предвид също така и ученици, учители, родители, директори на училища също?! Това, че Вие очевидно залагате на принудата, на репресията, на насилието, на неуважението на правото на личността да има своя различна от Вашата позиция, не говори ли за това, че Вие се държите не просто странно за съвременните условия, но и се изявявате като гореща привърженичка на стария, тоталитарен, ретрограден, авторитарно-волунтаристичен, командно-административен, по същество комунистически манталитет, т.е. – без неудобство се афиширате като ръководител и управленец, който страда от непоправим идейно-ценностен и нравствен дефицит, правещ го напълно неадекватен на съвременните условия?

10.) Нима смятате, че в България ще се върне и възроди онази нетърпима атмосфера на ненавист към личността и свободата, към правата на човека, която ние, по-възрастните, си спомняме от тъй отвратителните времена на комунизмо-социализма? Вие нима сте привърженичка на този така фатално негативен за просперитета на страната ни антидемократичен управленски стил?

11.) В такъв случай какво търсите на мястото, което заемате, за което изискванията по закон са съвсем други, директно противоположни на изповядваните от Вас лично недмократични убеждения? Не е ли признак на елементарно достойнство щом като имате такива възгледи, несъвместими с функцията Ви на ръководител на пловдивското образование в тъй неприятните Ви съвременни и демократични условия просто сама спешно да си подадете оставката?

Още много подобни въпроси можем да Ви зададем, но се ограничаваме само с вече зададените. Това са въпроси за размисъл. Задаваме Ви ги за Ваше добро. И заради тях ли ще ни дадете на прокуратурата и ще искате незабавни наказателни санкции?! Или е направо по-добре полицията да ни арестува и да ни изпрати всичките в концлагер, та да замълчим завинаги, та завинаги да не можем вече да нарушаваме властническия Ви комфорт?

С тия наши въпроси ние Ви показваме силното си безпокойство по повод на това, че Вие без капка неудобство си позволихте на дело да демонстрирате манталитет, в корена си несъвместим с Вашия статут на управник на толкова важната образователно-възпитателна сфера на демократичната ни държава! Ще се радваме да ни известите за позицията си открито, без фалш и лицемерие, защото на думи Вие твърдите, че сте демократка, ала ето, на дело, се оказа, за жалост, че това не е истина!

Уважаеми господин Президент на Република България,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Председател на СБУ,

Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

Уважаема госпожо омбудсман на България,

Уважаема госпожо народен представител,

Най-настоятелно искаме оставката (незабавното уволнение) на г-жа Началника на РУО – Пловдив г-жа Иванка Киркова. Аргументите ни за това наше искане са следните:

1.Доказано безхаберие (крещяща безотговорност!) към истински важното в сферата на образованието на младите: години наред с поредици от жалби, доклади, апели, възвания, предложения и прочие ние, небезразличните граждани (а преди създаването на нашата група това правеше г-н Ангел Грънчаров, учител по философия и гражданско образование, репресиран и уволнен от съвсем самозабравила се представителка на ръководеното от г-жа Киркова ведомство!), поставяме най-тревожни, не търпящи никакво отлагане проблеми в сферата на управлението на образованието в Пловдив и областта, а г-жа Киркова не направи абсолютно нищо по посока на смисленото, разумното, справедливото решаване на проблемите, напротив, нейната основна роля беше да се труди най-всеотдайно за "замитането под килима" на същите тия съдбовно важни проблеми!

2.) Неприкрита привързаност към недемократичния, авторитарен, репресивен манталитет, недиалогичност, непрекъснато бягане от смисления, плодотворен, ефективен демократичен дебат: последният най-екстравагантен пример в това отношение е съвсем ирационалното поведение на г-жа Киркова, която си позволи в нарочна жалба до прокуратурата (!!!) да се оплаче от... г-н Николай Димов, упълномощеният от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията ни с институциите, защото, молим ви се, се била "почувствала застрашена" от нашите жалби и предложения, видите ли, тези наши жалби, критики и предложения били смутили нейното спокойствие, нейната управленска идилия и блаженство, т.е. душевният й комфорт на безконтролна властница! Този неин изблик на нескривана жажда за репресии е демонстрация на вопиюща неадекватност спрямо задълженията на заемания от нея отговорен държавен пост и показват, че г-жа Киркова е жертва, бихме си позволили дори да кажем, е робиня на един прекалено остарял, вехт, ретрограден, анахроничен тоталитарно-терористичен подход, от което следва, че тя наистина няма нужните качества да бъде съвременен и достоен ръководител на пловдивското образование! Вместо да ни е благодарна за това, че имаме добрината да й посочваме грешките, недъзите, пропуските и недостатъците в нейната така деликатна и отговорна ръководна дейност, тя иска тия, които й оказваме тази добрина, да бъдем репресирани, да бъдем подложени на наказателно преследване; дълбоко сме убедени, че човек с такива демодирани разбирания и с изцяло неверни ценности не само че не може да изпълнява ефективно и по подобаващия начин своята отговорна управленска работа, но и като продължава да стои на поста си, всекидневно нанася непоправими вреди на пловдивското образование.

3.) Изцяло погрешен управленски стил и подход: пример за това е как г-жа Киркова по недопустимо грозен начин уволни директорката на ОУ "Пенчо Славейков" г-жа Екатерина Делинова, която беше обвинена в какви ли не грехове, беше подложена на преследвания, на злотворния терор на безчет наказателно-репресивни акции-проверки и прочие, само и само да й бъде отмъстено заради това, че е дръзнала да критикува височайшата властница, позволила си е да се държи не като нейна безропотно изпълняваща прищевките й слугиня! Тук ние констатираме, че в отношението си към г-жа Делинова началничката на пловдивското образование приложи изпитания метод за напълно незаконна разправа с инакомислещите, който под вещото й ръководство беше, така да се каже, проверен и „патентован” от неуморната и тъй своенравна директорка на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), която по досущ същия откровено тоталитарен начин се разправи с дългогодишния учител по философия и гражданско образование в това училище г-н Ангел Грънчаров, само защото последният си позволяваше да я критикува публично, да й изтъква грешките, да прави новаторски предложения за промяна, за реална демократизация на отношенията в училищната общност и пр. 

Да бъдат опрасквани, да бъдат уволнявани личностите, имащи по-високи изисквания и по-развито съзнание за дълг и отговорност, т.е. да бъдат подлагани на управленски терор другояче мислещите учители и директори (доколкото изобщо ги има тия последните особено!) е категоричен признак за това, че в сферата на пловдивското образование се е настанил и утвърдил един чужд на духа на образованието като висша интелектуална дейност чисто мутренски подход; ако не се реагира подобаващо спрямо тези рецидиви на уродливия авторитаризъм, пловдивското образование ще продължи да затъва в несвършващата криза, агония и катастрофа! (Друг пример за безпрецедентно грозно уволнение на успешен директор е уволнението на директорката на ОУ "Георги Караславов" в гр. Първомай г-жа Тонка Будакова!) 

4.) Г-жа Киркова си позволява да проявява недопустимо високомерие в общуването си с гражданите, винаги когато представител на нашата група на небезразличните граждани отиде при нея, за да постави някакъв проблем, тя заявява, че ще му отдели "само 2 или 5 минути", опитвала се е да разговаря с нас... на прага на кабинета си (!!!), проявява двоен стандарт или аршин в отношенията с гражданите, към тия, които не са "от нашите", си позволява да се държи грубо и предизвикателно, даже и към представителите на медии, които са правдолюбиви и опозиционно настроени (като Пловдивската обществена телевизия), се държи дискриминационно, отхвърля всеки опит за диалог, тя не желае открито да каже  какво мисли пред обезпокоената от поведението й общественост (най-вероятно се страхува от ония въпроси, които "правилните медии" никога няма да й зададат!), пречи за вярното информиране на гражданите по заплетените управленски казуси, дължащи се на неспособността й да управлява, за сметка на това обаче сервилничи пред въпросните "правилни медии" и т.н.

5.) Г-жа Киркова, по нашето дълбоко убеждение, е податлива на неправомерни задкулисни влияния, което оказва пагубен ефект върху вземането на управленските й решения: пример за това е необяснимата власт, която има върху нея директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която години наред си позволяваше по безпрецедентно грозен начин да се разправя с авангардно мислещия, творчески настроен и новаторски работещ учител по философия г-н Ангел Грънчаров, и – забележете! – правеше тия властови изстъпления на несрещан административен произвол и терор под благия, всичко прощаващ поглед на г-жа Началника на РУО-Пловдив! Даже когато въпросната директорка си позволяваше да прави съвсем недопустими най-вече от морална гледна точка неща (примерно даде г-н Грънчаров на частен съдебен изпълнител независимо от това, че той вече се беше напълно доброволно издължил – когато трябваше да върне присъдените съдебни разноски), г-жа Киркова не направи нищо за да възпре произвола и гаврите върху този български учител. Нещо повече, след като г-н Грънчаров беше изгонен от ПГЕЕ, г-жа Киркова, злоупотребявайки с властта си по напълно недопустим начин, направи нужното не само той фактически да бъде лишен от преподавателските си права и да бъде остракиран от пловдивското образование, но същото да бъде сторено и с неговата съпруга, също учителка (при това с две магистратури, по начална педагогика и английски език!), и двамата вече трета година са принудително държани в ужасните, в кошмарните условия на репресивната безработица – без средства за елементарно съществуване!

Г-жа Киркова не се трогна от безброя писма, жалби, възвания, апели и пр., писани и изпращани й от какви ли не хора и организации в защита на г-н Грънчаров и съпругата му, не, спрямо това учителско семейство беше осъществена недопустима за съвременните демократични условия репресия, застрашаваща не само здравето, но и живота на г-н Грънчаров и на неговата съпруга. Само по този пункт, а именно принудителното държане в умишлена репресивна безработица на едно учителско семейство с оглед да бъде отмъстено на изявения безкомпромисен борец за промяна към добро в образователната система е достатъчно основание г-жа Киркова да загуби мълниеносно поста си (разбира се, че никой от подчинените й директори не смее да назначи на работа г-н Грънчаров и г-жа Грънчарова – защото ако го стори рискува да си навлече страшния божествен гняв на царствената височайша управничка!)

6.) Най-голямата ни претенция спрямо г-жа Иванка Киркова има чисто морално естество: не може да бъде съвременен ръководител, при това именно на сфера, имаща чисто духовен, образователно-възпитателен, културен, личностно формиращ характер, човек, който има толкова несъвременни, остарели възгледи за живота, за отношенията между хората, за начините, по които трябва да бъде управлявано пловдивското образование и прочие; г-жа Киркова има съвсем сгрешена базисна представа за това що е власт, как следва да се управлява (коренът на думата "у-прав-ление" и именно "право"!), как може и как не може да се разговаря с гражданите; в съвременни условия, за разлика от мнението на г-жа Киркова, ние, гражданите, не сме не сме, няма как да бъдем пасивна, безсловесна и инертна маса, както на нея се чини, че трябвало да бъде, ние сме личности и граждани със съответните права, сред които правото да критикуваме управляващите е не просто наше право, а е наш дълг, е наше задължение, е наша първа по значение отговорност!

Г-жа Киркова обаче явно изпада в ужас, когато срещне човек и гражданин, за когото думата "достойнство" не е празен звук – и тогава мигновено започва да мисли как да му отмъсти за това, че той не се държи като смирен роб или като слуга, кланящ се пред нейния висок властнически пиедестал; и тогава първото, за което тя се сеща, е да даде този гражданин на... прокурор!

Уважаема г-жо Такева,

Наградихте г-жа Киркова за „най-добър началник на РУО”, и в тази връзка ние се чувстваме длъжни да кажем следното:

Наградена е г-жа Киркова, както се обосновахте, защото "винаги откликвала на всеки сигнал", подаден обаче – забележете! – само от СБУ; и проблемът "винаги намирал решение", стига обаче да е подаден само от СБУ! За сигнали, подадени от други организации и от личности това не се отнася.

Иначе казано, г-жа Киркова е наградена за това, че обслужва единствено интересите на тия, които са "от наште", същевременно слабо я вълнуват проблемите на ония хора, които не са "от наште". Както и да го погледнем, това пак е стереотип, характерен за мутренско-мафиотския манталитет. Държавата ни, види се, е затънала в този порочен манталитет, което е логично: "Като си избрахте мутра да ви управлява, не се чудете изобщо, че държавата ви стана мутренска; мутрите само това могат, да се държат по мутренски начин!". Това са думи на Татяна Дончева, не наши.

Честито на г-жа Киркова, която от пет години кажи-речи всеки ден е призовавана от г-н Грънчаров и от групата на небезразличните граждани да решава някои от най-важните, горещи, даже парещи въпроси на демократизацията на отношенията в пловдивското образование, а тя прави всичко, което й е по силите тези проблеми да бъдат „заметени под килима”, сакън, да не нарушим властовия комфорт на тези, които са "от наште". В този смисъл тя наистина заслужава тази награда, нищо че във връчването й тъкмо на нея има дълбок ироничен смисъл. Нима, г-жо Такева, си мислите, че не разбираме най-важното: че СБУ с връчването на тази награда удари мощно си рамо на подкрепа на намиращата се в крайно тежко положение своя бюрократично-властваща сестра: г-жа Киркова напоследък има доста проблеми от най-различно естество, чуваме, че Икономическа полиция я разследва за някои нередни неща, които изглежда е вършила, ето, като й връчват тази награда, вие, нейните събратя и сестри си въобразявате, че ще я спасите от наказания – пък майната му, дето се вика, на закона! Какви "закони", каква "законност" и какъв, опази, Боже, "морал" може да има в страна, която неслучайно вече всички наричаме МУТРОЛАНДИЯ?!

От една седмица групата на небезразличните граждани е обявила граждански протест, едно от исканията на който е оставката на "най-добрата началничка на РУО" в свидното ни отечество. За една седмица г-жа Киркова не показа и най-малко желание да се свърже с нас и да покаже известна готовност за диалог. (В замяна на това тя обаче крайно експедитивно ни даде на прокурор, апелирайки да бъдем репресирани – щото, молим ви се, не й се кланяме ниско доземи: както това правят другите, било директори на училища, било учители!)

Другото ни искане е за започване на инициираната от нас "кръгла маса" по реалната демократизация, която очевидно изобщо не е по вкуса на г-жа Киркова, на нея, както виждаме, е по вкуса именно сюреалистичната, гротесковата, нереалната "демократизация", "демокрацията", която е само "за наш‘те", а за останалите – тях кучета ги яли!

Ето поне за тия немаловажни неща г-жа Киркова трябва незабавно да се прости с отговорния си пост. Ние тук не желаем да вземаме отношение към твърденията, намерили място в медиите относно това, че г-жа Киркова имала някакви корупционни прегрешения и прочие – понеже вярваме, че оправомощените компетентни органи ще си свършат, да се надяваме, най-качествено работата, с оглед истината най-после да бъде постигната и защитена. Понеже уважаваме законността, правото и личното достойнство, се осланяме на най-вече на презумпцията за невиновност – и затова по този пункт смирено ще замълчим.

Ще се надяваме нашият сигнал и нашето искане да срещнат загрижено отношение спрямо изложеното в този документ у всички Вас, уважаеми дами и господа, благодарение на което вярваме, че в предела на пълномощията си ще сторите нужното, така че  представените управленски аномалии и извращения в пловдивското образование най-после да престанат!

19 декември 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите)

ПРИЛОЖЕНИЕ, което следва да се смята за органична и неделима част от горния документ:

Ще разпита ли прокуратурата всеки небезразличен гражданин, та началничката на пловдивското образование г-жа Киркова да му скрои едно хубаво отмъщение?

вторник, 17 декември 2019 г.

 

Госпожа Мария Василева, която е от нашата групата на небезразлични граждани още от основаването й, е написала свой коментар или отзив във връзка с информацията, че Ники Димов, упълномощен от нашата група да води кореспонденцията й с институциите, беше даден на прокурор от началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, най-свежата лауреатка на наградата "Най-добър началник на РУО" (Вижте коментара й ето тук: Кой е главният виновник за всичките безобразия и беззакония на властниците в свидното ни отечество?). Публикувам коментара й отделно та да стигне до повече хора:

Не са разбрали още тъй много люде, че комунизмът си отиде навсякъде по света! Толкова изостанала в това отношение е родната ни страна, че на повечето хора им идва от срам сами да си напишат некролог, за да нямат повече вземане-даване с наглеци и мутри.

Това беше при социализма, преди 40 години: да живееш, ползвайки непрекъснато познати и връзки и така да заемеш и ползваш доживотно място, което не е за теб и не си заслужил. Първата работа на родните властници е да се обвържат с по-високостоящите, на базата на сервилничене, взаимни услуги и кучешка вярност. После избират старателно по-нискостоящите според същите критерии, командват ги, следят ги щателно и ако не са верни до гроб, ги отстраняват. Всичко трябва да изглежда перфектно, критика не се търпи изобщо.

За съжаление при всички работодатели у Нашенско е възприет този стил.

Животът и кариерата на всеки човек зависи изцяло от работодателя. Няма на кого да се оплаче човек при това навръзване на всички инстанции.

Така, казаното дотук всеки в България го знае. Няма защо да се прави някой управляващ, че е изключение. Та, ГОСПОЖО Киркова, Вие не сте изключение. Вие имате същия сплотен колектив, какъвто има и ТЕТ "Ленин". Вие треперите да не обидите някой от МОН и управляващата партия, в тесни връзки сте и с директорите на училищата.

Това показват действията Ви. Не, няма никаква изненада за никого. Стига вече сте се преструвала. Българите не са толкова прости, колкото си мислите вие във вашия широк "приятелски" кръг. Същия кръг, който съсипания български народ нарича "навързани като свински черва". Не търпи системата на образованието някой да критикува, да иска да промени нещо, да разсъждава като нормален човек дори е забранено. Пречат ви небезразличните, не искате някой да ви контролира и да ви казва как изхвърлихте Ангел Грънчаров само защото е кадърен и нормален. Затова във всяко отношение сме закъсали, заради навързаните свински черва. Като при социализЪма.

Продължавайте да убивате талантливите и сънародниците си, учители, деца... та нали така е било толкова често в българската история, какво толкова?! Нищо ново под българския небосвод. Всички знаем какво става тук, няма нужда да се крие нещото, което направихте. Всичко е толкова прозрачно! Помислете върху това дали може чрез вашето навързване като свински черва да прикриете грешките. Ах, колко меко се изразих! За престъпленията ви става дума!

Хайде сега поразпитайте за всеки небезразличен за да скроите заедно един хубав план на отмъщение. Че нали при нас отмъщенията са важни за вашето спокойствие, абе също като в турски сериал, ще отмъщавате, ха така, да има ред, що да не убием някой, дето ни пречи, какво толкова?!

Мария Василева

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

УМИРОТВОРИТЕЛНО ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

УМИРОТВОРИТЕЛНО ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаема госпожо директор на ПГЕЕ-Пловдив,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо народен представител,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

Позволяваме си да направим това свое предложение предвид това, че в тия така светли предрождественски дни, да се надяваме, душите на всички нас са предразположени да се освободят от бремето и от товара на безсмислените и неразумни страсти – та да могат да се отдадат на толкова благородния порив да правим добро, да се отнасяме към ближния човек ако не с любов, както ни препоръчва Христовата религия на свободата, на любовта и на човечността, то поне с уважение на неговото достойнство. Изхождайки от това ние, небезразличните граждани, решихме да напишем това наше писмо, съдържащо една наистина добродетелна препоръка към всички Вас, които сте обременени също така и с нелеките отговорности на властта.

Уважаема госпожо Директор на пловдивската ПГЕЕ,

Вие уволнихте дългогодишния учител по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров по крайно обидния и несправедлив член 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно с мотива "липса на качества да бъде учител", т.е. вменихте му тъй унизителното качество "пълна некадърност", благодарение на което фактически го лишихте от преподавателски права, ето, след като му сложихте това клеймо, той вече три години не може да си намери работа като преподавател (което застраши не само здравето, но и живота му!). Съдебната институция напълно основателно отказа да се произнесе по това доколко преподавателските качества на г-н Грънчаров са на длъжното или на потребното ниво, преценявайки, че това е въпрос, който може да се дискутира единствено в пределите на учебно-образователната и философската общност, макар и там по ред причини (включително и от морално естество) е недопустимо да се поставят под съмнение нечии преподавателски права само защото този или онзи управник субективно не харесва дадения преподавател. Иначе казано, Вашето нескривано негативно и тъй емоционално отношение към г-н Грънчаров Ви подтикна да предприемете репресивни административни действия за отмъщение, които в своята цялост породиха един превъзходен управленски гаф, който така или иначе ще остане в аналите на борбите за ново и съвременно, свободолюбиво и човеколюбиво образование в България. Но някакъв изход от така заплетения от правно и от морално естество казус все пак трябва да бъде намерен, нали така? Ето какво Ви препоръчваме ние, предлагаме Ви единствено разумното решение в създалата са толкова неприятна ситуация – неприятна не само за г-н Грънчаров (който преживява невероятно жестоки унижения и щети от какво ли не естество!), така и най-вече за Вас самата, независимо дали го съзнавате и признавате.

Подтикната от съзнанието си за измамно всевластие и за илюзорна безнаказаност Вие предприехте една мотивирана най-вече емоционално стъпка, която обаче има далеч отиващи крайно негативни последици, които лягат най-вече на Вашата собствена съвест. Понеже тежестта на сърдечния товар, който, убедени сме, бива предизвикван от непрестанния шепот на съвестта (този Божий гласв душите на нас, човеците!), който понасяте през последните години, вярваме, е огромна и непоносима, ние Ви предлагаме прекалено прост начин да се избавите от тези толкова неприятни нравствени терзания. И той при това е лесен и при това е изключително ефективен: предлагате на г-н Грънчаров за 2-3 дни да започне отново работа като учител по философия и гражданско образование, сиреч, предлагате му отново да го възстановите на работа като учител в поверената Ви пловдивска ПГЕЕ, а след тия 2-3 дни го освобождавате по параграфа "по взаимно съгласие", за което предварително сте се подсигурила (преди връщането му на работа) със заявление, подписано от г-н Грънчаров, с което той иска да бъде освободен по този именно параграф. И по този вече правомерен и справедлив начин от г-н Грънчаров ще бъде премахнато жеглото на тъй убийствения за него член 328, ал. 1, т. 5 от КТ, иначе казано, толкова епичният Ви конфликт с този преподавател ще бъде спрян най-накрая и то окончателно.

Наша, на небезразличните граждани, делегация на 5 декември 2019 г. посети кабинета на г-жа Иванка Киркова, Началника на РУО-Пловдив и в разговор с нея, протекъл в дух на длъжното разбирателство и взаимно уважение, й предложи този вариант за уреждане на конфликта, а тя прие да спомогне за достигането на предложението ни до Вас, уважаема г-жо Анастасова. На следващия ден наша делегация посети сградата на пловдивската ПГЕЕ с намерение да се срещне и да разговаря с Вас, ала, за жалост, Вие бяхте излязла в обедна почивка, почакахме Ви около час, Вие обаче не се завърнахте, поради което срещата ни, на която очи в очи бихме искали да Ви съобщим нашето предложение, беше осуетена (да се надяваме не умишлено от Ваша страна, защото ние останахме с впечатлението, че някой Ви предупреди, че Ви чакаме, а пък Вие по тази причина удължихте почивката си и се забавихте твърде дълго да се върнете в училището!). Ако е необходимо, готови сме отново да Ви посетим, но се надяваме и това наше писмено предложение да е достатъчно за да се убедите в това, че Ви предлагаме лесен за осъществяване начин за прекратяване на този напълно излишен конфликт с един страдалец като г-н Грънчаров, който в последните пет години беше принуден да понесе безпрецедентни репресии и цялата негативна енергия на Вашия не чак толкова справедлив властнически гняв (това, че г-н Грънчаров години наред пишеше в блога си за проблемите на ПГЕЕ просто беше от негова страна покана за диалог и за демократичен дебат вътре в самата училищна общност, но Вие изтълкувахте поведението му напълно превратно, а именно като заплаха за Вашата власт, поради което именно и го опраскахте по този единствено възможен, пък макар и толкова ирационален и съвсем несправедлив параграф).

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо народен представител,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

Надяваме се, че в пределите на Вашата власт и ползвайки се от авторитета и от правомощията си ще помогнете на многоуважаемата госпожа Директор на пловдивската ПГЕЕ да вземе в така създалата си ситуация едно наистина позакъсняло, но за сметка на това напълно зряло, разумно и справедливо решение!

4 декември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (НИКОЛАЙ ДИМОВ, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

Категорично искане за реабилитиране на "еретика" Грънчаров и за наказване на престаралите се жрици и церберки на фалиралата тотално административно-командна "образователна" митология

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

КАТЕГОРИЧНО ИСКАНЕ ЗА РЕАБИЛИТИРАНЕ НА "ЕРЕТИКА" ГРЪНЧАРОВ И ЗА НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТАРАЛИТЕ СЕ ЖРИЦИ И ЦЕРБЕРКИ НА ФАЛИРАЛАТА ТОТАЛНО АДМИНИСТРАТИВНО-КОМАНДНА "ОБРАЗОВАТЕЛНА" МИТОЛОГИЯ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо народен представител,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо директор на ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

В последно време като следим публичните изяви най-вече на министъра на образованието и науката г-н Красимир Вълчев се впечатляваме от това, че той все по-уверено започна да говори, че в традиционният подход, на който е настроена нашата административно-командна система (а в нея акцентът се поставя върху "наливането на готови знания в главите на учениците", върху "преподаването по учебник", върху "възпроизвеждането на знанията, т.е. върху знаенето и многознайството" и върху „строгото спазване на държавните образователни изисквания”, т.е. върху съответствието на това, което прави учителят, с учебната програма и пр.!), вече трябвало значи да бъде коригиран по посока на коренното преосмисляне на това, което става в училищата; в днешните модерни условия акцентът трябвало да се поставя върху формирането у учениците на умения за самостоятелно осмисляне на проблемите, за активно търсене и откриване на истината, за участието им в дискусии, дебати и пр., за проблематизиране, формиране на способност за осъзнаване на проблемите и за търсенето на разумните им решения и прочие. Ето например вчера, 3 дек. 2019 г., имахме удоволствието да чуем негово интервю по една национална телевизия, в което той заяви:

... Сега се опитваме да префокусираме тази система (контролираща съответствията, т.е. доколко се спазва програмата и доколко учителят преподава по учебника!), сега РУО-тата трябва да налагат културата за налагане на креативния учител, който успява да провокира, да вдъхнови учениците, много повече трябва да има активни методи на учене, много повече иновации...

Иначе казано, РУО-тата и директорите вече трябвало да започнат да правят тъкмо обратното на това, което правеха до вчера (а някои вероятно, по инерция, все още правят – понеже не са се ориентирали в ситуацията поради забавеното си мислене!), до вчера те бяха цербери, контрольори, жандарми и охранители на доказалата неефективността си система на обезличаването на младите хора (нашите ученици са на първо място, са водещи в Европа по функционалната си неграмотност!), тук възниква следният немаловажни, от нравствена гледна точка най-вече, въпроси:

1.) А доколко е морално хора, които цял живот са служили на една провалила се система, да почнат изведнъж да се „преустройват” (нагаждат) и да стават зорлем адепти на една алтернативна, на една коренно противоположна система, т.е. да започнат да правят точно обратното на това, което правеха до вчера?!

2.) Имат ли право тия хора, в името на запазването на своето привилегировано място в системата, да предприемат такова едно идейно, ценностно и методологично салтомортале – или преобръщане на техния личен душевен свят?!

3.) Не е ли по-правилно и морално, след като системата, на която те са служили, е фалирала, те по свои дълбоки и принципни вътрешни подбуди да се откажат от ръководната си роля в образованието и да отстъпят мястото си на мислещи по новому хора и личности, носители именно на този дух на новото, на съвременността?!

Питаме това, за нас този чисто нравствен аспект е немаловажен, ще се радваме да получим убедителни отговори, а най-много ще се зарадваме да видим поне един високопоставен в системата служител, който по вътрешни подбуди, понеже не е съгласен с духа на новото, да си изрази несъгласието в действия, т.е. да си подаде сам оставката.

В този контекст искаме да Ви поставим и един такъв въпрос:

4.) Ония експерти (инспектори) и също така директори на училища, които до този момент са показали особено старание в изпълняването на досегашната си по същество полицейска и репресивна задача, т.е. са тормозили учителите, имащи новаторско, иновативно обусловено поведение, т.е. са репресирали (включително и са опрасквали, т.е. са уволнявали!) творчески настроените и действащи учители, т.е. учителите, които с поведението си са показвали, че не желаят да се вместват в тясното прокрустово ложе на ретроградната система, та питаме, какво ще правят сега, в коренно променената ситуация, точно тия властващи особи, дето са показали пълна душевна отдаденост на принципите на фалиралата вече традиционна образователна система?!

Тук е уместно да дадем (за да придадем потребната плътност на анализа – и подобаващата му заостреност!) и следния екстравагантен, направо скандален пример: твърде инициативната и особено своенравна директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова, в тясно сътрудничество и в умилително единомислие и единодействие с нейната ценностна и духовна сестра, именно инспекторката по философия в РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова на два пъти (подчертаваме: на два пъти за три години!) подготвиха безпрецедентни по размаха си репресивно-терористични кампании за личностното и професионално дискредитиране и оплюване на учителя по философия и гражданско образование в същото това училище г-н Ангел Грънчаровсамо затова защото той си беше позволил лукса да не е типов и послушен (безличен) учител, безпрекословно изпълняващ фалиралата още тогава догма на командно-репресивната "образователна" система; знаем, че тяхното основно обвинение спрямо г-н Грънчаров беше, че той, видите ли, бил... "некадърен", "липсвали му качества да бъде учител" (да, на него наистина му липсват качествата да бъде учител-мижитурка!), а "аргументите" им в защита на тяхната тъй екстравагантна теза бяха, че той... не преподавал по учебник (!!!), "нарушавал държавните образователни стандарти" (!!!), т.е., иначе казано и погледнато от друг, по-недогматичен ъгъл, неговият основен грях е, че е чисто и просто се е държал напълно адекватно на съвременните изисквания, към изискванията, които в този момент МОН, след прекалено дълго закъснение, едва сега осъзнава и се мъчи зорлем да наложи на директорите, инспекторите, учителите, възпитани по старому и предано служили на фалиралата бюрократична и социалистическа по естеството си система!

Ето, минаха само две години от последното опраскване (уволнение) на г-н Грънчаров и сега фактически (и логически!) се разбира и признава на съвсем официално ниво от самото МОН, че г-н Грънчаров още тогава просто съвестно и качествено си е изпълнявал задачата и мисията, а въпросните охранители на фалиралата система, самовъзприемащи се като нейни цербери, са се държали абсолютно неадекватно – и с действията си са пречили за покълването и налагането на един нов, съвременен, свободолюбив, правдолюбив, човеколюбив и личностно формиращ подход, знаем всички, че г-н Грънчаров е горещ привърженик и борец за либерализиране, за декомунизиране, за реално и практическо демократизиране на отношенията в конкретните училищни общности; той е изразил пределно ясно възгледите и инициативите си в поредица от свои книги, в своя много години съществуващ блог, в списанията, които той също така издава от години, т.е. не е възможно въпросните властващи другарки да не са имали възможността да се информират за същината на това, което този напредничаво мислещ и действащ учител е правил вече толкова години.

Следователно явно и директорката г-жа Анастасова, и инспекторката г-жа Кръстанова, и покровителстващата ги началничка на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова (без нейната закрила те, разбира се, нямаше да имат смелостта да се развихрят толкова в своите безпрецедентно скандални властнически ексцесии!) се самосъзнават на дело, на практика, де факто като принципни врагове на толкова адекватния на съвременните условия и на нуждите на учениците творчески, иновативен подход на г-н Грънчаров!

5.) И какво при това положение ще правите Вие, уважаеми г-н Министър?! За това, което въпросните така героично изявили се и горещи защитнички на фалиралата система направиха, не се ли налага те поне малко да се покаят – ако изобщо са осъзнали грешката си?!

6.) Ако са способни на такъв дълбок вътрешно-душевен и дори духовен (ценностен) поврат, ако са осъзнали вече коварната си заблуда, тези тъй страстни вакханки на фалиралата административно-командна, репресивнно-терористична "образователна" митология, от висотата на новото си, на коренно различно разбиране дали пък не следва, след като нелицемерно и непременно публично се покаят, поне също така нелицемерно и пак публично да се извинят на г-н Грънчаров за бедите, страданията, главоболията, мъките, обидите, щетите, материални и морални, които имаха дързостта в заслепението си да му причинят?!

Също така сме длъжни да попитаме и това:

7.) А в израз на това свои искрено разкаяние те дали не следва (по свои чисти, вътрешни морални подбуди!) сами да си подадат оставките, да се откажат сами от властническите си позиции, за които се оказа, че не са на длъжното идейно и ценностно, а също така и морално ниво?!

Към Вас, уважаеми г-н Министре, имаме пък следното питане:

8.) А дали, в светлината на току-що казаното, не следва г-н Грънчаров да бъде реабилитиран по всички линии, да бъде възстановен на своето титулярно място на учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ, не следва ли той също така по някакъв начин да бъде компенсиран за бедите и страданията, които въпросните жрици и церберки на фалиралата тотално командно-репресивна "образователна" митология му причиниха съвсем злоумишлено и съзнателно?!

(Казваме това последното защото не вярваме те да са чак некомпетентни или чак толкова вътрешно, умствено и морално извратени че да не разбират изобщо какво дръзнаха да правят в тия славни години на безпощадни и жестоки войни, които те водеха срещу "народния враг" и "злодея", срещу разрушителя на техния тъй блажен административно-властови рай, в който те специално живяха десетилетия, бидейки вдъхновени от безсмъртния Сталинов девиз: „Есть человека – есть проблема, нет человека – нет проблемы”!)

Ето това си позволяваме на първо време да Ви попитаме; чувстваме се длъжни, като граждани, като данъкоплатци и като фактически работодатели на властващите, да Ви зададем тия, убедени сме в това, пренеприятни въпроси. Тепърва ще Ви зададем още повече подобни въпроси, но се надяваме това да стане не под формата на писмено изложение, а лице в лице, очи в очи, "право куме в очи", защото, не крием, се надяваме многоуважаемата г-жа Киркова, в светлината на кардинално променената политика на МОН, най-после да ни покани на отдавна предложената от г-н Ангел Грънчаров и подкрепена многократно от нас "Кръгла маса" по реалната демократизация на пловдивското образование, на която ние ще поставим още много и много други въпроси, на които трябва съвместно да намерим най-убедителните и разумни отговори. Смятаме, че позицията на г-жа Киркова по всяческо блокиране, бламиране, проваляне на тази народополезна инициатива непременно в най-скоро време ще бъде променена, защото като капак на всичко, в светлината на нейния тъй епичен конфликт с уволнената директорка на ОУ "Пенчо Славейков", имаме предвид г-жа Екатерина Делинова, у нас възникнаха още повече нови въпроси, вече свързани с нейния собствен и тъй съмнителен от правна и от морална гледна точка подход на управление. Та значи се надяваме съвсем скоро нашата инициатива да бъде изведена от зоната на нежеланото – и да започнем с общи усилия да я осъществяваме, т.е. да почнем да си изправяме "кривиците", ако ни позволите да използваме тази дума, срещана в тефтерчето на Апостола на свободата Васил Левски.

Вярваме се убедихте вече, че нашата борба за правда и за свобода, за справедливост и законност, против страшната деморализация на властващите (за която и настоящето писмо е убедително свидетелство!) няма да престане никога, ние сме решени тази свой борба да я доведем до успешен край. Защото нас специално не ни вълнуват облагите и привилегиите, нас ни вълнува единствено доброто на българското образование, неговото облагородяване с повече свобода, т.е. с повече човечност.

Ще чакаме с нетърпение Вашата реакция! Всеки от адресатите на това писмо, който в неговото изложение не беше упоменат, може в съответствие с правомощията на своята длъжност да допринесе за промяната към добро в пловдивското и в българското образование изобщо, това в особена сила важи за Вас специално, многоуважаеми г-н Премиер, знаете, че за всичко ставащо или неставащо в свидното ни отечество главната отговорност носите тъкмо Вие! Не си ли изпълнявате дълга като височайш управник, не направите ли нужното стоящите под Вас в пирамидата на властта да заработят истински и разумно, т.е. да престанат със злоупотребите и своеволията, в един момент всички до един ще станете не просто непотребни, а направо вредни – и за всичко ще Ви се наложи да платите цялата цена!

4 декември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (НИКОЛАЙ ДИМОВ, упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)