УМИРОТВОРИТЕЛНО ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

УМИРОТВОРИТЕЛНО ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаема госпожо директор на ПГЕЕ-Пловдив,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо народен представител,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

Позволяваме си да направим това свое предложение предвид това, че в тия така светли предрождественски дни, да се надяваме, душите на всички нас са предразположени да се освободят от бремето и от товара на безсмислените и неразумни страсти – та да могат да се отдадат на толкова благородния порив да правим добро, да се отнасяме към ближния човек ако не с любов, както ни препоръчва Христовата религия на свободата, на любовта и на човечността, то поне с уважение на неговото достойнство. Изхождайки от това ние, небезразличните граждани, решихме да напишем това наше писмо, съдържащо една наистина добродетелна препоръка към всички Вас, които сте обременени също така и с нелеките отговорности на властта.

Уважаема госпожо Директор на пловдивската ПГЕЕ,

Вие уволнихте дългогодишния учител по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров по крайно обидния и несправедлив член 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно с мотива "липса на качества да бъде учител", т.е. вменихте му тъй унизителното качество "пълна некадърност", благодарение на което фактически го лишихте от преподавателски права, ето, след като му сложихте това клеймо, той вече три години не може да си намери работа като преподавател (което застраши не само здравето, но и живота му!). Съдебната институция напълно основателно отказа да се произнесе по това доколко преподавателските качества на г-н Грънчаров са на длъжното или на потребното ниво, преценявайки, че това е въпрос, който може да се дискутира единствено в пределите на учебно-образователната и философската общност, макар и там по ред причини (включително и от морално естество) е недопустимо да се поставят под съмнение нечии преподавателски права само защото този или онзи управник субективно не харесва дадения преподавател. Иначе казано, Вашето нескривано негативно и тъй емоционално отношение към г-н Грънчаров Ви подтикна да предприемете репресивни административни действия за отмъщение, които в своята цялост породиха един превъзходен управленски гаф, който така или иначе ще остане в аналите на борбите за ново и съвременно, свободолюбиво и човеколюбиво образование в България. Но някакъв изход от така заплетения от правно и от морално естество казус все пак трябва да бъде намерен, нали така? Ето какво Ви препоръчваме ние, предлагаме Ви единствено разумното решение в създалата са толкова неприятна ситуация – неприятна не само за г-н Грънчаров (който преживява невероятно жестоки унижения и щети от какво ли не естество!), така и най-вече за Вас самата, независимо дали го съзнавате и признавате.

Подтикната от съзнанието си за измамно всевластие и за илюзорна безнаказаност Вие предприехте една мотивирана най-вече емоционално стъпка, която обаче има далеч отиващи крайно негативни последици, които лягат най-вече на Вашата собствена съвест. Понеже тежестта на сърдечния товар, който, убедени сме, бива предизвикван от непрестанния шепот на съвестта (този Божий гласв душите на нас, човеците!), който понасяте през последните години, вярваме, е огромна и непоносима, ние Ви предлагаме прекалено прост начин да се избавите от тези толкова неприятни нравствени терзания. И той при това е лесен и при това е изключително ефективен: предлагате на г-н Грънчаров за 2-3 дни да започне отново работа като учител по философия и гражданско образование, сиреч, предлагате му отново да го възстановите на работа като учител в поверената Ви пловдивска ПГЕЕ, а след тия 2-3 дни го освобождавате по параграфа "по взаимно съгласие", за което предварително сте се подсигурила (преди връщането му на работа) със заявление, подписано от г-н Грънчаров, с което той иска да бъде освободен по този именно параграф. И по този вече правомерен и справедлив начин от г-н Грънчаров ще бъде премахнато жеглото на тъй убийствения за него член 328, ал. 1, т. 5 от КТ, иначе казано, толкова епичният Ви конфликт с този преподавател ще бъде спрян най-накрая и то окончателно.

Наша, на небезразличните граждани, делегация на 5 декември 2019 г. посети кабинета на г-жа Иванка Киркова, Началника на РУО-Пловдив и в разговор с нея, протекъл в дух на длъжното разбирателство и взаимно уважение, й предложи този вариант за уреждане на конфликта, а тя прие да спомогне за достигането на предложението ни до Вас, уважаема г-жо Анастасова. На следващия ден наша делегация посети сградата на пловдивската ПГЕЕ с намерение да се срещне и да разговаря с Вас, ала, за жалост, Вие бяхте излязла в обедна почивка, почакахме Ви около час, Вие обаче не се завърнахте, поради което срещата ни, на която очи в очи бихме искали да Ви съобщим нашето предложение, беше осуетена (да се надяваме не умишлено от Ваша страна, защото ние останахме с впечатлението, че някой Ви предупреди, че Ви чакаме, а пък Вие по тази причина удължихте почивката си и се забавихте твърде дълго да се върнете в училището!). Ако е необходимо, готови сме отново да Ви посетим, но се надяваме и това наше писмено предложение да е достатъчно за да се убедите в това, че Ви предлагаме лесен за осъществяване начин за прекратяване на този напълно излишен конфликт с един страдалец като г-н Грънчаров, който в последните пет години беше принуден да понесе безпрецедентни репресии и цялата негативна енергия на Вашия не чак толкова справедлив властнически гняв (това, че г-н Грънчаров години наред пишеше в блога си за проблемите на ПГЕЕ просто беше от негова страна покана за диалог и за демократичен дебат вътре в самата училищна общност, но Вие изтълкувахте поведението му напълно превратно, а именно като заплаха за Вашата власт, поради което именно и го опраскахте по този единствено възможен, пък макар и толкова ирационален и съвсем несправедлив параграф).

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо народен представител,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

Надяваме се, че в пределите на Вашата власт и ползвайки се от авторитета и от правомощията си ще помогнете на многоуважаемата госпожа Директор на пловдивската ПГЕЕ да вземе в така създалата си ситуация едно наистина позакъсняло, но за сметка на това напълно зряло, разумно и справедливо решение!

4 декември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (НИКОЛАЙ ДИМОВ, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

Категорично искане за реабилитиране на "еретика" Грънчаров и за наказване на престаралите се жрици и церберки на фалиралата тотално административно-командна "образователна" митология

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

КАТЕГОРИЧНО ИСКАНЕ ЗА РЕАБИЛИТИРАНЕ НА "ЕРЕТИКА" ГРЪНЧАРОВ И ЗА НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТАРАЛИТЕ СЕ ЖРИЦИ И ЦЕРБЕРКИ НА ФАЛИРАЛАТА ТОТАЛНО АДМИНИСТРАТИВНО-КОМАНДНА "ОБРАЗОВАТЕЛНА" МИТОЛОГИЯ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо народен представител,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо директор на ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

В последно време като следим публичните изяви най-вече на министъра на образованието и науката г-н Красимир Вълчев се впечатляваме от това, че той все по-уверено започна да говори, че в традиционният подход, на който е настроена нашата административно-командна система (а в нея акцентът се поставя върху "наливането на готови знания в главите на учениците", върху "преподаването по учебник", върху "възпроизвеждането на знанията, т.е. върху знаенето и многознайството" и върху „строгото спазване на държавните образователни изисквания”, т.е. върху съответствието на това, което прави учителят, с учебната програма и пр.!), вече трябвало значи да бъде коригиран по посока на коренното преосмисляне на това, което става в училищата; в днешните модерни условия акцентът трябвало да се поставя върху формирането у учениците на умения за самостоятелно осмисляне на проблемите, за активно търсене и откриване на истината, за участието им в дискусии, дебати и пр., за проблематизиране, формиране на способност за осъзнаване на проблемите и за търсенето на разумните им решения и прочие. Ето например вчера, 3 дек. 2019 г., имахме удоволствието да чуем негово интервю по една национална телевизия, в което той заяви:

... Сега се опитваме да префокусираме тази система (контролираща съответствията, т.е. доколко се спазва програмата и доколко учителят преподава по учебника!), сега РУО-тата трябва да налагат културата за налагане на креативния учител, който успява да провокира, да вдъхнови учениците, много повече трябва да има активни методи на учене, много повече иновации...

Иначе казано, РУО-тата и директорите вече трябвало да започнат да правят тъкмо обратното на това, което правеха до вчера (а някои вероятно, по инерция, все още правят – понеже не са се ориентирали в ситуацията поради забавеното си мислене!), до вчера те бяха цербери, контрольори, жандарми и охранители на доказалата неефективността си система на обезличаването на младите хора (нашите ученици са на първо място, са водещи в Европа по функционалната си неграмотност!), тук възниква следният немаловажни, от нравствена гледна точка най-вече, въпроси:

1.) А доколко е морално хора, които цял живот са служили на една провалила се система, да почнат изведнъж да се „преустройват” (нагаждат) и да стават зорлем адепти на една алтернативна, на една коренно противоположна система, т.е. да започнат да правят точно обратното на това, което правеха до вчера?!

2.) Имат ли право тия хора, в името на запазването на своето привилегировано място в системата, да предприемат такова едно идейно, ценностно и методологично салтомортале – или преобръщане на техния личен душевен свят?!

3.) Не е ли по-правилно и морално, след като системата, на която те са служили, е фалирала, те по свои дълбоки и принципни вътрешни подбуди да се откажат от ръководната си роля в образованието и да отстъпят мястото си на мислещи по новому хора и личности, носители именно на този дух на новото, на съвременността?!

Питаме това, за нас този чисто нравствен аспект е немаловажен, ще се радваме да получим убедителни отговори, а най-много ще се зарадваме да видим поне един високопоставен в системата служител, който по вътрешни подбуди, понеже не е съгласен с духа на новото, да си изрази несъгласието в действия, т.е. да си подаде сам оставката.

В този контекст искаме да Ви поставим и един такъв въпрос:

4.) Ония експерти (инспектори) и също така директори на училища, които до този момент са показали особено старание в изпълняването на досегашната си по същество полицейска и репресивна задача, т.е. са тормозили учителите, имащи новаторско, иновативно обусловено поведение, т.е. са репресирали (включително и са опрасквали, т.е. са уволнявали!) творчески настроените и действащи учители, т.е. учителите, които с поведението си са показвали, че не желаят да се вместват в тясното прокрустово ложе на ретроградната система, та питаме, какво ще правят сега, в коренно променената ситуация, точно тия властващи особи, дето са показали пълна душевна отдаденост на принципите на фалиралата вече традиционна образователна система?!

Тук е уместно да дадем (за да придадем потребната плътност на анализа – и подобаващата му заостреност!) и следния екстравагантен, направо скандален пример: твърде инициативната и особено своенравна директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова, в тясно сътрудничество и в умилително единомислие и единодействие с нейната ценностна и духовна сестра, именно инспекторката по философия в РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова на два пъти (подчертаваме: на два пъти за три години!) подготвиха безпрецедентни по размаха си репресивно-терористични кампании за личностното и професионално дискредитиране и оплюване на учителя по философия и гражданско образование в същото това училище г-н Ангел Грънчаровсамо затова защото той си беше позволил лукса да не е типов и послушен (безличен) учител, безпрекословно изпълняващ фалиралата още тогава догма на командно-репресивната "образователна" система; знаем, че тяхното основно обвинение спрямо г-н Грънчаров беше, че той, видите ли, бил... "некадърен", "липсвали му качества да бъде учител" (да, на него наистина му липсват качествата да бъде учител-мижитурка!), а "аргументите" им в защита на тяхната тъй екстравагантна теза бяха, че той... не преподавал по учебник (!!!), "нарушавал държавните образователни стандарти" (!!!), т.е., иначе казано и погледнато от друг, по-недогматичен ъгъл, неговият основен грях е, че е чисто и просто се е държал напълно адекватно на съвременните изисквания, към изискванията, които в този момент МОН, след прекалено дълго закъснение, едва сега осъзнава и се мъчи зорлем да наложи на директорите, инспекторите, учителите, възпитани по старому и предано служили на фалиралата бюрократична и социалистическа по естеството си система!

Ето, минаха само две години от последното опраскване (уволнение) на г-н Грънчаров и сега фактически (и логически!) се разбира и признава на съвсем официално ниво от самото МОН, че г-н Грънчаров още тогава просто съвестно и качествено си е изпълнявал задачата и мисията, а въпросните охранители на фалиралата система, самовъзприемащи се като нейни цербери, са се държали абсолютно неадекватно – и с действията си са пречили за покълването и налагането на един нов, съвременен, свободолюбив, правдолюбив, човеколюбив и личностно формиращ подход, знаем всички, че г-н Грънчаров е горещ привърженик и борец за либерализиране, за декомунизиране, за реално и практическо демократизиране на отношенията в конкретните училищни общности; той е изразил пределно ясно възгледите и инициативите си в поредица от свои книги, в своя много години съществуващ блог, в списанията, които той също така издава от години, т.е. не е възможно въпросните властващи другарки да не са имали възможността да се информират за същината на това, което този напредничаво мислещ и действащ учител е правил вече толкова години.

Следователно явно и директорката г-жа Анастасова, и инспекторката г-жа Кръстанова, и покровителстващата ги началничка на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова (без нейната закрила те, разбира се, нямаше да имат смелостта да се развихрят толкова в своите безпрецедентно скандални властнически ексцесии!) се самосъзнават на дело, на практика, де факто като принципни врагове на толкова адекватния на съвременните условия и на нуждите на учениците творчески, иновативен подход на г-н Грънчаров!

5.) И какво при това положение ще правите Вие, уважаеми г-н Министър?! За това, което въпросните така героично изявили се и горещи защитнички на фалиралата система направиха, не се ли налага те поне малко да се покаят – ако изобщо са осъзнали грешката си?!

6.) Ако са способни на такъв дълбок вътрешно-душевен и дори духовен (ценностен) поврат, ако са осъзнали вече коварната си заблуда, тези тъй страстни вакханки на фалиралата административно-командна, репресивнно-терористична "образователна" митология, от висотата на новото си, на коренно различно разбиране дали пък не следва, след като нелицемерно и непременно публично се покаят, поне също така нелицемерно и пак публично да се извинят на г-н Грънчаров за бедите, страданията, главоболията, мъките, обидите, щетите, материални и морални, които имаха дързостта в заслепението си да му причинят?!

Също така сме длъжни да попитаме и това:

7.) А в израз на това свои искрено разкаяние те дали не следва (по свои чисти, вътрешни морални подбуди!) сами да си подадат оставките, да се откажат сами от властническите си позиции, за които се оказа, че не са на длъжното идейно и ценностно, а също така и морално ниво?!

Към Вас, уважаеми г-н Министре, имаме пък следното питане:

8.) А дали, в светлината на току-що казаното, не следва г-н Грънчаров да бъде реабилитиран по всички линии, да бъде възстановен на своето титулярно място на учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ, не следва ли той също така по някакъв начин да бъде компенсиран за бедите и страданията, които въпросните жрици и церберки на фалиралата тотално командно-репресивна "образователна" митология му причиниха съвсем злоумишлено и съзнателно?!

(Казваме това последното защото не вярваме те да са чак некомпетентни или чак толкова вътрешно, умствено и морално извратени че да не разбират изобщо какво дръзнаха да правят в тия славни години на безпощадни и жестоки войни, които те водеха срещу "народния враг" и "злодея", срещу разрушителя на техния тъй блажен административно-властови рай, в който те специално живяха десетилетия, бидейки вдъхновени от безсмъртния Сталинов девиз: „Есть человека – есть проблема, нет человека – нет проблемы”!)

Ето това си позволяваме на първо време да Ви попитаме; чувстваме се длъжни, като граждани, като данъкоплатци и като фактически работодатели на властващите, да Ви зададем тия, убедени сме в това, пренеприятни въпроси. Тепърва ще Ви зададем още повече подобни въпроси, но се надяваме това да стане не под формата на писмено изложение, а лице в лице, очи в очи, "право куме в очи", защото, не крием, се надяваме многоуважаемата г-жа Киркова, в светлината на кардинално променената политика на МОН, най-после да ни покани на отдавна предложената от г-н Ангел Грънчаров и подкрепена многократно от нас "Кръгла маса" по реалната демократизация на пловдивското образование, на която ние ще поставим още много и много други въпроси, на които трябва съвместно да намерим най-убедителните и разумни отговори. Смятаме, че позицията на г-жа Киркова по всяческо блокиране, бламиране, проваляне на тази народополезна инициатива непременно в най-скоро време ще бъде променена, защото като капак на всичко, в светлината на нейния тъй епичен конфликт с уволнената директорка на ОУ "Пенчо Славейков", имаме предвид г-жа Екатерина Делинова, у нас възникнаха още повече нови въпроси, вече свързани с нейния собствен и тъй съмнителен от правна и от морална гледна точка подход на управление. Та значи се надяваме съвсем скоро нашата инициатива да бъде изведена от зоната на нежеланото – и да започнем с общи усилия да я осъществяваме, т.е. да почнем да си изправяме "кривиците", ако ни позволите да използваме тази дума, срещана в тефтерчето на Апостола на свободата Васил Левски.

Вярваме се убедихте вече, че нашата борба за правда и за свобода, за справедливост и законност, против страшната деморализация на властващите (за която и настоящето писмо е убедително свидетелство!) няма да престане никога, ние сме решени тази свой борба да я доведем до успешен край. Защото нас специално не ни вълнуват облагите и привилегиите, нас ни вълнува единствено доброто на българското образование, неговото облагородяване с повече свобода, т.е. с повече човечност.

Ще чакаме с нетърпение Вашата реакция! Всеки от адресатите на това писмо, който в неговото изложение не беше упоменат, може в съответствие с правомощията на своята длъжност да допринесе за промяната към добро в пловдивското и в българското образование изобщо, това в особена сила важи за Вас специално, многоуважаеми г-н Премиер, знаете, че за всичко ставащо или неставащо в свидното ни отечество главната отговорност носите тъкмо Вие! Не си ли изпълнявате дълга като височайш управник, не направите ли нужното стоящите под Вас в пирамидата на властта да заработят истински и разумно, т.е. да престанат със злоупотребите и своеволията, в един момент всички до един ще станете не просто непотребни, а направо вредни – и за всичко ще Ви се наложи да платите цялата цена!

4 декември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (НИКОЛАЙ ДИМОВ, упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

Групата на небезразличните граждани получи писмо от канцеларията на Министерския съвет

С което възлага на МОН да разследва сигнала на небезразличните, който е срещу... МОН, т.е. възлага на МОН да разследва самото себе си!!!

УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА НАЧАЛО НА ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО – София

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив

До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек" в гр. София

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА НАЧАЛО НА ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо народен представител,

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо директор на ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

Подбудени от публикация със заглавие Обявявам гладна стачка в знак на протест срещу гаврите, причинени ми от разпищолили се властнички в българското "образование"!, поместена в блога на остракирания от "образователната" ни, "възпитателна" и "личностно-формираща" система учител по философия г-н Ангел Грънчаров и след кратки спешни консултации в нашите среди решихме да Ви изпратим текста на неговата публикация, заявявайки, че нашата група на небезразличните граждани застава зад неговите искания и подкрепя отчаяното му протестно действие; ето въпросната публикация:

 

Обявявам гладна стачка в знак на протест срещу гаврите, причинени ми от разпищолили се властнички в българското "образование"!

 

Вчера една приятелка от групата на небезразличните граждани ми се обади по телефона и ми каза, че на парламентарния контрол в изминалия петък (22.11.2019) е имало питане около проявите на началничката на РУО-Пловдив; действително, на съответната страница в сайта на Парламента прочетох, че такова питане е имало:

IV. Красимир Вълчев, министър на образованието и науката ще отговори на: ...

3. Въпрос от н.п. ИРЕНА ТОДОРОВА АНАСТАСОВА относно дейността на началника на Регионално управление на образованието - Пловдив.

Въпросната властваща дама (срещу която е питането!) от години е главна героиня в моите жалби, доклади, апели, предложения и прочие, от доста време вече и групата на небезразличните граждани проявява голяма активност в тази посока, разбира се, ефект от нашите инициативи до този момент няма. Факт е, че г-жа Иванка Киркова носи главната отговорност за моето остракиране от пловдивското образование, а също така и за това, че не направи нужното да спре крещящите по арогантността си злоупотреби с власт на директорката на ПГЕЕ в Пловдив Стоянка Анастасова (която на два пъти ме опраска (уволни), провеждайки преди всяко опраскване грозна подготвителна кампания по моето професионално и личностно дискредитиране и оплюване. Решавам м тази връзка да изпратя на народната представителка г-жа Ирена Т. Анастасова някои документи за да я информирам за това, което ми причиниха двете властващи особи в пловдивското образование (в тясно сътрудничество с инспекторката по философия Антоанета Кръстанова).

Мои приятели от групата на небезразличните граждани от няколко дни настояват да обявя гладна стачка по повод това, което ме сполетя в 56 СУ "Проф. К.Иречек" в София, знаете, там директорката Мая Николова ме уволни на 50-тия ден от започването на работа - за да назначи на моето място своя приятелка-пенсионерка! Въпреки поредицата от протестни и други (апели за човечност, призиви за вразумяване и пр.) отворени писма въпросната властваща особа в това софийско училище не благоволи даже да се замисли, очевидно чувството за безнаказаност на управляващите в системата на българското е на завидна висота. С оглед да използвам последното средство за въздействие върху разпищолилите се властници в "образователната" ни система аз решавам от днес да обява безсрочна гладна стачка с искане за оставка не само на изброените три съгрешили властнички (Иванка Киркова, Стоянка Анастасова и Мая Николова), но и на министъра на образованието Красимир Вълчев, под чието покровителство те вършат своите толкова безцеремонни злоупотреби с властта, която им е дадена.

Имам крехката надежда, че и т.н. "гражданско общество", дай Боже, ще излезе в някой прекрасен ден от летаргичния си сън - защото за разпищолването на властващите вина имаме тъкмо ние, гражданите (защото не си изпълняваме ролята). Няма да пиша специални апели и прочие, просто заявявам, че от днес съм в гладна стачка с изброените по-горе искания. Нетърпима е за мен тази грозна гавра отново да съм безработен, без никакви средства за съществуване (съпругата ми, също учителка, също е държана принудително безработна, независимо от това, че тя има две магистратури, по начална педагогика и по английски език!), просто вече нямам избор освен да предприема това отчаяно средство за борба и за защита на правата си, най-важните от които, именно правото ми на труд и на живот, бяха потъпкани без замисляне от изброените самозабравили се властнички.

За мен това протестно действие е нов практически урок по човешка нравственост и гражданско достойнство, който възнамерявам да изнеса на пребиваващото в кошмарно безразличие общество.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

            Призоваваме съответните властващи персони да се вразумят, да осъзнаят вината си и да поемат отговорност за действията си като подадат своята оставка!

            Групата на небезразличните граждани си запазва правото да предприеме адекватни на ситуацията протестни действия, с които да подпомогне отчаяния протест на г-н Грънчаров!

26 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (НИКОЛАЙ ДИМОВ, упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

ОБРЪЩЕНИЕ, ПРИЗОВАВАЩО КЪМ РАЗУМНОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ И ЧОВЕЧНОСТ

До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек" в гр. София

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО – София

ДО МЕДИИТЕ

ОБРЪЩЕНИЕ, ПРИЗОВАВАЩО КЪМ РАЗУМНОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ И ЧОВЕЧНОСТ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

Благодарим Ви за навременния отговор, който за нас е знак за неоспоримия факт, че при взаимно желание гражданите и властващите винаги могат да водят пълноценен дебат, от който ще спечелят не само и двете страни, но и най-вече ще бъдат удовлетворени и правото, и справедливостта, а и първичното изискване да бъдем преди всичко човеци! По казаното от Вас сме длъжни да заявим следното:

1.) За нас е твърде любопитно обстоятелството, че от пощенската кутия, ползвана за воденето на кореспонденцията на групата на небезразличните граждани (с оглед по-експедитивното уведомяване на нашите активисти паролата на тази поща я знаят доста хора!) някой е злоупотребил с доверието ни и без да е упълномощен е изпратил писмо (или по-скоро донос) против назначаването на г-н Грънчаров за учител по философия в ръководеното от Вас училище. В нашата група на небезразличните граждани, бореща за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в конкретните училищни общности, очевидно злонамерено се е включил и човек, който не споделя нашите демократични ценности, поради което си е позволил да извърши този срамен акт. От което си правим извода, че демокрацията е трудно за реализиране нещо, но това не е основание да се отказваме от нея – защото алтернативата е безкрайно по-лоша. От само себе си се разбира, че нашата група на небезразличните граждани не е обсъждала и не е пращала въпросното писмо, а то е пъклено дело на наш противник, който се е проврял в нашите редици с цел да ни дискредитира. Ще проведем нужното разследване за да открием злосторника, недостоен за доверието ни.

2.) Ще се радваме да е истина това, че върху Вас наистина не е оказван натиск от официални длъжностни лица на образователното ведомство в Пловдив, но историята около новото така одиозно и съвсем необосновано уволнение на г-н Грънчаров от ръководеното от Вас училище ни говори, че най-вероятно върху Вас в тази посока е оказан силен натиск, за който Вие, по понятни причини, не смеете да признаете. Съгласете се, уважаема госпожо Директор, че не звучи убедително претекста, който използвате за да обясните решението си да уволните (изгоните) г-н Грънчаров от заеманото от него учителско място само защото в някакъв бъдещ хипотетичен и имагинерен момент (който може и изобщо да не настъпи!) той възнамерявал евентуално да започне работа на друго място; изгонихте учителя, който в пределно човешка форма Ви е обяснил, че му е много трудно да преживява (и да плаща квартира в София) с получаваната от него половин заплата и го оставихте в тежките условия без абсолютно никакви доходи, както и да погледнем на стореното, личи си, че истинските причини за изгонването на г-н Грънчаров от училище са съвсем други. Затова ние продължаваме да си обясняваме постъпката Ви със силен натиск от висшестоящо във властта място, на който сте се поддала, все пак сме разумни същества и не можем да приемем тъй неубедителната Ви теория, не издържаща и най-лека проверка откъм истинност (и логичност!).

3.) Вие заявявате, че като сте обявила като "вакантно" мястото, заемано в същото време от г-н Грънчаров на трудовата борса, се била явила една-единствена кандидатка, именно въпросната пенсионирана учителка г-жа Коцева; простете, но това не отговаря на истината, защото де факто другият кандидат за същото учителско място при това е в допенсионна възраст, и това е г-н Грънчаров! Изгонвайки го от работа на улицата (и то в началото на зимата!) и слагайки на негово място човек, който все пак е осигурен с пенсията си, Вие сте постъпила крайно несправедливо, смятаме, че дори и самата г-жа Коцева, по посочените обстоятелства, по чисто хуманни причини би следвало да не желае да заеме предложеното й място. За нас, работещите в образователната сфера, за нас, възпитателите на младежта, са недопустими такива лишени от елементарен човешки морал актове на груб административен произвол, да не говорим за това, че е незаконно при наличие на кандидат в допенсионна възраст вместо него да бъде назначаван пенсионер.

4.) Уважаема г-жо Директор, допуснахте грешка, никой не е застрахован от грешки. Когато човек осъзнае грешката си, особено когато е и съгрешил спрямо морала, нищо не пречи, в името на възстановяването на справедливостта, да поправи грешката си. Ние в така създалата се ситуация Ви призоваваме сама да поправите допуснатата грешка, да обясните случилото се на г-жа Коцева (вярваме, че тя, като учителка по философия и етика, сама ще разбере, че е грозно да настоява да заема полагащото се на г-н Грънчаров място и сама ще Ви предложи да го върнете на работа!) и да направите онова, което е и разумно, и справедливо, и добавка към това е и твърде човечно: да върнете г-н Грънчаров на работа! Убедени сме, че ще поправите сторената с тъй обидното му уволнение и изхвърляне на улицата в навечерието на зимата грешка и ще постъпите, повтаряме, правилно, разумно и човечно! (Трудно е да се живее със съзнанието за вина и за извършен тежък грях – защото съвестта, този Божий глас в душата на човека, не прощава на съгрешилия!)

5.) Надяваме се, че няма да има нужда да прибягваме към извънредни мерки за протестен граждански натиск спрямо Вас за да поправите грешката си, но сме длъжни да Ви предупредим, че възмутени от случилото се граждани са готови да дойдат на протест не само пред вратите на ръководеното от Вас училище, но и пред сградата на РУО-София-град, а също така и пред сградата на МОН до Президентството. Зрели и разумни хора сме и вярваме, че не е нужно да прибягваме до крайни средства за въздействие и вразумяване.

Накрая искаме да Ви съобщим какво е написал един ученик от Вашето училище в блога на г-н Грънчаров тази нощ:

Господин Грънчаров до преди няколко дни беше мой учител и макар да е бил мой учител за много кратко време, ще го запомня като един от най-добрите учители, които съм имал, а може би и най-добрия... Той не е некадърен както вие го определяте и това не го казвам, за да се подмажа или нещо подобно, а го казвам, защото е така. Той никога не е бил предател на Българщината и вие нямате никакво право да го определяте като такъв! Той се бори за по-добро и модерно образование, за да може най-накрая нещо хубаво да се случи в нашата държава! Това не е да си национален предател, това е да си будител...

А друг ученик, под друга публикация в блога на г-н Грънчаров, възкликва:

Ще ни липсвате, господин Грънчаров! Пожелавам ви късмет, успех и здраве занапред!

Убедени сме, уважаема госпожо Директор, че гласът на учениците от ръководеното от Вас училище трябва да бъде чут – и че ще направите нужното, за да поправите извършената несправедливост, която граничи с безчовечността.

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Ще се радваме да сторите нужното многоуважаемата г-жа Николова да направи нужното и да поправи грешката си! Да, твърдо сме убедени, че човечността (моралът) не само следва да са водещото в отношенията в образователно-възпитателната сфера, но и трябва да са пръв по значение техен закон!

14 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

ЗАЯВЛЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек" в гр. София

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО – София

ДО МЕДИИТЕ

ЗАЯВЛЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

В изминалата след уволнението на г-н Ангел Грънчаров седмица ние се надявахме, че благодарение на нашите обръщения, апели, призиви ще вникнете по-дълбоко в смисъла на това, което направихте – и сама ще предприемете нужните действия с оглед да поправите грешката си и да възстановите справедливостта. Опитахме се да провокираме (на човешка и демократична основа) пълноценен диалог, благодарение на който и двете страни ще прозрат истината, ще постигнат разумния и справедливия, отговарящия на нормите на морала изход от създалото се положение. Понеже до този момент до нас не е достигнал сигнал, показващ, че Вие сте готова да преосмислите позицията си, ни се налага да заявим следното:

1.) Предвид Вашето упорито нежелание да промените позицията си, да възстановите справедливостта и да върнете г-н Грънчаров на работа Ви заявяваме, че от 20 ноември 2019 г. г-н Грънчаров, с оглед да Ви помогне да осъзнаете безнадеждността на положението, в което се оказа благодарение на упражнения от Вас произвол и в знак на протест е принуден да започне безсрочна гладна стачка! В знак на гражданска подкрепа и човешка солидарност с неговата отчаяна акция активни протестни действия пред вратите на училището от същата дата ще започнат и активисти на нашата група на небезразличните граждани.

2.) От своя страна ние, небезразличните граждани, не само призоваваме медиите да отразят неговия и нашия отчаян граждански протест, но и ще напишем възвание, адресирано до посолствата на страните от Европейския съюз и на САЩ, с което ще ги информираме за този безпрецедентен случай на чисто политически мотивирани репресии срещу един изявен с новаторството и с демократичността си български учител, когото блюстителите на анахроничната система наказват и обиждат само защото от години се бори за истинска реформа и осъвременяване на българското образование. Защото в случая е налице не само потъпкване на фундаменталното човешко право на труд, но и поругаване на не по-малко значимото (и конституционно гарантирано) човешко право на живот!

3.) От 20 ноември 2019 г. с нарочно обръщение ще призовем учениците и техните родители, а също така и учителите от 56-то СУ "Проф. К. Иречек" по хуманни и чисто нравствени подбуди и в знак на човешка солидарност с протеста на изгонения от 56-то СУ учител по философия г-н Грънчаров да бойкотират учебните занятия в училището, с оглед да подпомогнат тържеството на справедливостта, правото, закона и морала в отношенията в училищната общност.

4.) Отново призоваваме г-жа Коцева, учителката в пенсионна възраст, която замести г-н Грънчаров след уволнението му, по човешки, нравствени и колегиални подбуди да се оттегли от работа, с което да Ви подпомогне за разумното и справедливо решаване на случая.

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Заявявайки разочарованието и възмущението си от Вашата позиция, по същество насърчаваща директорите на училища да упражняват недопустим административен произвол в управлението на поверените им учебни, възпитателни и личностно формиращи учреждения (как иначе да квалифицираме уволнението на един редовен учител в трудоспособна възраст и назначаването на негово място на позната на директорката пенсионерка?!), за сетен път Ви призоваваме да направите нужното, използвайки механизмите на поверената Ви власт за да повлияете на г-жа Николова да поправи грешката си и да възстанови справедливостта. По нашето дълбоко убеждение не бива да се примиряваме с дълбоката ценностна разруха и деморализацията, която вирее в средите на управляващия ешалон в образованието, напротив, за спирането им са необходими строги мерки на въздействие за вразумяване, включително и отстраняване на провинилите се директори от постовете им. 

Недопустимо е примирението с нравствената поквара в сферата на управлението на образованието – защото оттам, ако бъде оставена да се шири необезпокоявано, тя прониква и обхваща всички сфери на целокупния живот в свидното ни отечество! Ние решително не сме съгласни с обстоятелството, че ръководители на висока отговорна длъжност в управлението на образованието по арогантен начин и без никакво притеснение си позволяват да демонстрират, че принципите и нормите както на демокрацията, така и на правото и на морала за тях специално не означават нищо; заявяваме твърдо, че до последния си дъх ще се борим срещу превръщането на нашата държава в крайно уродливо творение, което някои хора не без основание вече наричат  МУТРОЛАНДИЯ (или дори МУТРОЛАНДСКА ДЖАМАХИРИЯ)!

С интерес очакваме реакцията Ви до сряда, 20 ноември 2019 г.!

18 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

КРАЙНО НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ ПОД ФОРМАТА НА ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО – София

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек" в гр. София

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

КРАЙНО НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ ПОД ФОРМАТА НА ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

Подбудени от публикация с интригуващото заглавие Дали г-н Министърът на образованието у нас не страда от тежка форма на управленска шизофрения?!, поместена в блога на остракирания от "образователната" ни, "възпитателна" и "личностно-формираща" система учител по философия г-н Ангел Грънчаров, след кратки спешни консултации в нашите среди решихме да Ви зададем следния фундаментален (в дадения контекст) въпрос:

Дали г-н Министърът на образованието у нас не страда от тежка форма на шизофрения, кога той лъже и кога е искрен, кога е истински – когато мисли и говори или когато действа (не действа!), кой от двата диаметрално-различни, непримирими свята, които обитава министерското съзнание, е истинският и кой е лъжливият, фантастичният?!

С оглед да разберете контекста, в който г-н Грънчаров задава своя въпрос (към който ние тук се присъединяваме!), Ви препоръчваме да прочетете публикацията, към която Ви дадохме по-горе съответния линк; на това основание държим да Ви уведомим, че тази публикация следва да бъде смятана за органична и неделима част от нашето отворено писмо.

Ползвайки се от случая, държим да Ви зададем още няколко не по-малко необходими въпроси, свързани с толкова сюблимната история около толкова скоростното опраскване на г-н Грънчаров, извършено от тъй добродетелната и благочестива директорка от софийското 56-то СУ "Проф. К. Иречек", която все още, горката, не успява да осъзнае какво точно е направила (а тя направи следната "незначителна" административна волност, а именно уволни учителя по философия в непенсионна възраст Ангел Грънчаров – за да назначи на негово място своя приятелка-пенсионерка!):

1.) Дали пък г-жа Мая Николова няма необичайно забавено мислене щом все още не е успяла да схване какво точно е направила, а, уважаеми г-н Министре, как смятате, може ли персона с чак толкова забавено мислене и с такава поразително затруднена способност да схваща (при това съвсем елементарни неща) да бъде ефективен директор на едно столично учебно заведение?

2.) А какво ще кажете за завидния морал на въпросната властваща персона, подходящ ли е този морал – за да бъде пример за вдъхновение и достоен образец за следване от младите?

3.) Г-жа Николова беше умишлено предупредена, че ако не си направи подобаващите изводи от своята тъй потресаващо нагла грешка ще се наложи на г-н Грънчаров да започне гладна стачка, а пък група небезразлични граждани от София изразиха готовността си да подпомогнат нейния тъй инертен мислителен процес с граждански протестни действия, провеждани пред входните врати на училището; очевидно г-жа Николова, въпреки особеностите на своя доста трудно подвижен ум обаче е твърде любознателнащото започна мълчаливо да чака отпочването на тия вълнуващи събития, потънала в мистично съзерцание на своята собствена властническа величавост и недосегаемост; ние обаче държим да я уведомим, че нямаме намерение да я обучаваме повече, сиреч, държим да й кажем, че нашата "заплаха" беше просто един твърде лесен тест или експеримент, целящ да провери някои особености на нейната иначе доста интелектуална и най-вече морално-ценностна характеристика; е, тя не издържа този тъй лек тест, уважаеми г-н Министър, затова се налага да попитаме: възможно ли е да продължава да бъде директор на училище особа, която се препъва в толкова лесни тестове – при положение, че в управленската работа на училищния мениджър всекидневно се налага да бъдат решавани значително по-трудни тестове, казуси и задачи?!

4.) Докога доказано неспособни да изпълняват тъй сложната задача на училищни мениджъри персони (не само от София, но и особено от Пловдив, прочул се в целия свят с най-своенравните, инатливи и интелектуално, емоционално и морално бедни и безлични директори!) ще продължат да заемат своите кресла и да обитават своите уютни кабинети, при положение, че всекидневно нанасят неизчислими вреди най-вече върху съзнанията на младите хора, на подрастващите, на учениците?

И други необходими въпроси можем да Ви зададем, но за момента се въздържаме. А към многоуважаемия господин Премиер, за когото вече целият свят знае, че нищо в тази страна не може да стане ако той лично не го пожелае или не го предизвика, държим да зададем следния безкрайно необходим въпрос:

Докога ще продължавате да подлагате многоуважаемия г-н Красимир Вълчев на мъчението да изпълнява функцията на Министър на образованието и науката след като цяла България отдавна разбра, че тази функция не му е по силите, да не говорим за това, че му липсва цял комплекс от нужните за ефективното й изпълнение качества, не на последно място и морални?

Спираме дотук. Да се надяваме, че за останалото ще се сетите самостоятелно.

21 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)